Близо до черна дупка пространството и времето правят някои много станни неща,тъй като черните дупки вероятно са най-
бурните места,които познаваме във Вселената. Тази река дава прекрасна аналогия на това, което се случва
с пространството и времето,когато се приближавате все повече към черната дупка.
Сега водата нагоре по течението тече доста бавно.
Да си представим,че тече с 3 км/ч
и аз плувам с 4, така че плувам по-бързо от течението и мога лесно да избягам.
Но, когато вървите все по надолу по течението към
водопада в далечината,реката тече по-бързо и по-бързо.
Представете си,че реша да скоча в реката ей там в края на водопада.
Водата тече много по-бързо отколкото мога да плувам.
Така че, каквото и да правя,колкото и упорито да се опитвам
няма да мога да изплувам обратно по течението
ще бъда завлечен безвъзвратно към ръба и ще изчезна зад водпада.
Е,същото е близо до черната дупка,
защото космосът се носи по-бързо,по-бързо и по-бързо
към черната дупка.
Буквално,тази материя,пространството,в което съм аз,се влива в черната дупка.
И тогава,на много особено място, наречено хоризонт на събитията,космосът се стича
със скоростта на светлината в чената дупка.
Самата светлина,пътуваща с 300 000 км/с не се движи достатъчно бързо,за да избегне потока
и самата светлина ще потъне в черната дупка.
Е, когато падате в черната дупка,през хоризонта на събитияата,ако падате с краката напред,краката ви ще се
ускоряват по-бързо от главата ви,така че ще сте разтеглени
и доста буквално спагетирани.
Когато стигнете точно в центъра,
нашето разбиране за физичните закони се разпада.
Нашата най-добра теория за пространството и времето,теорията на относителността на Айнщайн
гласи,че пространството и времето се изкривяват безкрайно,че
центърът на дупката става безкраино плътен.
Това място се нарича гравитационна сингулярност и е мястото,
където нашето рабиране за Вселената спира.