1
00:00:07,993 --> 00:00:10,653
Здравейте всички. Прекрасно е, че съм тук.

2
00:00:10,653 --> 00:00:12,443
Много е хубаво да съм на сцената на старата си аудитория,

3
00:00:12,443 --> 00:00:15,315
в университета, където съм учил.

4
00:00:15,315 --> 00:00:18,713
За мен е чест да говоря на сцената на TEDx.

5
00:00:18,713 --> 00:00:21,926
Тук съм като всички вас.

6
00:00:21,926 --> 00:00:26,138
Аз съм разказвач на истории, но някои хора ме наричат артист.

7
00:00:26,138 --> 00:00:28,276
Пък аз съм си просто разказвач на истории.

8
00:00:28,276 --> 00:00:33,007
Тук съм, за да ви споделя моята история.

9
00:00:33,007 --> 00:00:36,314
Когато ме поканиха да говоря на TEDx,

10
00:00:36,314 --> 00:00:40,383
се разрових в Гугъл за да видя какво точно представлява това.

11
00:00:40,383 --> 00:00:42,458
Изгледах видео, в което една лекторка каза, че

12
00:00:42,458 --> 00:00:44,408
е била добре до момента, в който се е качила на сцената.

13
00:00:44,408 --> 00:00:46,542
Тогава видяла таймера и

14
00:00:46,542 --> 00:00:49,505
тиктакането му й

15
00:00:49,505 --> 00:00:50,827
напомнило за бомба.

16
00:00:50,827 --> 00:00:53,292
(Смях)

17
00:00:53,292 --> 00:00:56,249
Вижте, аз съм от Афганистан и бомбите

18
00:00:56,249 --> 00:01:01,029
са последното нещо, за което искам да ми се напомня.

19
00:01:01,029 --> 00:01:04,841
Както и да е. По-рано тази година бях с баща ми в Афганистан.

20
00:01:04,841 --> 00:01:07,625
Тази снимка е заснета зад нашата къща,

21
00:01:07,625 --> 00:01:11,692
в малкото селце Джохори.

22
00:01:11,692 --> 00:01:17,241
А отзад се вижда залезът зад черните планини.

23
00:01:17,241 --> 00:01:20,426
Следващата снимка е правена долу в долината пред къщата ми.

24
00:01:20,426 --> 00:01:24,025
Тук сме аз с малкия ми брат.

25
00:01:24,025 --> 00:01:26,692
А на тази снимка се вижда зелената врата

26
00:01:26,692 --> 00:01:31,956
на къщата, в която отраснах.

27
00:01:31,956 --> 00:01:34,976
Както виждате, през 2001г., когато режима на талибаните беше

28
00:01:34,976 --> 00:01:39,838
в разцвета си, всичко се промени.

29
00:01:39,838 --> 00:01:42,376
Какво си представяте, какво си мислите,

30
00:01:42,376 --> 00:01:44,409
когато се сетите за Афганистан?

31
00:01:44,409 --> 00:01:46,408
Кое е първото нещо, което изниква в ума ви?

32
00:01:46,408 --> 00:01:50,875
Войници, бомби, смърт, ръчни бомби,

33
00:01:50,875 --> 00:01:52,908
точно като онези, които убиха петима от

34
00:01:52,908 --> 00:01:57,339
нашите смели войици преди 2 седмици - но това е моят Афганистан.

35
00:01:57,339 --> 00:02:02,661
Това изниква в съзнанието ми всеки път, когато си помисля за дома.

36
00:02:02,661 --> 00:02:05,953
Когато през 2001г. талибаните завзеха властта,

37
00:02:05,953 --> 00:02:09,565
животът беше лош.

38
00:02:09,565 --> 00:02:12,407
Това вече не същестуваше.

39
00:02:12,407 --> 00:02:16,352
Всички доктрини за основните човешки права бяха изхвърлени на боклука.

40
00:02:16,352 --> 00:02:19,233
Жените бяха заставени да си стоят вкъщи,

41
00:02:19,233 --> 00:02:23,087
нямаха достъп до образование.

42
00:02:23,087 --> 00:02:25,025
Мъжете бяха задължени да си пускат бради и просто да приемат

43
00:02:25,025 --> 00:02:28,013
решенията на местния командир.

44
00:02:28,013 --> 00:02:30,856
Каквото и да е.

45
00:02:30,856 --> 00:02:36,369
Животът, такъв, какъвто го познавахме, се промени.

46
00:02:36,369 --> 00:02:39,808
Така през 2001г.

47
00:02:39,808 --> 00:02:42,893
аз и семейството ми като част от етническото хазарско малцинство,

48
00:02:42,893 --> 00:02:48,707
бяхме преследвани и екзекутирани.

49
00:02:48,707 --> 00:02:50,712
Според талибаните

50
00:02:50,712 --> 00:02:55,770
ние бяхме тумор, които трябва да се изреже и изхвърли.

51
00:02:55,770 --> 00:02:59,234
За развлечение на почивката на местни футболни мачове,

52
00:02:59,234 --> 00:03:02,785
моите хора бяха извеждани на игрището

53
00:03:02,785 --> 00:03:06,324
и замеряни с камъни до смърт.

54
00:03:06,324 --> 00:03:11,080
Масовото образование беше цената на неподчинението.

55
00:03:11,080 --> 00:03:13,800
Както можете да си представите, баща ми

56
00:03:13,800 --> 00:03:17,152
взе решението да напуснем.

57
00:03:17,152 --> 00:03:21,414
Търсехме нов старт, ново начало.

58
00:03:21,414 --> 00:03:25,274
И това ново начало беше Австралия.

59
00:03:25,274 --> 00:03:29,715
През пролетта на 2001,

60
00:03:29,715 --> 00:03:35,131
под прикритието на нощта, пристигнахме в Карачи, Пакистан.

61
00:03:35,131 --> 00:03:39,668
Животът вече беше различен, бидейки в друга държава.

62
00:03:39,668 --> 00:03:42,193
Семейството ми беше отседнало в едностаен апартамент,

63
00:03:42,193 --> 00:03:46,279
докато си уреждахме документите за заминаване.

64
00:03:46,279 --> 00:03:49,961
Така отпразнувах седмия си рожден ден в Пакистан.

65
00:03:49,961 --> 00:03:53,281
Следващата спирка беше Индонезия.

66
00:03:53,281 --> 00:03:54,907
Спомням си ясно пътуването,

67
00:03:54,907 --> 00:03:58,497
понеже за първи път се качвах на самолет.

68
00:03:58,497 --> 00:04:01,764
И мога да ви кажа, че не пътувахме с луксозна авиокомпания, членка на Star Alliance.

69
00:04:01,764 --> 00:04:04,314
Не и в Нова Зеландия.

70
00:04:04,314 --> 00:04:07,347
Возихме се в стар, паянтав самолет,

71
00:04:07,347 --> 00:04:09,313
даже не знам как успяхме да пристигнем живи и здрави

72
00:04:09,313 --> 00:04:11,613
в Индонезия.

73
00:04:11,613 --> 00:04:13,425
О, каква разлика само ...

74
00:04:13,425 --> 00:04:20,551
жегата, влажността, бананите, вечно течащата вода.

75
00:04:20,551 --> 00:04:23,880
Къде по дяволите бяхме попаднали?

76
00:04:23,880 --> 00:04:26,230
Както и да е, останахме в Индонезия 2 месеца

77
00:04:26,230 --> 00:04:29,263
докато си оправим документите.

78
00:04:29,263 --> 00:04:31,200
Трябваше да намерим кораб, който

79
00:04:31,200 --> 00:04:33,131
да ни закара до Нова Зеландия.

80
00:04:33,131 --> 00:04:34,997
Очевидно не бях в Нова Зеландия по това време,

81
00:04:34,997 --> 00:04:40,407
дори не знаехме, че тази малка островна държава изобщо съществува.

82
00:04:40,407 --> 00:04:42,477
Тогава, една нощ, след като бяхме прекарали там два месеца,

83
00:04:42,477 --> 00:04:44,715
майка ми ме събуди и каза:

84
00:04:44,715 --> 00:04:47,371
"Заминаваме".

85
00:04:47,371 --> 00:04:49,449
Аз не разбирах, не знаех нищо,

86
00:04:49,449 --> 00:04:51,446
все пак бях само на 7г.

87
00:04:51,446 --> 00:04:54,540
"Добре", казах си, "Да тръгваме".

88
00:04:54,540 --> 00:04:57,019
Заминахме същата вечер.

89
00:04:57,019 --> 00:04:59,019
Набързо събрах колкото дрехи можах,

90
00:04:59,019 --> 00:05:02,134
толкова, че да ми остане място в чантата.

91
00:05:02,134 --> 00:05:05,298
Бързахме да хванем автобуса посред нощ.

92
00:05:05,298 --> 00:05:07,246
Беше тъмно като в рог, нищо не можехме да видим.

93
00:05:07,246 --> 00:05:08,566
Късно през нощта бързахме към

94
00:05:08,566 --> 00:05:12,593
пристанището, пристанище Мерак в Индонезия.

95
00:05:12,593 --> 00:05:15,361
Там се събрахме с още

96
00:05:15,361 --> 00:05:17,062
няколко хазарски семейства, които

97
00:05:17,062 --> 00:05:19,395
също бягаха от зверствата в къщи.

98
00:05:19,395 --> 00:05:20,328
Но не можахме да видим никого,

99
00:05:20,328 --> 00:05:22,122
не можехме да различим нищо, нито номера, нито нищо.

100
00:05:22,122 --> 00:05:26,527
Забързахме се към един непознат

101
00:05:26,527 --> 00:05:30,562
кораб и не можехме да разберем -

102
00:05:30,562 --> 00:05:32,178
знаехме, че се намираме на пристанището, защото

103
00:05:32,178 --> 00:05:33,861
чувахме шума от вълните, но не знаехме

104
00:05:33,861 --> 00:05:35,911
къде сме точно, просто бързахме да се качим на кораба.

105
00:05:35,911 --> 00:05:37,261
Какъв кораб беше това?

106
00:05:37,261 --> 00:05:39,678
Колко беше голям?

107
00:05:39,678 --> 00:05:43,479
На следващият ден имах възможността да го разгледам обстойно.

108
00:05:43,479 --> 00:05:46,390
Беше MV Palapa 2.

109
00:05:46,390 --> 00:05:48,881
Не искам да си мисля какво се беше случило с Palapa 1.

110
00:05:48,881 --> 00:05:51,412
Palapa 2 беше рибарски кораб.

111
00:05:51,412 --> 00:05:56,553
И точно като риби, 438 афганистанци

112
00:05:56,553 --> 00:06:01,357
бяхме сбутани на място, което побираше едва 40 души.

113
00:06:01,357 --> 00:06:03,394
Спомням си как трябваше да отида до тоалетната

114
00:06:03,394 --> 00:06:05,993
и установих, че всъщност там има просто една дупка,

115
00:06:05,993 --> 00:06:09,244
на мостика, която отива право в океана.

116
00:06:09,244 --> 00:06:13,582
Повече не ми се ходеше на тоалетна.

117
00:06:13,582 --> 00:06:18,043
Както и да е, на втория ден двигателят спря да работи;

118
00:06:18,043 --> 00:06:21,378
същата нощ ни връхлетя и буря. Както можете да си представите,

119
00:06:21,378 --> 00:06:24,227
това беше най-опасния момент от цялото пътуване.

120
00:06:24,233 --> 00:06:25,886
Не само за мен, но за всички.

121
00:06:25,886 --> 00:06:29,539
Типично по детски смятах, че това е едно голямо приключение.

122
00:06:29,539 --> 00:06:32,245
Но поставете се на мястото на баща ми,

123
00:06:32,245 --> 00:06:34,780
той смяташе, че ни предоставя шанс,

124
00:06:34,780 --> 00:06:36,563
ново начало за семейството

125
00:06:36,563 --> 00:06:38,763
и сега, в такава ситуация, когато съдбата ни беше

126
00:06:38,763 --> 00:06:41,690
оставена на милостта на морето,

127
00:06:41,690 --> 00:06:44,845
той мислеше, че ни е обрекъл на смърт.

128
00:06:44,845 --> 00:06:49,373
В такъв момент човек достига дъното.

129
00:06:49,373 --> 00:06:52,781
Сега когато мисля отново за това се питам

130
00:06:52,781 --> 00:06:55,912
как изобщо оцеляхме през онази нощ?

131
00:06:55,912 --> 00:06:59,030
Беше истинско чудо.

132
00:06:59,030 --> 00:07:02,213
Хората се молеха на Бог

133
00:07:02,213 --> 00:07:03,341
да ни спаси,

134
00:07:03,341 --> 00:07:05,504
молеха го ако се удавим, да изхвърли телата ни

135
00:07:05,504 --> 00:07:10,115
на сушата, за да бъдем погребани в земята.

136
00:07:10,115 --> 00:07:13,862
На следващия ден един малък самолет

137
00:07:13,862 --> 00:07:16,163
се появи над нас и както си представяте, ни

138
00:07:16,163 --> 00:07:19,129
донесе надежда, че

139
00:07:19,129 --> 00:07:20,546
ще ни види и

140
00:07:20,546 --> 00:07:23,340
ще бъдем спасени, само че това не се случи.

141
00:07:23,340 --> 00:07:24,729
Тогава един човек, който седеше отзад,

142
00:07:24,729 --> 00:07:27,880
помисли, че знаейки английски, може да

143
00:07:27,880 --> 00:07:29,930
напише "SOS", така че

144
00:07:29,930 --> 00:07:31,795
следващият път, когато някой прелети над нас

145
00:07:31,795 --> 00:07:33,471
щеше да ни види.

146
00:07:33,471 --> 00:07:35,912
Отново обаче не се случи нищо.

147
00:07:35,912 --> 00:07:37,880
Утрините се превръщаха във вечери и

148
00:07:37,880 --> 00:07:40,995
бяхме изгубили всякаква надежда.

149
00:07:40,995 --> 00:07:42,980
Една вечер Бог чу молитвите ни

150
00:07:42,980 --> 00:07:49,155
и на хоризонта се появи MV Tampa.

151
00:07:49,155 --> 00:07:51,180
MV Tampa беше норвежки товарен кораб,

152
00:07:51,180 --> 00:07:53,313
който пътуваше от Австралия към Сингапур

153
00:07:53,313 --> 00:07:55,903
и долови сигнала ни за помощ,

154
00:07:55,903 --> 00:07:57,780
който капитанът изпрати.

155
00:07:57,780 --> 00:08:00,796
И ето така нашата малка лодка беше спасена от

156
00:08:00,796 --> 00:08:05,859
MV Tampa.

157
00:08:05,859 --> 00:08:09,179
Когато и последният човек слезе от Palapa,

158
00:08:09,179 --> 00:08:11,880
тя потъна,

159
00:08:11,880 --> 00:08:13,595
поглъщайки всичко, което носехме със себе си

160
00:08:13,595 --> 00:08:16,207
от Афганистан и Пакистан, за да започнем новия си живот някъде другаде.

161
00:08:16,207 --> 00:08:20,195
Потъна и сега е някъде на дъното на Индийския океан.

162
00:08:20,195 --> 00:08:22,696
Толкова много искахме да стигнем до тук,

163
00:08:22,696 --> 00:08:24,930
спяхме в контейнери, в празни контейнери,

164
00:08:24,930 --> 00:08:27,696
молехме се на палубата, искахме да стигнем

165
00:08:27,696 --> 00:08:30,030
до Австралия, до остров Рождество,

166
00:08:30,030 --> 00:08:33,296
защото е австралийска външна територия.

167
00:08:33,296 --> 00:08:36,554
Надявахме се оттам да бъдем изпратени в Австралия.

168
00:08:36,554 --> 00:08:38,143
И ето, това беше, бяхме тук.

169
00:08:38,143 --> 00:08:41,470
Последният препъни камък, който трябваше да преминем.

170
00:08:41,470 --> 00:08:44,191
По това време в Австралия обаче имаше избори

171
00:08:44,191 --> 00:08:49,705
и политиките бяха променени -

172
00:08:49,705 --> 00:08:52,821
Джон Хауърд затвори вратите на страната

173
00:08:52,821 --> 00:08:55,888
с цел да си осигури повече гласове.

174
00:08:55,888 --> 00:08:58,288
Тогава капитан Ринан, един смел мъж, готов да рискува,

175
00:08:58,288 --> 00:09:01,188
ни заведе право към остров Рождество.

176
00:09:01,188 --> 00:09:03,372
Само 10км преди да стигнем до островите, бяхме върнати обратно

177
00:09:03,372 --> 00:09:06,538
от SAS. ( Специалните военно-въздушни части)

178
00:09:06,538 --> 00:09:08,989
Заради натиска на шефовете си,

179
00:09:08,989 --> 00:09:10,504
капитанът не можеше да ни задържи повече,

180
00:09:10,504 --> 00:09:12,255
трябваше да се върне в Сингапур.

181
00:09:12,255 --> 00:09:14,072
Не можеше да останем с него.

182
00:09:14,072 --> 00:09:16,255
Променихме плановете си и се качихме на

183
00:09:16,255 --> 00:09:19,154
HMS Minora, морска фрегата.

184
00:09:19,154 --> 00:09:20,850
Там беше по-добре, имахме легла,

185
00:09:20,850 --> 00:09:24,672
душове, но все още нямахме посока.

186
00:09:24,672 --> 00:09:30,094
Просто чакахме навътре в океана, без да имаме идея накъде ще отидем.

187
00:09:30,094 --> 00:09:33,255
Точно тогава се случи 11.09.2001,

188
00:09:33,255 --> 00:09:35,138
но ние не го знаехме.

189
00:09:35,138 --> 00:09:38,872
Понеже Нова Зеландия опъна палатка.

190
00:09:38,872 --> 00:09:40,955
Кой или какво е Нова Зеландия?

191
00:09:40,955 --> 00:09:43,135
( Смях )

192
00:09:43,135 --> 00:09:45,939
Така си мислехме тогава,

193
00:09:45,939 --> 00:09:48,972
но не ни беше грижа, понеже Нова Зеландия беше края

194
00:09:48,972 --> 00:09:51,704
на 6-месечното ни пътуване, което започна от малкото селце,

195
00:09:51,704 --> 00:09:54,971
което видяхте на първата ми снимка.

196
00:09:54,971 --> 00:09:59,891
Така, на 28.09.2001г. пристигнахме в Нова Зеландия.

197
00:09:59,891 --> 00:10:04,030
На летището в Оукланд се почувствахме у дома.

198
00:10:04,030 --> 00:10:08,271
За пръв път стъпвахме на твърда земя.

199
00:10:08,271 --> 00:10:13,822
Изпратиха ни в центъра за бежанци Мангъри.

200
00:10:13,822 --> 00:10:15,705
Оттам отидохме да живеем в Крайстчърч,

201
00:10:15,705 --> 00:10:21,057
където останахме за последните 11 години.

202
00:10:21,075 --> 00:10:23,089
Това сме аз и баща ми когато се върнахме обратно

203
00:10:23,089 --> 00:10:25,172
в Афганистан тази събота.

204
00:10:25,172 --> 00:10:28,972
Като си помисля откъде идваме и къде съм аз сега,

205
00:10:28,972 --> 00:10:33,778
как стоя на тази сцена, си мисля, че това е една история за надежда.

206
00:10:33,778 --> 00:10:36,391
Исках да ви я разкажа. Това е моето послание към всички вас.

207
00:10:36,391 --> 00:10:39,788
Живеем в трудни времена,

208
00:10:39,788 --> 00:10:45,355
тази страна е последната земна маса, която е била колонизирана.

209
00:10:45,372 --> 00:10:48,488
Всеки в тази зала е или емигрант,

210
00:10:48,488 --> 00:10:51,654
или бежанец или потомък на такъв.

211
00:10:51,654 --> 00:10:54,738
Това завинаги обогатява идентичността му

212
00:10:54,738 --> 00:11:00,462
и го свързва с хора от цял свят.

213
00:11:00,462 --> 00:11:03,771
Накрая, бих искал да ви кажа, че

214
00:11:03,771 --> 00:11:05,822
всички преминаваме през трудни моменти,

215
00:11:05,822 --> 00:11:07,708
но не бива никога да губим надежда,

216
00:11:07,708 --> 00:11:09,480
защото има хора, които са минали и през по-трудни неща.

217
00:11:09,480 --> 00:11:12,390
Ние имаме силата да променим нещата,

218
00:11:12,390 --> 00:11:15,803
като се дипломирам и се насоча от тази сцена към

219
00:11:15,803 --> 00:11:17,937
университета надолу по улицата се чудя:

220
00:11:17,937 --> 00:11:21,187
"Как бих могъл да променя нещата?"

221
00:11:21,187 --> 00:11:24,922
Но всъщност всички ние притежаваме силата да променим нещата.

222
00:11:24,922 --> 00:11:29,558
Можем да го направим много лесно, като изслушаме нечия история например.

223
00:11:29,558 --> 00:11:31,221
Благодаря ви.

224
00:11:31,221 --> 00:11:41,603
(Аплодисменти)

225
00:11:42,625 --> 00:11:44,062
(Модератор) Не, не си тръгвай, не си тръгвай, остани,

226
00:11:44,062 --> 00:11:46,760
искаме да поговорим малко за семейство ти.

227
00:11:46,760 --> 00:11:58,170
(Аплодисменти)

228
00:11:58,916 --> 00:12:04,896
(Модератор) Думата "Тампа" има много важно значение в историята ви

229
00:12:04,896 --> 00:12:08,513
и сигурно да срещнеш някого, който е дошъл тук от

230
00:12:08,513 --> 00:12:11,201
Тампа е голяма привилегия.

231
00:12:11,201 --> 00:12:14,498
Ти попита: "Кой или какво е Нова Зеландия?"

232
00:12:14,498 --> 00:12:16,931
Простичкият отговор е: "Ти си!".

233
00:12:16,931 --> 00:12:19,532
И ти не си дошъл сам.

234
00:12:19,532 --> 00:12:21,914
И ние бихме искали да приветстваме теб, семейството и приятелите ти в залата.

235
00:12:21,914 --> 00:12:25,931
Бихте ли станали, моля?

236
00:12:25,931 --> 00:12:28,932
Ето ги там. Много ви благодаря, наистина.

237
00:12:28,932 --> 00:12:36,177
(Аплодисменти)