WEBVTT 00:00:04.922 --> 00:00:08.834 Гледаме едно от цяла серия с платна от 1962 г. – 00:00:08.834 --> 00:00:13.674 на супите в консерва "Кембъл" от Анди Уорхол, изложени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. 00:00:13.674 --> 00:00:18.458 И един от наистина важните въпроси, които изскачат, особено когато 00:00:18.458 --> 00:00:21.112 стане въпрос за модерно изкуство, е „Това защо е изкуство?“ 00:00:21.112 --> 00:00:24.684 Когато ме попитате това, цял куп неща изплуват в съзнанието ми. 00:00:24.684 --> 00:00:28.410 Това тук наистина пробужда нещо в мен, затова трябва да кажа „да, изкуство е“, 00:00:28.410 --> 00:00:31.744 но куп други неща ми казват, че ако не бях видял това в музей, 00:00:31.744 --> 00:00:35.060 а просто в отдела по маркетинг на "Супи Кембъл", 00:00:35.060 --> 00:00:36.952 сигурно щях да го възприема по-различно. 00:00:36.952 --> 00:00:38.715 Защото тогава е реклама. - Да. 00:00:38.715 --> 00:00:42.644 Но в контекста на музея, в контекста на студиото на Анди Уорхол, 00:00:42.644 --> 00:00:44.969 това вече не е реклама, нали? 00:00:44.969 --> 00:00:47.519 Дори и да е абсолютно същото нещо. - Да. 00:00:47.519 --> 00:00:50.857 И идеята тук е, че с поставянето му в музея, то вече казва 00:00:50.857 --> 00:00:52.277 „Гледай на това по различен начин“. 00:00:52.277 --> 00:00:54.930 Да, така е. Наистина сменя мястото му, 00:00:54.930 --> 00:00:57.838 сменя значението му, трансформира го, 00:00:57.838 --> 00:01:00.241 а това е една от основните идеи на модерното изкуство. 00:01:00.241 --> 00:01:03.232 Че наистина можеш да вземеш нещо, 00:01:03.232 --> 00:01:05.537 което не разкрива непременно технически умения – 00:01:05.537 --> 00:01:06.786 защото не мисля, че ще кажеш, че това е много красиво представено – 00:01:08.115 --> 00:01:11.752 но да смениш мястото му и да ни накараш да мислим за него по друг начин. 00:01:11.766 --> 00:01:14.961 Предполагам, че той ще бъде оценен за това, че е взел нещо, 00:01:14.966 --> 00:01:17.777 което е било много просто, банално, нещо, което виждаш в кухненския шкаф, 00:01:17.777 --> 00:01:21.642 и го е превърнал в централна точка. 00:01:21.656 --> 00:01:23.834 Като че ли е казал „Трябва да обърнеш внимание на това“. 00:01:23.834 --> 00:01:26.950 Мисля, че е точно така. И той го прави за тема, 00:01:26.950 --> 00:01:31.057 толкова тривиална, колкото въобще може да бъде една тема тривиална. 00:01:31.057 --> 00:01:34.579 Евтиното изкуство за реклама е било 00:01:34.579 --> 00:01:37.476 толкова далеч от изящното изкуство, от Големите майстори, 00:01:37.476 --> 00:01:41.173 а тук се съсредоточаваме върху нещо толкова просто като супа в консерва, 00:01:41.173 --> 00:01:43.845 дори пилешка крем супа. 00:01:43.845 --> 00:01:45.426 И имам предвид, че има много неща, които ако беше направил 50 години по-рано, 00:01:45.426 --> 00:01:53.631 много хора щяха да го мислят за луд. 00:01:53.631 --> 00:01:55.502 А ако ги направи сега, просто ще си помислят, че е неоригинален. 00:01:55.502 --> 00:01:57.676 Тоест точно тогава хората случайно започват да смятат това за изкуство. 00:01:57.676 --> 00:01:59.028 Да, вярно е. 00:01:59.028 --> 00:02:07.031 През 1962 г. това, което Уорхол прави, показва кое е наистина важното и присъщото на нашата култура, 00:02:07.031 --> 00:02:09.577 а то е масовото производство, фабриката. 00:02:09.577 --> 00:02:15.003 В този смисъл той казва да не гледаме на природата така, както го прави една аграрна култура, 00:02:15.003 --> 00:02:17.114 защото ние сме индустриална култура. 00:02:17.114 --> 00:02:20.151 Кои са нещата в живота ни сега? 00:02:20.151 --> 00:02:21.879 На 80% съм разбрал. 00:02:21.879 --> 00:02:26.062 Помня, че имаше организирана от студенти изложба, когато бях в колежа. 00:02:26.062 --> 00:02:29.898 Един студент си направи шега – 00:02:29.898 --> 00:02:30.898 постави един малък подуим и отгоре сложи поднос за обяд. 00:02:30.898 --> 00:02:33.701 На табелката отстрани написа „Поднос за обяд в събота“. 00:02:33.701 --> 00:02:37.458 Така че той се пошегува и всички го намериха за смешно, 00:02:37.458 --> 00:02:40.778 но до някаква степен това, което направи, наистина беше изкуство. 00:02:40.778 --> 00:02:43.240 Било е смешно, защото е толкова близко. 00:02:43.240 --> 00:02:47.116 И в един момент, когато някой взе подноса, сложи подходящо осветление, 00:02:47.116 --> 00:02:50.832 постави го на подиум и дори написа пояснително описание за него, 00:02:50.832 --> 00:02:53.037 аз наистина погледнах на този поднос по различен начин. 00:02:53.037 --> 00:02:56.661 Горе-долу същата идея е. Нещо банално е, но го ползваш всеки ден и така... 00:02:56.661 --> 00:03:00.448 Ти как мислиш? Това закачка ли е било, или изкуство? 00:03:00.448 --> 00:03:03.451 Мисля, че е било закачка, но много близка с важни творби на изкуството от по-ранните години на века. 00:03:03.451 --> 00:03:08.387 Позволено му е да стори това благодарение на един човек на име Марсел Дюшан. 00:03:08.387 --> 00:03:14.527 Всъщност Уорхол е имал същото позволение - да не се съсредоточава върху правенето на нещо, 00:03:14.527 --> 00:03:18.650 да не се съсредоточава върху работата с четката, композицията или цветовете, 00:03:18.650 --> 00:03:22.328 а върху идеите. 00:03:22.328 --> 00:03:27.025 Причината да говорим за Уорхол, Дюшан или който и да е, 00:03:27.025 --> 00:03:29.765 е, както ти казваш, не че са създали нещо дълбоко като техника. 00:03:29.765 --> 00:03:35.196 Отделът по маркетинг на "Супи Кембъл" вече е направил нещо достатъчно проницателно. 00:03:35.196 --> 00:03:40.807 Става въпрос, че те са били хора, които гледат на света по различен начин и подчертават това. 00:03:40.807 --> 00:03:47.469 Да, така е. Уорхол съзнателно работи в тази насока, пита същите въпроси, 00:03:47.469 --> 00:03:50.106 които твоят състудент шегаджия пита. 00:03:50.106 --> 00:03:52.619 Той пита: "Това може ли да бъде изкуство?" 00:03:52.619 --> 00:03:54.581 И всъщност наистина му се получава. 00:03:54.581 --> 00:03:56.277 Погледни отблизо картината за момент. 00:03:56.277 --> 00:03:58.873 Това е една от последните картини, които той рисува. 00:03:58.873 --> 00:04:02.540 Той ясно изразява надписа "Супи Кембъл", 00:04:02.540 --> 00:04:05.973 отблясъка на върха на консервата. 00:04:05.973 --> 00:04:09.798 И там спира, казва, че не иска да рисува малките мотиви на лилии. 00:04:09.798 --> 00:04:11.698 Виждаш ли малките хералдически лилии на дъното? 00:04:11.698 --> 00:04:18.032 Казал, че не иска да ги рисува, така че поръчал гумен печат и ги поставял механично. 00:04:18.032 --> 00:04:22.042 Какво значи това за един художник - да каже, че дори не иска да рисува тези неща? 00:04:22.042 --> 00:04:25.114 Че просто ще изнамери механичен процес, за да се улесни? 00:04:25.114 --> 00:04:28.615 Уорхол прави нещо важно, което отразява начина, 00:04:28.615 --> 00:04:31.550 по който произвеждаме, изграждаме света, 00:04:31.550 --> 00:04:35.661 мислим за нещата, с които се обграждаме. 00:04:35.661 --> 00:04:38.116 Почти всичко е произведено във фабрика. 00:04:38.116 --> 00:04:40.324 Почти нищо в света вече не е единствено. 00:04:40.324 --> 00:04:43.361 Не е свят, който обикновено ще намерим за красив. 00:04:43.361 --> 00:04:47.298 Поправи ме, ако греша, но понякога имам чувството, че някой е решил 00:04:47.298 --> 00:04:50.005 дали Уорхол е интересен или велик, 00:04:50.005 --> 00:04:54.249 а хората тълкуват произведенията му така, че да оправдаят това величие. 00:04:54.249 --> 00:04:59.206 "О, той използва принтер вместо да рисува, което показва, че..." 00:04:59.206 --> 00:05:00.747 отразява... 00:05:00.747 --> 00:05:06.212 Но ако беше го направил по другия начин, беше рисувал с ръце, дори и с лакът, 00:05:06.212 --> 00:05:08.611 с пръсти или нещо такова, 00:05:08.611 --> 00:05:11.779 хората биха казали: "Това е страхотно. Обикновено виждаме това принтирано с машина, 00:05:11.779 --> 00:05:13.892 а той го нарисувал със собствените си ръце." 00:05:13.892 --> 00:05:16.694 До каква степен мислиш, че става въпрос за това? Или просто съм твърде циничен? 00:05:16.694 --> 00:05:20.867 Не, мисля, че циничността в определена степен има стойност. 00:05:20.867 --> 00:05:24.779 И мисля, че това, за което става въпрос всъщност, е: 00:05:24.779 --> 00:05:27.707 Какво значи да си авангарден творец? 00:05:27.707 --> 00:05:32.157 Какво значи да променяш езика на изкуството и да търсиш начин да отразиш сегашния исторически момент 00:05:32.157 --> 00:05:36.541 по някакъв директен и оригинален начин? 00:05:36.541 --> 00:05:40.254 И може би за мен е лесно да го кажа, защото си спомням 00:05:40.254 --> 00:05:44.449 как гледах на тази картина в часа по изобразително изкуство в пети клас, 00:05:44.449 --> 00:05:48.616 а сега ми изглежда не толкова уникална. 00:05:48.616 --> 00:05:53.902 Но доколкото знам, през 62-ра Уорхол наистина е бил забележителен, защото е предизвикал мисленето на хората. 00:05:53.902 --> 00:05:58.281 Мисля, че през 1962 г. Уорхол е търсил тема, 00:05:58.281 --> 00:06:02.704 която да е изцяло извън контекста на това, което бихме сметнали за изкуство. 00:06:02.704 --> 00:06:06.545 И един от съвременниците му, Рой Лихтенщайн, бил запитан да даде определение за попарт 00:06:06.545 --> 00:06:11.662 и казал, че всъщност са търсели тема, която да е толкова жалка, 00:06:11.662 --> 00:06:14.443 че никой да не повярва, че това е изкуство. 00:06:14.443 --> 00:06:18.445 Мисля, че си прав и това до такава степен е станало част от нашата визуална култура, 00:06:18.445 --> 00:06:20.729 че вече сме го приели. 00:06:20.729 --> 00:06:28.869 Това е очарователно! Има много потенциал в това. 00:06:28.869 --> 00:06:35.650 Това е псевдоизкуство, създадено за други цели, но ако насочиш прожекторите към него... 00:06:35.650 --> 00:06:38.375 По начина, по който те са били насочение върху това. 00:06:38.375 --> 00:06:42.580 В твоето съзнание това пресича ли границата на изкуството? 00:06:42.580 --> 00:06:48.709 Мисля, както спомена вече, че ако някой го направи сега, то ще изглежда неоригинално. 00:06:48.709 --> 00:06:54.358 Така е, това подчертава колко трудно е сега в нашата култура 00:06:54.358 --> 00:06:57.359 да се намери нещо, което да ни покаже нов поглед към света. 00:06:57.359 --> 00:06:59.866 Да, очарователно.