0:00:00.340,0:00:05.700 Да разгледаме групите[br]на периодичната система. 0:00:05.880,0:00:08.540 Много лесен начин да[br]обясним групите, е 0:00:08.550,0:00:12.210 че те са просто колоните[br]в периодичната таблица, 0:00:12.210,0:00:14.670 и е прието те да се номерират. 0:00:14.670,0:00:16.940 Това е първата колона,[br]това е първа група, 0:00:16.940,0:00:20.720 втора колона, трета група,[br]четвърта група, пета, шеста, 0:00:20.720,0:00:27.760 седма, осма, девета,[br]10, 11, 12 група, 0:00:27.860,0:00:33.720 13, 14, 15, 16, 17 и 18. 0:00:33.860,0:00:35.400 Може би ще се учудиш[br]за тези елементи 0:00:35.400,0:00:37.460 от f-блока ето тук. 0:00:37.460,0:00:39.400 Ако искаме да направим[br]правилно периодичната таблица, 0:00:39.400,0:00:41.000 би трябвало да изместим тези, 0:00:41.000,0:00:44.350 всичко надясно от d-[br]и р-блока, 0:00:44.350,0:00:48.330 и да направим място[br]за f-елементите, 0:00:48.330,0:00:50.950 но е прието да не ги номерираме. 0:00:50.950,0:00:53.030 Интересно е защо[br]си усложняваме живота, 0:00:53.030,0:00:55.040 като именуваме тези колони, 0:00:55.040,0:00:57.960 като наричаме колоните групи? 0:00:57.960,0:01:00.920 Интересното за периодичната[br]система е, че 0:01:00.920,0:01:03.070 всички елементи в една колона, 0:01:03.070,0:01:05.690 обикновено,[br]но има и много изключения, 0:01:05.690,0:01:08.370 но най-често елементите[br]в тази колона 0:01:08.370,0:01:11.070 имат много, много, много[br]подобни свойства. 0:01:11.070,0:01:13.920 Това е така, защото[br]елементите в една колона 0:01:13.920,0:01:15.510 или елементите от [br]една група, 0:01:15.510,0:01:19.800 имат еднакъв брой електрони [br]в най-външния си слой. 0:01:19.860,0:01:22.520 Те имат еднакъв брой[br]валентни електрони, 0:01:22.530,0:01:25.140 валентните електрони[br]и електроните в най-външния слой 0:01:25.140,0:01:26.720 обикновено съвпадат, макар 0:01:26.720,0:01:28.210 да има някои изключения. 0:01:28.210,0:01:30.940 Валентните електрони[br]са тези електрони, 0:01:30.940,0:01:32.800 които участват[br]в химичните реакции, 0:01:32.800,0:01:35.690 това са електроните в[br]най-външния слой, 0:01:35.690,0:01:38.330 но има и изключения, 0:01:38.330,0:01:40.930 като това са много[br]интересни изключения, 0:01:40.930,0:01:43.710 които се наблюдават при[br]преходните метали в d-блока, 0:01:43.710,0:01:45.310 но сега няма да[br]навлизам в подробности. 0:01:45.310,0:01:46.530 Нека сега да разгледаме 0:01:46.530,0:01:49.040 някои от групите, за[br]които ще чуваш, 0:01:49.040,0:01:51.860 и защо елементите в тях[br]реагират по сходен начин. 0:01:51.860,0:01:53.840 В първа група 0:01:53.840,0:01:57.100 се намира водородът,[br]който е малко странен, 0:01:57.260,0:02:00.000 защото той не се опитва[br]да събере осем валентни електрони. 0:02:00.100,0:02:01.400 Водородът иска в[br]своя първи слой 0:02:01.400,0:02:05.230 да има два валентни[br]електрона като хелия, 0:02:05.230,0:02:06.930 затова водородът 0:02:06.930,0:02:10.350 няма много прилики 0:02:10.350,0:02:12.780 с останалите членове[br]на първа група, както се очаква 0:02:12.900,0:02:15.100 например за всички[br]елементи от втора група. 0:02:15.100,0:02:17.430 Елементите от първа група, [br]без водорода, 0:02:17.430,0:02:21.940 се наричат алкални метали, 0:02:21.940,0:02:24.800 а водородът не е[br]алкален метал. 0:02:24.800,0:02:31.140 Значи тези елементи тук[br]са алкални метали. 0:02:31.320,0:02:34.560 Защо те имат сходни[br]химични свойства? 0:02:34.560,0:02:36.750 Защо имат почти[br]еднакви химични свойства? 0:02:36.750,0:02:37.720 За да разберем това, 0:02:37.720,0:02:40.500 трябва просто да видим[br]тяхната електронна конфигурация. 0:02:40.500,0:02:44.710 Например електронната[br]конфигурация на лития 0:02:44.710,0:02:50.560 ще е същата като електронната [br]конфигурация на хелия, 0:02:51.160,0:02:53.460 също като на хелия, и после 0:02:53.470,0:02:58.030 добавяме втори слой –[br]2s1. 0:02:58.030,0:02:59.820 Той има един валентен [br]електрон. 0:02:59.820,0:03:03.650 Има един електрон[br]в най-външния си слой. 0:03:03.650,0:03:06.040 А натрият? 0:03:06.200,0:03:09.200 Натрият има същата 0:03:09.210,0:03:12.003 електронна конфигурация[br]като неона, 0:03:13.260,0:03:16.200 и после има един [br]електрон в трети слой – 3s1, 0:03:16.200,0:03:18.950 така че също има един[br]валентен електрон, 0:03:18.950,0:03:21.240 един електрон в[br]най-външния слой. 0:03:21.240,0:03:23.780 Всички тези елементи[br]в оранжево в първия стълб, 0:03:23.780,0:03:25.350 всички те имат един[br]валентен електрон 0:03:25.350,0:03:27.860 и се опитват да [br]спазят октетното правило, 0:03:27.860,0:03:30.880 тази "нирвана на стабилността"[br]за атомите, 0:03:30.880,0:03:33.220 така че се досещаш, че[br]те са много активни химически, 0:03:33.220,0:03:35.190 и когато реагират, те[br]са склонни да отдадат 0:03:35.190,0:03:38.450 този електрон от най-външния[br]слой и точно това се случва. 0:03:38.450,0:03:41.860 Алкалните метали [br]са много активни химически, 0:03:41.860,0:03:43.310 и действително имат[br]много сходни свойства. 0:03:43.310,0:03:47.820 Те са лъскави и меки, и понеже [br]са толкова активни химически, 0:03:47.960,0:03:49.600 трудно се намират в чисто[br]състояние, без да са 0:03:49.600,0:03:51.530 реагирали с нещо друго. 0:03:51.530,0:03:53.960 Сега да минем към другите групи. 0:03:53.960,0:03:57.410 Като отидем с една [br]колона надясно, 0:03:57.410,0:04:00.410 това е втора група, 0:04:00.410,0:04:03.353 в която са т.нар.[br]алкалоземни метали. 0:04:04.266,0:04:09.266 Алкалоземни метали. 0:04:09.340,0:04:13.880 Те също имат много[br]сходни свойства, 0:04:13.880,0:04:16.380 защото имат два [br]валентни електрона, 0:04:16.380,0:04:19.350 два електрона в[br]най-външния си слой, 0:04:19.350,0:04:21.960 като те не са така[br]химически активни 0:04:21.960,0:04:23.570 като алкалните метали, 0:04:23.570,0:04:27.420 ще го запиша –[br]алкалоземни метали, 0:04:27.420,0:04:29.640 които по-лесно отдават[br]два електрона, 0:04:29.640,0:04:31.860 отколкото да привлекат[br]шест, за да имат осем. 0:04:31.860,0:04:34.470 Те също са доста[br]активни химически, 0:04:34.470,0:04:38.920 като в реакциите отдават[br]тези два външни електрона. 0:04:38.920,0:04:42.710 Когато стигнем до d-блока[br]се случва нещо интересно, 0:04:42.710,0:04:44.510 което разгледахме, когато 0:04:44.510,0:04:46.270 учихме за електронните[br]конфигурации, 0:04:46.270,0:04:48.430 но ако погледнеш електронната[br]конфигурация, 0:04:48.430,0:04:51.250 например на скандия, 0:04:51.250,0:04:54.350 ще го направя в цикламено, 0:04:54.350,0:04:59.960 електронната конфигурация на скандия... 0:05:00.190,0:05:02.420 Електронната конфигурация[br]на скандия 0:05:02.420,0:05:07.900 ще бъде същата като на аргона... 0:05:08.160,0:05:10.300 Съгласно правилото за[br]запълване на най-ниското 0:05:10.300,0:05:12.150 енергийно ниво в [br]електронната конфигурация, 0:05:12.150,0:05:15.860 ще имаме 4s2 както при калция, 0:05:15.860,0:05:17.520 но съгласно правилото за заемане [br]на най-ниското енергийно ниво, 0:05:17.520,0:05:21.400 ще имаме и един електрон в 3d. 0:05:21.400,0:05:27.140 Значи ще имаме като аргона,[br]после 3d1 и 4s2. 0:05:27.280,0:05:30.670 За да подредим правилно[br]слоевете, 0:05:30.670,0:05:34.510 ще поставя 3d1 преди 4s2. 0:05:34.510,0:05:37.320 Когато хората си мислят [br]за попълване на енергийните нива, 0:05:37.320,0:05:40.300 те си представят, че при тези[br]елементи от d-блока 0:05:40.300,0:05:43.000 се запълва d-блока. 0:05:43.000,0:05:45.980 Но както видяхме в други[br]видеа, това не е съвсем вярно, 0:05:45.980,0:05:49.340 и когато си представяш[br]електронната конфигурация, 0:05:49.340,0:05:51.270 това може да е полезно. 0:05:51.270,0:05:54.600 После стигаме тук и започваме[br]да запълваме p-блока. 0:05:54.600,0:05:59.240 Например, ако погледнеш[br]електронната конфигурация 0:05:59.240,0:06:01.810 например на въглерода, 0:06:01.810,0:06:09.240 той ще има същата електронна[br]конфигурация като хелия, 0:06:09.400,0:06:12.440 и после ще имаме 2s2 0:06:12.440,0:06:15.640 и после 2р едно 2. 0:06:15.700,0:06:17.590 Значи 2р2. 0:06:17.590,0:06:19.600 Колко валентни електрона[br]има той? 0:06:19.600,0:06:21.700 Във втори слой,[br]в най-външния слой 0:06:21.700,0:06:24.890 той има 2 плюс 2,[br]има четири валентни електрона, 0:06:24.890,0:06:28.180 и това важи за елементите[br]от тази група. 0:06:28.180,0:06:29.340 По тази причина 0:06:29.340,0:06:34.120 въглеродът има подобни химични[br]свойства като силиция 0:06:34.120,0:06:36.120 и другите елементи[br]от тази група. 0:06:36.120,0:06:38.630 Можем да продължим, 0:06:38.630,0:06:42.730 например с кислорода[br]и сярата, 0:06:42.730,0:06:45.840 които искат да привлекат[br]два електрона 0:06:45.840,0:06:48.620 от някой друг, защото[br]имат шест валентни електрона, 0:06:48.620,0:06:49.550 а искат да имат осем, 0:06:49.550,0:06:51.580 затова имат подобно[br]химично поведение. 0:06:51.580,0:06:53.440 Ако отидем при тази [br]жълта група ето тук, 0:06:53.440,0:06:55.490 това са халогените. 0:06:55.490,0:06:57.100 Това е специално[br]име за тях. 0:06:57.100,0:06:59.650 Това са халогенните[br]елементи. 0:06:59.650,0:07:01.250 Те са много химически[br]активни, 0:07:01.250,0:07:03.030 защото имат седем[br]валентни електрона. 0:07:03.030,0:07:03.960 Те най-много от всичко[br]искат 0:07:03.960,0:07:06.250 да получат още един валентен[br]електрон, 0:07:06.250,0:07:07.610 затова обичат да реагират, 0:07:07.610,0:07:09.080 особено много обичат[br]да реагират 0:07:09.080,0:07:11.850 с алкалните метали тук отляво. 0:07:11.850,0:07:16.150 И накрая достигаме до тази[br]своеобразна "химична нирвана" 0:07:16.150,0:07:18.520 при благородните газове[br]тук в последната група. 0:07:18.520,0:07:20.900 Благородни газове е[br]другото име 0:07:20.900,0:07:25.900 за елементите от 18-а група,[br]или инертни газове. 0:07:26.030,0:07:28.560 Всички те имат [br]много подобни свойства, 0:07:28.560,0:07:29.710 те не са химически активни. 0:07:29.710,0:07:30.740 Защо не реагират? 0:07:30.740,0:07:32.600 Защото имат запълнен[br]външен слой. 0:07:32.600,0:07:34.220 Те не изпитват нужда,[br]те са благородни, 0:07:34.220,0:07:35.560 те са над тази[br]суматоха, 0:07:35.560,0:07:40.513 не им е нужно да реагират[br]с никого.