WEBVTT 00:00:00.964 --> 00:00:02.404 Спомням си, че когато бях на 11 години, 00:00:02.404 --> 00:00:06.966 се събудих една сутрин от радостен шум в къщата. 00:00:06.966 --> 00:00:09.437 Баща ми слушаше новините на BBC 00:00:09.437 --> 00:00:13.611 на малкото си сиво радио. 00:00:13.611 --> 00:00:16.487 На лицето му грееше голяма усмивка, нещо необичайно тогава, 00:00:16.487 --> 00:00:20.458 защото новините обикновено го депресираха. NOTE Paragraph 00:00:20.458 --> 00:00:25.343 „Талибаните си отидоха!“ – извика баща ми. NOTE Paragraph 00:00:25.343 --> 00:00:27.931 Не знаех какво означава това, 00:00:27.931 --> 00:00:33.117 но виждах, че баща ми е невероятно щастлив. NOTE Paragraph 00:00:33.117 --> 00:00:41.628 „Сега вече можеш да ходиш на истинско училище“ – каза той. NOTE Paragraph 00:00:41.628 --> 00:00:46.797 Никога няма да забравя тази сутрин. 00:00:46.797 --> 00:00:51.965 Истинско училище. 00:00:51.965 --> 00:00:55.073 Знаете ли, бях на 6 години когато талибаните превзеха Афганистан 00:00:55.073 --> 00:00:58.596 и забраниха на момичетата да ходят на училище. 00:00:58.596 --> 00:01:01.704 Така че през следващите 5 години се преобличах като момче, 00:01:01.704 --> 00:01:04.215 за да придружавам по-голямата си сестра, на която вече ѝ беше забранено 00:01:04.215 --> 00:01:09.629 да излиза навън сама, да ходи скришом на училище. 00:01:09.629 --> 00:01:14.254 Само по този начин можехме да се учим. 00:01:14.254 --> 00:01:17.488 Всеки ден минавахме по различен път, 00:01:17.488 --> 00:01:21.511 за да не заподозре някой къде отиваме. 00:01:21.511 --> 00:01:23.705 Скривахме учебниците си в пазарски торби, 00:01:23.705 --> 00:01:29.841 все едно сме излезнали само да пазаруваме. 00:01:29.841 --> 00:01:32.217 Училището беше в една къща, 00:01:32.217 --> 00:01:37.880 повече от 100 човека натъпкани в един малък хол. 00:01:37.880 --> 00:01:43.730 Беше уютно през зимата, но изключително горещо през лятото. 00:01:43.730 --> 00:01:46.251 Ние всички знаехме, че рискуваме живота си – 00:01:46.251 --> 00:01:50.605 учителката, ученичките и нашите родители. 00:01:50.605 --> 00:01:52.978 От време на време затваряха училището за една седмица, 00:01:52.978 --> 00:01:56.894 защото талибаните надушваха нещо. 00:01:56.894 --> 00:01:59.674 Винаги сме се чудили какво знаят за нас. 00:01:59.674 --> 00:02:02.706 Следяха ли ни? 00:02:02.706 --> 00:02:06.238 Знаят ли къде живеем? 00:02:06.238 --> 00:02:08.896 Бяхме изплашени, 00:02:08.896 --> 00:02:15.822 но независимо от това искахме да ходим на училище. NOTE Paragraph 00:02:15.822 --> 00:02:19.562 Аз имах късмета да израсна в семейство, 00:02:19.562 --> 00:02:25.809 в което образованието беше ценност, а дъщерите – съкровища. 00:02:25.809 --> 00:02:30.960 Дядо ми беше необикновен за времето си човек. 00:02:30.960 --> 00:02:34.439 Истински отцепник от една далечна провинция на Афганистан, 00:02:34.439 --> 00:02:37.935 той настоял дъщеря му, моята майка, 00:02:37.935 --> 00:02:44.348 да ходи на училище и заради това баща му се отрекъл от него. 00:02:44.348 --> 00:02:47.858 Но образованата ми майка стана учителка. 00:02:47.858 --> 00:02:50.884 Ето я. 00:02:50.884 --> 00:02:53.551 Пенсионира се преди 2 години и превърна къщата ни 00:02:53.551 --> 00:02:58.929 в училище за момичетата и жените от квартала. 00:02:58.929 --> 00:03:03.317 А баща ми – ето го – 00:03:03.317 --> 00:03:10.218 е бил първият образован човек в семейството си. 00:03:10.218 --> 00:03:12.327 Нямаше никакво съмнение, че децата му 00:03:12.327 --> 00:03:17.416 ще получат образование, включително и дъщерите му, 00:03:17.416 --> 00:03:21.836 независимо от талибаните, независимо от рисковете. 00:03:21.836 --> 00:03:30.182 За него липсата на образование би ги изложила на още по-голям риск. 00:03:30.182 --> 00:03:33.310 Спомням си, че под управлението на талибаните, 00:03:33.310 --> 00:03:38.403 имаше моменти, когато се отчайвах от живота ни, 00:03:38.403 --> 00:03:42.355 защото винаги бяхме уплашени и не виждахме никакво бъдеще. 00:03:42.355 --> 00:03:45.409 Исках да се откажа, 00:03:45.409 --> 00:03:48.545 но баща ми 00:03:48.545 --> 00:03:51.054 винаги казваше: 00:03:51.054 --> 00:03:53.159 „Слушай, дъще, 00:03:53.159 --> 00:03:56.475 можеш да изгубиш всичко, което притежаваш в живота. 00:03:56.475 --> 00:04:00.680 Могат да ти откраднат парите. Можеш да бъдеш принудена да напуснеш дома си заради някоя война. 00:04:00.680 --> 00:04:03.461 Но единственото нещо, което ще остане винаги с теб, 00:04:03.461 --> 00:04:06.769 е тук, 00:04:06.769 --> 00:04:11.685 и ако трябва да продадем кръвта си, за да платим училищните ти такси, 00:04:11.685 --> 00:04:14.906 ще го направим. 00:04:14.906 --> 00:04:19.988 Така че, още ли си решена да се откажеш?“ NOTE Paragraph 00:04:19.988 --> 00:04:23.116 Днес съм на 22 години. 00:04:23.116 --> 00:04:25.886 Израснах в държава, 00:04:25.886 --> 00:04:29.056 унищожена от десетилетия войни. 00:04:29.056 --> 00:04:34.197 По-малко от 6% от жените на моята възраст са продължили образованието си след гимназията 00:04:34.197 --> 00:04:36.662 и ако семейството ми не се беше отнесло толкова сериозно към моето образование, 00:04:36.662 --> 00:04:39.266 и аз щях да съм една от тях. 00:04:39.266 --> 00:04:44.581 А вместо това, аз съм тук, горда възпитаничка на колежа Middlebury. NOTE Paragraph 00:04:44.581 --> 00:04:54.594 (Аплодисменти) NOTE Paragraph 00:04:54.594 --> 00:04:57.542 Когато се върнах в Афганистан, дядо ми, 00:04:57.542 --> 00:05:02.121 изгонен от дома си, заради това че се е осмелил да образова дъщерите си, 00:05:02.121 --> 00:05:05.615 бе сред първите, които ме поздравиха. 00:05:05.615 --> 00:05:08.245 Той се хвали не само с дипломата ми, 00:05:08.245 --> 00:05:10.454 а също и с факта, че бях първата жена 00:05:10.454 --> 00:05:12.176 и че съм първата жена, 00:05:12.176 --> 00:05:15.678 която го вози из улиците на Кабул. NOTE Paragraph 00:05:15.678 --> 00:05:21.040 (Аплодисменти) NOTE Paragraph 00:05:21.040 --> 00:05:23.689 Семейството ми вярва в мен. 00:05:23.689 --> 00:05:28.639 Аз имам големи мечти, но мечтите на семейството ми за мен са още по-големи. 00:05:28.639 --> 00:05:33.106 Затова съм международен посланик на 10х10, 00:05:33.106 --> 00:05:35.870 световна кампания за образование за жени. 00:05:35.870 --> 00:05:38.449 Затова съосновах SOLA, 00:05:38.449 --> 00:05:40.916 първото и може би единствено училище-пансион 00:05:40.916 --> 00:05:42.645 за момичета в Афганистан, 00:05:42.645 --> 00:05:48.282 където за тях все още е рисковано да ходят на училище. 00:05:48.282 --> 00:05:52.047 Най-вълнуващото е, че там виждам амбициозни ученички, 00:05:52.047 --> 00:05:57.675 които грабват възможността. 00:05:57.675 --> 00:06:00.602 И забелязвам, че родителите и бащите им, 00:06:00.602 --> 00:06:05.180 ги насърчават, както моят баща насърчаваше мен 00:06:05.180 --> 00:06:14.112 въпреки и дори пред очите на обезкуражаващата опозиция. NOTE Paragraph 00:06:14.112 --> 00:06:16.818 Като Ахмед. Това не е истинското му име 00:06:16.818 --> 00:06:19.446 и не мога да ви покажа лицето му, 00:06:19.446 --> 00:06:23.091 но Ахмед е бащата на една от моите ученички. 00:06:23.091 --> 00:06:26.927 Преди по-малко то месец той и дъщеря му 00:06:26.927 --> 00:06:30.261 се прибирали от SOLA в селището си, 00:06:30.261 --> 00:06:36.754 когато буквално за минути се разминали да не бъдат убити 00:06:36.754 --> 00:06:41.536 от една крайпътна бомба. 00:06:41.536 --> 00:06:44.939 Когато се прибрал вкъщи, телефонът звъннал 00:06:44.939 --> 00:06:47.634 и един глас го предупредил, 00:06:47.634 --> 00:06:51.029 че ако пак заведе дъщеря си на училище, 00:06:51.029 --> 00:06:53.806 ще го направят отново. NOTE Paragraph 00:06:53.806 --> 00:06:57.708 „Убийте ме сега, ако искате – казал той – 00:06:57.708 --> 00:07:01.602 но аз няма да разруша бъдещето на дъщеря си 00:07:01.602 --> 00:07:06.434 заради вашите остарели и назадничави идеи.“ NOTE Paragraph 00:07:06.434 --> 00:07:08.803 Това, което осъзнах за Афганистан – 00:07:08.803 --> 00:07:12.323 и на което често Западът не обръща внимание – 00:07:12.323 --> 00:07:15.546 е, че зад повечето от нас, успелите, 00:07:15.546 --> 00:07:22.909 има един баща, който признава стойността на дъщеря си, 00:07:22.909 --> 00:07:27.536 и който съзнава, че нейният успех е също и негов успех. 00:07:27.536 --> 00:07:31.474 И с това не искам да кажа, че майките ни нямат ключова роля в успеха ни. 00:07:31.474 --> 00:07:36.010 Всъщност те са първите и най-убедителни посредници 00:07:36.010 --> 00:07:39.350 за светлото бъдеще за дъщерите си, 00:07:39.350 --> 00:07:42.761 но в контекста на еднo общество като Афганистан, 00:07:42.761 --> 00:07:46.181 се нуждаем от подкрепата на мъжете. 00:07:46.181 --> 00:07:49.731 Под управлението на талибаните броят на момичетата, 00:07:49.731 --> 00:07:51.523 които ходеха на училище, се изчисляваше в стотици – 00:07:51.523 --> 00:07:53.861 помнете, че беше незаконно. 00:07:53.861 --> 00:07:59.353 А днес, повече от 3 милиона момичета ходят на училище в Афганистан. NOTE Paragraph 00:07:59.353 --> 00:08:06.600 (Аплодисменти) NOTE Paragraph 00:08:06.600 --> 00:08:12.751 Афганистан изглежда толкова различен погледнат от Америка. 00:08:12.751 --> 00:08:17.723 Мисля, че американците виждат нестабилността на промените. 00:08:17.723 --> 00:08:20.773 Страхувам се, че тези промени няма да продължат 00:08:20.773 --> 00:08:25.265 много време след изтеглянето на американската войска. 00:08:25.265 --> 00:08:28.918 Но когато съм в Афганистан 00:08:28.918 --> 00:08:33.703 и виждам ученичките си в училището, 00:08:33.703 --> 00:08:36.343 и родителите им, които се застъпват за тях, 00:08:36.343 --> 00:08:40.810 които им вдъхват кураж, виждам едно обещаващо бъдеще 00:08:40.810 --> 00:08:44.110 и една трайна промяна. 00:08:44.110 --> 00:08:52.577 За мен Афганистан е страна на надежда и безкрайни възможности, 00:08:52.577 --> 00:08:55.989 и всеки изминал ден 00:08:55.989 --> 00:08:59.397 момичетата от SOLA ми го напомнят. 00:08:59.397 --> 00:09:02.604 Също като мен, те имат големи мечти. NOTE Paragraph 00:09:02.604 --> 00:09:04.315 Благодаря! NOTE Paragraph 00:09:04.315 --> 00:09:15.192 (Аплодисменти)