Преди няколко години очите ми се отвориха за тъмната страна на строителната индустрия. През 2006 г. млади катарски студенти ме заведоха да видя лагерите на мигриращите работници. Оттогава следвам развиващия се проблем за правата на работниците. През последните шест месеца над 300 небостъргача в Обединените арабски емирства са били замразени или отменени. Зад заглавията, лежащи зад тези сгради, е съдбата на често договаряния строителен работник. Има 1,1 милион такива. Главно индийци, пакистанци, хора от Шри Ланка и непалци, тези работници рискуват всичко, за да спечелят пари за семействата си, останали у дома. Плащат хиляди долари на посредник, за да отидат там. А когато пристигнат, се оказват в работнически лагери без вода, без климатизация, и им вземат паспортите. Лесно е да се сочат с пръст местните чиновници и по-висшите власти, но 99 процента от тези хора са наемани от частния сектор. Поради това ние сме еднакво отговорни, ако не и повече. Появиха се групи като "Безопасно строителство в Обединените арабски емирства". Но числата са просто съкрушителни. През август 2008-а обществените власти в Обединените арабски емирства отбелязаха, че 40 процента от 1098-те работнически лагера в страната са нарушили минималните изисквания за здравеопазване и пожара безопасност. А миналото лято повече от 10 000 работници са протестирали срещу неизплащане на заплатите, лошо качество на водата и неадекватно настаняване. А после се случи финансовият колапс. Когато предприемачите банкрутираха, превишили капацитета си като всички останали, разликата е, че изведнъж всичко липсва - документация, паспорти и билети до дома за тези работници. Понастоящем, в момента, хиляди работници са изоставени. Няма начин да се върнат у дома. Няма начин и няма доказателство за пристигане. Това са бежанци от "бум-и-тряс". Въпросът е, като професионалист в строителството, като архитект, инженер, предприемач, ако знаете, че това се случва, както виждаме всяка седмица, дали сте незаинтересовани или съучастници в нарушенията на човешките права? Да забравим влиянието върху околната среда. Да мислим за етичното влияние. Какъв смисъл има да се построи нулево-въглероден, енергийно ефективен комплекс, след като използването на работната сила, създаваща това архитектурно бижу, е в най-добрия случай неетична? Напоследък ми казват, че тръгвам по стръмния път. Но, честно казано, по този въпрос няма друг път. Затова да не забравяме кой всъщност плаща цената на този финансов колапс. И докато се безпокоим за следващата си офисна работа, за следващия проект, който можем да получим, да се погрижим за работниците си. Да не забравяме тези мъже, които наистина умират за работа. Благодаря. (Аплодисменти)