WEBVTT

00:00:00.340 --> 00:00:05.700
Да разгледаме групите
на периодичната система.

00:00:05.880 --> 00:00:08.540
Много лесен начин да
обясним групите, е

00:00:08.550 --> 00:00:12.210
че те са просто колоните
в периодичната таблица,

00:00:12.210 --> 00:00:14.670
и е прието те да се номерират.

00:00:14.670 --> 00:00:16.940
Това е първата колона,
това е първа група,

00:00:16.940 --> 00:00:20.720
втора колона, трета група,
четвърта група, пета, шеста,

00:00:20.720 --> 00:00:27.760
седма, осма, девета,
10, 11, 12 група,

00:00:27.860 --> 00:00:33.720
13, 14, 15, 16, 17 и 18.

00:00:33.860 --> 00:00:35.400
Може би ще се учудиш
за тези елементи

00:00:35.400 --> 00:00:37.460
от f-блока ето тук.

00:00:37.460 --> 00:00:39.400
Ако искаме да направим
правилно периодичната таблица,

00:00:39.400 --> 00:00:41.000
би трябвало да изместим тези,

00:00:41.000 --> 00:00:44.350
всичко надясно от d-
и р-блока,

00:00:44.350 --> 00:00:48.330
и да направим място
за f-елементите,

00:00:48.330 --> 00:00:50.950
но е прието да не ги номерираме.

00:00:50.950 --> 00:00:53.030
Интересно е защо
си усложняваме живота,

00:00:53.030 --> 00:00:55.040
като именуваме тези колони,

00:00:55.040 --> 00:00:57.960
като наричаме колоните групи?

00:00:57.960 --> 00:01:00.920
Интересното за периодичната
система е, че

00:01:00.920 --> 00:01:03.070
всички елементи в една колона,

00:01:03.070 --> 00:01:05.690
обикновено,
но има и много изключения,

00:01:05.690 --> 00:01:08.370
но най-често елементите
в тази колона

00:01:08.370 --> 00:01:11.070
имат много, много, много
подобни свойства.

00:01:11.070 --> 00:01:13.920
Това е така, защото
елементите в една колона

00:01:13.920 --> 00:01:15.510
или елементите от 
една група,

00:01:15.510 --> 00:01:19.800
имат еднакъв брой електрони 
в най-външния си слой.

00:01:19.860 --> 00:01:22.520
Те имат еднакъв брой
валентни електрони,

00:01:22.530 --> 00:01:25.140
валентните електрони
и електроните в най-външния слой

00:01:25.140 --> 00:01:26.720
обикновено съвпадат, макар

00:01:26.720 --> 00:01:28.210
да има някои изключения.

00:01:28.210 --> 00:01:30.940
Валентните електрони
са тези електрони,

00:01:30.940 --> 00:01:32.800
които участват
в химичните реакции,

00:01:32.800 --> 00:01:35.690
това са електроните в
най-външния слой,

00:01:35.690 --> 00:01:38.330
но има и изключения,

00:01:38.330 --> 00:01:40.930
като това са много
интересни изключения,

00:01:40.930 --> 00:01:43.710
които се наблюдават при
преходните метали в d-блока,

00:01:43.710 --> 00:01:45.310
но сега няма да
навлизам в подробности.

00:01:45.310 --> 00:01:46.530
Нека сега да разгледаме

00:01:46.530 --> 00:01:49.040
някои от групите, за
които ще чуваш,

00:01:49.040 --> 00:01:51.860
и защо елементите в тях
реагират по сходен начин.

00:01:51.860 --> 00:01:53.840
В първа група

00:01:53.840 --> 00:01:57.100
се намира водородът,
който е малко странен,

00:01:57.260 --> 00:02:00.000
защото той не се опитва
да събере осем валентни електрони.

00:02:00.100 --> 00:02:01.400
Водородът иска в
своя първи слой

00:02:01.400 --> 00:02:05.230
да има два валентни
електрона като хелия,

00:02:05.230 --> 00:02:06.930
затова водородът

00:02:06.930 --> 00:02:10.350
няма много прилики

00:02:10.350 --> 00:02:12.780
с останалите членове
на първа група, както се очаква

00:02:12.900 --> 00:02:15.100
например за всички
елементи от втора група.

00:02:15.100 --> 00:02:17.430
Елементите от първа група, 
без водорода,

00:02:17.430 --> 00:02:21.940
се наричат алкални метали,

00:02:21.940 --> 00:02:24.800
а водородът не е
алкален метал.

00:02:24.800 --> 00:02:31.140
Значи тези елементи тук
са алкални метали.

00:02:31.320 --> 00:02:34.560
Защо те имат сходни
химични свойства?

00:02:34.560 --> 00:02:36.750
Защо имат почти
еднакви химични свойства?

00:02:36.750 --> 00:02:37.720
За да разберем това,

00:02:37.720 --> 00:02:40.500
трябва просто да видим
тяхната електронна конфигурация.

00:02:40.500 --> 00:02:44.710
Например електронната
конфигурация на лития

00:02:44.710 --> 00:02:50.560
ще е същата като електронната 
конфигурация на хелия,

00:02:51.160 --> 00:02:53.460
също като на хелия, и после

00:02:53.470 --> 00:02:58.030
добавяме втори слой –
2s1.

00:02:58.030 --> 00:02:59.820
Той има един валентен 
електрон.

00:02:59.820 --> 00:03:03.650
Има един електрон
в най-външния си слой.

00:03:03.650 --> 00:03:06.040
А натрият?

00:03:06.200 --> 00:03:09.200
Натрият има същата

00:03:09.210 --> 00:03:12.003
електронна конфигурация
като неона,

00:03:13.260 --> 00:03:16.200
и после има един 
електрон в трети слой – 3s1,

00:03:16.200 --> 00:03:18.950
така че също има един
валентен електрон,

00:03:18.950 --> 00:03:21.240
един електрон в
най-външния слой.

00:03:21.240 --> 00:03:23.780
Всички тези елементи
в оранжево в първия стълб,

00:03:23.780 --> 00:03:25.350
всички те имат един
валентен електрон

00:03:25.350 --> 00:03:27.860
и се опитват да 
спазят октетното правило,

00:03:27.860 --> 00:03:30.880
тази "нирвана на стабилността"
за атомите,

00:03:30.880 --> 00:03:33.220
така че се досещаш, че
те са много активни химически,

00:03:33.220 --> 00:03:35.190
и когато реагират, те
са склонни да отдадат

00:03:35.190 --> 00:03:38.450
този електрон от най-външния
слой и точно това се случва.

00:03:38.450 --> 00:03:41.860
Алкалните метали 
са много активни химически,

00:03:41.860 --> 00:03:43.310
и действително имат
много сходни свойства.

00:03:43.310 --> 00:03:47.820
Те са лъскави и меки, и понеже 
са толкова активни химически,

00:03:47.960 --> 00:03:49.600
трудно се намират в чисто
състояние, без да са

00:03:49.600 --> 00:03:51.530
реагирали с нещо друго.

00:03:51.530 --> 00:03:53.960
Сега да минем към другите групи.

00:03:53.960 --> 00:03:57.410
Като отидем с една 
колона надясно,

00:03:57.410 --> 00:04:00.410
това е втора група,

00:04:00.410 --> 00:04:03.353
в която са т.нар.
алкалоземни метали.

00:04:04.266 --> 00:04:09.266
Алкалоземни метали.

00:04:09.340 --> 00:04:13.880
Те също имат много
сходни свойства,

00:04:13.880 --> 00:04:16.380
защото имат два 
валентни електрона,

00:04:16.380 --> 00:04:19.350
два електрона в
най-външния си слой,

00:04:19.350 --> 00:04:21.960
като те не са така
химически активни

00:04:21.960 --> 00:04:23.570
като алкалните метали,

00:04:23.570 --> 00:04:27.420
ще го запиша –
алкалоземни метали,

00:04:27.420 --> 00:04:29.640
които по-лесно отдават
два електрона,

00:04:29.640 --> 00:04:31.860
отколкото да привлекат
шест, за да имат осем.

00:04:31.860 --> 00:04:34.470
Те също са доста
активни химически,

00:04:34.470 --> 00:04:38.920
като в реакциите отдават
тези два външни електрона.

00:04:38.920 --> 00:04:42.710
Когато стигнем до d-блока
се случва нещо интересно,

00:04:42.710 --> 00:04:44.510
което разгледахме, когато

00:04:44.510 --> 00:04:46.270
учихме за електронните
конфигурации,

00:04:46.270 --> 00:04:48.430
но ако погледнеш електронната
конфигурация,

00:04:48.430 --> 00:04:51.250
например на скандия,

00:04:51.250 --> 00:04:54.350
ще го направя в цикламено,

00:04:54.350 --> 00:04:59.960
електронната конфигурация на скандия...

00:05:00.190 --> 00:05:02.420
Електронната конфигурация
на скандия

00:05:02.420 --> 00:05:07.900
ще бъде същата като на аргона...

00:05:08.160 --> 00:05:10.300
Съгласно правилото за
запълване на най-ниското

00:05:10.300 --> 00:05:12.150
енергийно ниво в 
електронната конфигурация,

00:05:12.150 --> 00:05:15.860
ще имаме 4s2 както при калция,

00:05:15.860 --> 00:05:17.520
но съгласно правилото за заемане 
на най-ниското енергийно ниво,

00:05:17.520 --> 00:05:21.400
ще имаме и един електрон в 3d.

00:05:21.400 --> 00:05:27.140
Значи ще имаме като аргона,
после 3d1 и 4s2.

00:05:27.280 --> 00:05:30.670
За да подредим правилно
слоевете,

00:05:30.670 --> 00:05:34.510
ще поставя 3d1 преди 4s2.

00:05:34.510 --> 00:05:37.320
Когато хората си мислят 
за попълване на енергийните нива,

00:05:37.320 --> 00:05:40.300
те си представят, че при тези
елементи от d-блока

00:05:40.300 --> 00:05:43.000
се запълва d-блока.

00:05:43.000 --> 00:05:45.980
Но както видяхме в други
видеа, това не е съвсем вярно,

00:05:45.980 --> 00:05:49.340
и когато си представяш
електронната конфигурация,

00:05:49.340 --> 00:05:51.270
това може да е полезно.

00:05:51.270 --> 00:05:54.600
После стигаме тук и започваме
да запълваме p-блока.

00:05:54.600 --> 00:05:59.240
Например, ако погледнеш
електронната конфигурация

00:05:59.240 --> 00:06:01.810
например на въглерода,

00:06:01.810 --> 00:06:09.240
той ще има същата електронна
конфигурация като хелия,

00:06:09.400 --> 00:06:12.440
и после ще имаме 2s2

00:06:12.440 --> 00:06:15.640
и после 2р едно 2.

00:06:15.700 --> 00:06:17.590
Значи 2р2.

00:06:17.590 --> 00:06:19.600
Колко валентни електрона
има той?

00:06:19.600 --> 00:06:21.700
Във втори слой,
в най-външния слой

00:06:21.700 --> 00:06:24.890
той има 2 плюс 2,
има четири валентни електрона,

00:06:24.890 --> 00:06:28.180
и това важи за елементите
от тази група.

00:06:28.180 --> 00:06:29.340
По тази причина

00:06:29.340 --> 00:06:34.120
въглеродът има подобни химични
свойства като силиция

00:06:34.120 --> 00:06:36.120
и другите елементи
от тази група.

00:06:36.120 --> 00:06:38.630
Можем да продължим,

00:06:38.630 --> 00:06:42.730
например с кислорода
и сярата,

00:06:42.730 --> 00:06:45.840
които искат да привлекат
два електрона

00:06:45.840 --> 00:06:48.620
от някой друг, защото
имат шест валентни електрона,

00:06:48.620 --> 00:06:49.550
а искат да имат осем,

00:06:49.550 --> 00:06:51.580
затова имат подобно
химично поведение.

00:06:51.580 --> 00:06:53.440
Ако отидем при тази 
жълта група ето тук,

00:06:53.440 --> 00:06:55.490
това са халогените.

00:06:55.490 --> 00:06:57.100
Това е специално
име за тях.

00:06:57.100 --> 00:06:59.650
Това са халогенните
елементи.

00:06:59.650 --> 00:07:01.250
Те са много химически
активни,

00:07:01.250 --> 00:07:03.030
защото имат седем
валентни електрона.

00:07:03.030 --> 00:07:03.960
Те най-много от всичко
искат

00:07:03.960 --> 00:07:06.250
да получат още един валентен
електрон,

00:07:06.250 --> 00:07:07.610
затова обичат да реагират,

00:07:07.610 --> 00:07:09.080
особено много обичат
да реагират

00:07:09.080 --> 00:07:11.850
с алкалните метали тук отляво.

00:07:11.850 --> 00:07:16.150
И накрая достигаме до тази
своеобразна "химична нирвана"

00:07:16.150 --> 00:07:18.520
при благородните газове
тук в последната група.

00:07:18.520 --> 00:07:20.900
Благородни газове е
другото име

00:07:20.900 --> 00:07:25.900
за елементите от 18-а група,
или инертни газове.

00:07:26.030 --> 00:07:28.560
Всички те имат 
много подобни свойства,

00:07:28.560 --> 00:07:29.710
те не са химически активни.

00:07:29.710 --> 00:07:30.740
Защо не реагират?

00:07:30.740 --> 00:07:32.600
Защото имат запълнен
външен слой.

00:07:32.600 --> 00:07:34.220
Те не изпитват нужда,
те са благородни,

00:07:34.220 --> 00:07:35.560
те са над тази
суматоха,

00:07:35.560 --> 00:07:40.513
не им е нужно да реагират
с никого.