1
00:00:00,964 --> 00:00:02,404
Спомням си, че когато бях на 11 години,

2
00:00:02,404 --> 00:00:06,966
се събудих една сутрин от радостен шум в къщата.

3
00:00:06,966 --> 00:00:09,437
Баща ми слушаше новините на BBC

4
00:00:09,437 --> 00:00:13,611
на малкото си сиво радио.

5
00:00:13,611 --> 00:00:16,487
На лицето му грееше голяма усмивка, 
нещо необичайно тогава,

6
00:00:16,487 --> 00:00:20,458
защото новините обикновено го депресираха.

7
00:00:20,458 --> 00:00:25,343
„Талибаните си отидоха!“ – извика баща ми.

8
00:00:25,343 --> 00:00:27,931
Не знаех какво означава това,

9
00:00:27,931 --> 00:00:33,117
но виждах, че баща ми е невероятно щастлив.

10
00:00:33,117 --> 00:00:41,628
„Сега вече можеш да ходиш 
на истинско училище“ – каза той.

11
00:00:41,628 --> 00:00:46,797
Никога няма да забравя тази сутрин.

12
00:00:46,797 --> 00:00:51,965
Истинско училище.

13
00:00:51,965 --> 00:00:55,073
Знаете ли, бях на 6 години 
когато талибаните превзеха Афганистан

14
00:00:55,073 --> 00:00:58,596
и забраниха на момичетата
да ходят на училище.

15
00:00:58,596 --> 00:01:01,704
Така че през следващите 5 години
се преобличах като момче,

16
00:01:01,704 --> 00:01:04,215
за да придружавам по-голямата си сестра, 
на която вече ѝ беше забранено

17
00:01:04,215 --> 00:01:09,629
да излиза навън сама, 
да ходи скришом на училище.

18
00:01:09,629 --> 00:01:14,254
Само по този начин можехме да се учим.

19
00:01:14,254 --> 00:01:17,488
Всеки ден минавахме по различен път,

20
00:01:17,488 --> 00:01:21,511
за да не заподозре някой къде отиваме.

21
00:01:21,511 --> 00:01:23,705
Скривахме учебниците си в пазарски торби,

22
00:01:23,705 --> 00:01:29,841
все едно сме излезнали само да пазаруваме.

23
00:01:29,841 --> 00:01:32,217
Училището беше в една къща,

24
00:01:32,217 --> 00:01:37,880
повече от 100 човека натъпкани в един малък хол.

25
00:01:37,880 --> 00:01:43,730
Беше уютно през зимата, 
но изключително горещо през лятото.

26
00:01:43,730 --> 00:01:46,251
Ние всички знаехме, че рискуваме живота си –

27
00:01:46,251 --> 00:01:50,605
учителката, ученичките и нашите родители.

28
00:01:50,605 --> 00:01:52,978
От време на време затваряха училището за една седмица,

29
00:01:52,978 --> 00:01:56,894
защото талибаните надушваха нещо.

30
00:01:56,894 --> 00:01:59,674
Винаги сме се чудили какво знаят за нас.

31
00:01:59,674 --> 00:02:02,706
Следяха ли ни?

32
00:02:02,706 --> 00:02:06,238
Знаят ли къде живеем?

33
00:02:06,238 --> 00:02:08,896
Бяхме изплашени,

34
00:02:08,896 --> 00:02:15,822
но независимо от това искахме да ходим на училище.

35
00:02:15,822 --> 00:02:19,562
Аз имах късмета да израсна в семейство,

36
00:02:19,562 --> 00:02:25,809
в което образованието беше ценност, 
а дъщерите – съкровища.

37
00:02:25,809 --> 00:02:30,960
Дядо ми беше необикновен за времето си човек.

38
00:02:30,960 --> 00:02:34,439
Истински отцепник
от една далечна провинция на Афганистан,

39
00:02:34,439 --> 00:02:37,935
той настоял дъщеря му, моята майка,

40
00:02:37,935 --> 00:02:44,348
да ходи на училище и заради това 
баща му се отрекъл от него.

41
00:02:44,348 --> 00:02:47,858
Но образованата ми майка стана учителка.

42
00:02:47,858 --> 00:02:50,884
Ето я.

43
00:02:50,884 --> 00:02:53,551
Пенсионира се преди 2 години и превърна къщата ни

44
00:02:53,551 --> 00:02:58,929
в училище за момичетата и жените от квартала.

45
00:02:58,929 --> 00:03:03,317
А баща ми – ето го –

46
00:03:03,317 --> 00:03:10,218
е бил първият образован човек в семейството си.

47
00:03:10,218 --> 00:03:12,327
Нямаше никакво съмнение, че децата му

48
00:03:12,327 --> 00:03:17,416
ще получат образование, 
включително и дъщерите му,

49
00:03:17,416 --> 00:03:21,836
независимо от талибаните, 
независимо от рисковете.

50
00:03:21,836 --> 00:03:30,182
За него липсата на образование 
би ги изложила на още по-голям риск.

51
00:03:30,182 --> 00:03:33,310
Спомням си, че под управлението на талибаните,

52
00:03:33,310 --> 00:03:38,403
имаше моменти, когато се отчайвах от живота ни,

53
00:03:38,403 --> 00:03:42,355
защото винаги бяхме уплашени 
и не виждахме никакво бъдеще.

54
00:03:42,355 --> 00:03:45,409
Исках да се откажа,

55
00:03:45,409 --> 00:03:48,545
но баща ми

56
00:03:48,545 --> 00:03:51,054
винаги казваше:

57
00:03:51,054 --> 00:03:53,159
„Слушай, дъще,

58
00:03:53,159 --> 00:03:56,475
можеш да изгубиш всичко, което притежаваш в живота.

59
00:03:56,475 --> 00:04:00,680
Могат да ти откраднат парите. Можеш да бъдеш принудена да напуснеш дома си заради някоя война.

60
00:04:00,680 --> 00:04:03,461
Но единственото нещо, което ще остане винаги с теб,

61
00:04:03,461 --> 00:04:06,769
е тук,

62
00:04:06,769 --> 00:04:11,685
и ако трябва да продадем кръвта си, 
за да платим училищните ти такси,

63
00:04:11,685 --> 00:04:14,906
ще го направим.

64
00:04:14,906 --> 00:04:19,988
Така че, още ли си решена да се откажеш?“

65
00:04:19,988 --> 00:04:23,116
Днес съм на 22 години.

66
00:04:23,116 --> 00:04:25,886
Израснах в държава,

67
00:04:25,886 --> 00:04:29,056
унищожена от десетилетия войни.

68
00:04:29,056 --> 00:04:34,197
По-малко от 6% от жените на моята възраст 
са продължили образованието си след гимназията

69
00:04:34,197 --> 00:04:36,662
и ако семейството ми не се беше отнесло
толкова сериозно към моето образование,

70
00:04:36,662 --> 00:04:39,266
и аз щях да съм една от тях.

71
00:04:39,266 --> 00:04:44,581
А вместо това, аз съм тук, 
горда възпитаничка на колежа Middlebury.

72
00:04:44,581 --> 00:04:54,594
(Аплодисменти)

73
00:04:54,594 --> 00:04:57,542
Когато се върнах в Афганистан, дядо ми,

74
00:04:57,542 --> 00:05:02,121
изгонен от дома си, заради това че се е осмелил 
да образова дъщерите си,

75
00:05:02,121 --> 00:05:05,615
бе сред първите, които ме поздравиха.

76
00:05:05,615 --> 00:05:08,245
Той се хвали не само с дипломата ми,

77
00:05:08,245 --> 00:05:10,454
а също и с факта, че бях първата жена

78
00:05:10,454 --> 00:05:12,176
и че съм първата жена,

79
00:05:12,176 --> 00:05:15,678
която го вози из улиците на Кабул.

80
00:05:15,678 --> 00:05:21,040
(Аплодисменти)

81
00:05:21,040 --> 00:05:23,689
Семейството ми вярва в мен.

82
00:05:23,689 --> 00:05:28,639
Аз имам големи мечти, но мечтите 
на семейството ми за мен са още по-големи.

83
00:05:28,639 --> 00:05:33,106
Затова съм международен посланик на 10х10,

84
00:05:33,106 --> 00:05:35,870
световна кампания за образование за жени.

85
00:05:35,870 --> 00:05:38,449
Затова съосновах SOLA,

86
00:05:38,449 --> 00:05:40,916
първото и може би единствено училище-пансион

87
00:05:40,916 --> 00:05:42,645
за момичета в Афганистан,

88
00:05:42,645 --> 00:05:48,282
където за тях все още е рисковано да ходят на училище.

89
00:05:48,282 --> 00:05:52,047
Най-вълнуващото е, че там виждам амбициозни ученички,

90
00:05:52,047 --> 00:05:57,675
които грабват възможността.

91
00:05:57,675 --> 00:06:00,602
И забелязвам, че родителите и бащите им,

92
00:06:00,602 --> 00:06:05,180
ги насърчават, 
както моят баща насърчаваше мен

93
00:06:05,180 --> 00:06:14,112
въпреки и дори пред очите на обезкуражаващата опозиция.

94
00:06:14,112 --> 00:06:16,818
Като Ахмед. Това не е истинското му име

95
00:06:16,818 --> 00:06:19,446
и не мога да ви покажа лицето му,

96
00:06:19,446 --> 00:06:23,091
но Ахмед е бащата на една от моите ученички.

97
00:06:23,091 --> 00:06:26,927
Преди по-малко то месец той и дъщеря му

98
00:06:26,927 --> 00:06:30,261
се прибирали от SOLA в селището си,

99
00:06:30,261 --> 00:06:36,754
когато буквално за минути се разминали
да не бъдат убити

100
00:06:36,754 --> 00:06:41,536
от една крайпътна бомба.

101
00:06:41,536 --> 00:06:44,939
Когато се прибрал вкъщи, телефонът звъннал

102
00:06:44,939 --> 00:06:47,634
и един глас го предупредил,

103
00:06:47,634 --> 00:06:51,029
че ако пак заведе дъщеря си на училище,

104
00:06:51,029 --> 00:06:53,806
ще го направят отново.

105
00:06:53,806 --> 00:06:57,708
„Убийте ме сега, ако искате – казал той –

106
00:06:57,708 --> 00:07:01,602
но аз няма да разруша бъдещето на дъщеря си

107
00:07:01,602 --> 00:07:06,434
заради вашите остарели и назадничави идеи.“

108
00:07:06,434 --> 00:07:08,803
Това, което осъзнах за Афганистан –

109
00:07:08,803 --> 00:07:12,323
и на което често Западът не обръща внимание –

110
00:07:12,323 --> 00:07:15,546
е, че зад повечето от нас, успелите,

111
00:07:15,546 --> 00:07:22,909
има един баща, който признава 
стойността на дъщеря си,

112
00:07:22,909 --> 00:07:27,536
и който съзнава, че нейният успех е също и негов успех.

113
00:07:27,536 --> 00:07:31,474
И с това не искам да кажа, че майките ни 
нямат ключова роля в успеха ни.

114
00:07:31,474 --> 00:07:36,010
Всъщност те са първите и най-убедителни посредници

115
00:07:36,010 --> 00:07:39,350
за светлото бъдеще за дъщерите си,

116
00:07:39,350 --> 00:07:42,761
но в контекста на еднo общество като Афганистан,

117
00:07:42,761 --> 00:07:46,181
се нуждаем от подкрепата на мъжете.

118
00:07:46,181 --> 00:07:49,731
Под управлението на талибаните броят на момичетата,

119
00:07:49,731 --> 00:07:51,523
които ходеха на училище, се изчисляваше в стотици –

120
00:07:51,523 --> 00:07:53,861
помнете, че беше незаконно.

121
00:07:53,861 --> 00:07:59,353
А днес, повече от 3 милиона момичета 
ходят на училище в Афганистан.

122
00:07:59,353 --> 00:08:06,600
(Аплодисменти)

123
00:08:06,600 --> 00:08:12,751
Афганистан изглежда толкова различен 
погледнат от Америка.

124
00:08:12,751 --> 00:08:17,723
Мисля, че американците виждат 
нестабилността на промените.

125
00:08:17,723 --> 00:08:20,773
Страхувам се, че тези промени няма да продължат

126
00:08:20,773 --> 00:08:25,265
много време след изтеглянето на американската войска.

127
00:08:25,265 --> 00:08:28,918
Но когато съм в Афганистан

128
00:08:28,918 --> 00:08:33,703
и виждам ученичките си в училището,

129
00:08:33,703 --> 00:08:36,343
и родителите им, които се застъпват за тях,

130
00:08:36,343 --> 00:08:40,810
които им вдъхват кураж, 
виждам едно обещаващо бъдеще

131
00:08:40,810 --> 00:08:44,110
и една трайна промяна.

132
00:08:44,110 --> 00:08:52,577
За мен Афганистан е страна 
на надежда и безкрайни възможности,

133
00:08:52,577 --> 00:08:55,989
и всеки изминал ден

134
00:08:55,989 --> 00:08:59,397
момичетата от SOLA ми го напомнят.

135
00:08:59,397 --> 00:09:02,604
Също като мен, 
те имат големи мечти.

136
00:09:02,604 --> 00:09:04,315
Благодаря!

137
00:09:04,315 --> 00:09:15,192
(Аплодисменти)