WEBVTT

00:00:07.993 --> 00:00:10.653
Здравейте всички. Прекрасно е, че съм тук.

00:00:10.653 --> 00:00:12.443
Много е хубаво да съм на сцената на старата си аудитория,

00:00:12.443 --> 00:00:15.315
в университета, където съм учил.

00:00:15.315 --> 00:00:18.713
За мен е чест да говоря на сцената на TEDx.

00:00:18.713 --> 00:00:21.926
Тук съм като всички вас.

00:00:21.926 --> 00:00:26.138
Аз съм разказвач на истории, но някои хора ме наричат артист.

00:00:26.138 --> 00:00:28.276
Пък аз съм си просто разказвач на истории.

00:00:28.276 --> 00:00:33.007
Тук съм, за да ви споделя моята история.

00:00:33.007 --> 00:00:36.314
Когато ме поканиха да говоря на TEDx,

00:00:36.314 --> 00:00:40.383
се разрових в Гугъл за да видя какво точно представлява това.

00:00:40.383 --> 00:00:42.458
Изгледах видео, в което една лекторка каза, че

00:00:42.458 --> 00:00:44.408
е била добре до момента, в който се е качила на сцената.

00:00:44.408 --> 00:00:46.542
Тогава видяла таймера и

00:00:46.542 --> 00:00:49.505
тиктакането му й

00:00:49.505 --> 00:00:50.827
напомнило за бомба.

00:00:50.827 --> 00:00:53.292
(Смях)

00:00:53.292 --> 00:00:56.249
Вижте, аз съм от Афганистан и бомбите

00:00:56.249 --> 00:01:01.029
са последното нещо, за което искам да ми се напомня.

00:01:01.029 --> 00:01:04.841
Както и да е. По-рано тази година бях с баща ми в Афганистан.

00:01:04.841 --> 00:01:07.625
Тази снимка е заснета зад нашата къща,

00:01:07.625 --> 00:01:11.692
в малкото селце Джохори.

00:01:11.692 --> 00:01:17.241
А отзад се вижда залезът зад черните планини.

00:01:17.241 --> 00:01:20.426
Следващата снимка е правена долу в долината пред къщата ми.

00:01:20.426 --> 00:01:24.025
Тук сме аз с малкия ми брат.

00:01:24.025 --> 00:01:26.692
А на тази снимка се вижда зелената врата

00:01:26.692 --> 00:01:31.956
на къщата, в която отраснах.

00:01:31.956 --> 00:01:34.976
Както виждате, през 2001г., когато режима на талибаните беше

00:01:34.976 --> 00:01:39.838
в разцвета си, всичко се промени.

00:01:39.838 --> 00:01:42.376
Какво си представяте, какво си мислите,

00:01:42.376 --> 00:01:44.409
когато се сетите за Афганистан?

00:01:44.409 --> 00:01:46.408
Кое е първото нещо, което изниква в ума ви?

00:01:46.408 --> 00:01:50.875
Войници, бомби, смърт, ръчни бомби,

00:01:50.875 --> 00:01:52.908
точно като онези, които убиха петима от

00:01:52.908 --> 00:01:57.339
нашите смели войици преди 2 седмици - но това е моят Афганистан.

00:01:57.339 --> 00:02:02.661
Това изниква в съзнанието ми всеки път, когато си помисля за дома.

00:02:02.661 --> 00:02:05.953
Когато през 2001г. талибаните завзеха властта,

00:02:05.953 --> 00:02:09.565
животът беше лош.

00:02:09.565 --> 00:02:12.407
Това вече не същестуваше.

00:02:12.407 --> 00:02:16.352
Всички доктрини за основните човешки права бяха изхвърлени на боклука.

00:02:16.352 --> 00:02:19.233
Жените бяха заставени да си стоят вкъщи,

00:02:19.233 --> 00:02:23.087
нямаха достъп до образование.

00:02:23.087 --> 00:02:25.025
Мъжете бяха задължени да си пускат бради и просто да приемат

00:02:25.025 --> 00:02:28.013
решенията на местния командир.

00:02:28.013 --> 00:02:30.856
Каквото и да е.

00:02:30.856 --> 00:02:36.369
Животът, такъв, какъвто го познавахме, се промени.

00:02:36.369 --> 00:02:39.808
Така през 2001г.

00:02:39.808 --> 00:02:42.893
аз и семейството ми като част от етническото хазарско малцинство,

00:02:42.893 --> 00:02:48.707
бяхме преследвани и екзекутирани.

00:02:48.707 --> 00:02:50.712
Според талибаните

00:02:50.712 --> 00:02:55.770
ние бяхме тумор, които трябва да се изреже и изхвърли.

00:02:55.770 --> 00:02:59.234
За развлечение на почивката на местни футболни мачове,

00:02:59.234 --> 00:03:02.785
моите хора бяха извеждани на игрището

00:03:02.785 --> 00:03:06.324
и замеряни с камъни до смърт.

00:03:06.324 --> 00:03:11.080
Масовото образование беше цената на неподчинението.

00:03:11.080 --> 00:03:13.800
Както можете да си представите, баща ми

00:03:13.800 --> 00:03:17.152
взе решението да напуснем.

00:03:17.152 --> 00:03:21.414
Търсехме нов старт, ново начало.

00:03:21.414 --> 00:03:25.274
И това ново начало беше Австралия.

00:03:25.274 --> 00:03:29.715
През пролетта на 2001,

00:03:29.715 --> 00:03:35.131
под прикритието на нощта, пристигнахме в Карачи, Пакистан.

00:03:35.131 --> 00:03:39.668
Животът вече беше различен, бидейки в друга държава.

00:03:39.668 --> 00:03:42.193
Семейството ми беше отседнало в едностаен апартамент,

00:03:42.193 --> 00:03:46.279
докато си уреждахме документите за заминаване.

00:03:46.279 --> 00:03:49.961
Така отпразнувах седмия си рожден ден в Пакистан.

00:03:49.961 --> 00:03:53.281
Следващата спирка беше Индонезия.

00:03:53.281 --> 00:03:54.907
Спомням си ясно пътуването,

00:03:54.907 --> 00:03:58.497
понеже за първи път се качвах на самолет.

00:03:58.497 --> 00:04:01.764
И мога да ви кажа, че не пътувахме с луксозна авиокомпания, членка на Star Alliance.

00:04:01.764 --> 00:04:04.314
Не и в Нова Зеландия.

00:04:04.314 --> 00:04:07.347
Возихме се в стар, паянтав самолет,

00:04:07.347 --> 00:04:09.313
даже не знам как успяхме да пристигнем живи и здрави

00:04:09.313 --> 00:04:11.613
в Индонезия.

00:04:11.613 --> 00:04:13.425
О, каква разлика само ...

00:04:13.425 --> 00:04:20.551
жегата, влажността, бананите, вечно течащата вода.

00:04:20.551 --> 00:04:23.880
Къде по дяволите бяхме попаднали?

00:04:23.880 --> 00:04:26.230
Както и да е, останахме в Индонезия 2 месеца

00:04:26.230 --> 00:04:29.263
докато си оправим документите.

00:04:29.263 --> 00:04:31.200
Трябваше да намерим кораб, който

00:04:31.200 --> 00:04:33.131
да ни закара до Нова Зеландия.

00:04:33.131 --> 00:04:34.997
Очевидно не бях в Нова Зеландия по това време,

00:04:34.997 --> 00:04:40.407
дори не знаехме, че тази малка островна държава изобщо съществува.

00:04:40.407 --> 00:04:42.477
Тогава, една нощ, след като бяхме прекарали там два месеца,

00:04:42.477 --> 00:04:44.715
майка ми ме събуди и каза:

00:04:44.715 --> 00:04:47.371
"Заминаваме".

00:04:47.371 --> 00:04:49.449
Аз не разбирах, не знаех нищо,

00:04:49.449 --> 00:04:51.446
все пак бях само на 7г.

00:04:51.446 --> 00:04:54.540
"Добре", казах си, "Да тръгваме".

00:04:54.540 --> 00:04:57.019
Заминахме същата вечер.

00:04:57.019 --> 00:04:59.019
Набързо събрах колкото дрехи можах,

00:04:59.019 --> 00:05:02.134
толкова, че да ми остане място в чантата.

00:05:02.134 --> 00:05:05.298
Бързахме да хванем автобуса посред нощ.

00:05:05.298 --> 00:05:07.246
Беше тъмно като в рог, нищо не можехме да видим.

00:05:07.246 --> 00:05:08.566
Късно през нощта бързахме към

00:05:08.566 --> 00:05:12.593
пристанището, пристанище Мерак в Индонезия.

00:05:12.593 --> 00:05:15.361
Там се събрахме с още

00:05:15.361 --> 00:05:17.062
няколко хазарски семейства, които

00:05:17.062 --> 00:05:19.395
също бягаха от зверствата в къщи.

00:05:19.395 --> 00:05:20.328
Но не можахме да видим никого,

00:05:20.328 --> 00:05:22.122
не можехме да различим нищо, нито номера, нито нищо.

00:05:22.122 --> 00:05:26.527
Забързахме се към един непознат

00:05:26.527 --> 00:05:30.562
кораб и не можехме да разберем -

00:05:30.562 --> 00:05:32.178
знаехме, че се намираме на пристанището, защото

00:05:32.178 --> 00:05:33.861
чувахме шума от вълните, но не знаехме

00:05:33.861 --> 00:05:35.911
къде сме точно, просто бързахме да се качим на кораба.

00:05:35.911 --> 00:05:37.261
Какъв кораб беше това?

00:05:37.261 --> 00:05:39.678
Колко беше голям?

00:05:39.678 --> 00:05:43.479
На следващият ден имах възможността да го разгледам обстойно.

00:05:43.479 --> 00:05:46.390
Беше MV Palapa 2.

00:05:46.390 --> 00:05:48.881
Не искам да си мисля какво се беше случило с Palapa 1.

00:05:48.881 --> 00:05:51.412
Palapa 2 беше рибарски кораб.

00:05:51.412 --> 00:05:56.553
И точно като риби, 438 афганистанци

00:05:56.553 --> 00:06:01.357
бяхме сбутани на място, което побираше едва 40 души.

00:06:01.357 --> 00:06:03.394
Спомням си как трябваше да отида до тоалетната

00:06:03.394 --> 00:06:05.993
и установих, че всъщност там има просто една дупка,

00:06:05.993 --> 00:06:09.244
на мостика, която отива право в океана.

00:06:09.244 --> 00:06:13.582
Повече не ми се ходеше на тоалетна.

00:06:13.582 --> 00:06:18.043
Както и да е, на втория ден двигателят спря да работи;

00:06:18.043 --> 00:06:21.378
същата нощ ни връхлетя и буря. Както можете да си представите,

00:06:21.378 --> 00:06:24.227
това беше най-опасния момент от цялото пътуване.

00:06:24.233 --> 00:06:25.886
Не само за мен, но за всички.

00:06:25.886 --> 00:06:29.539
Типично по детски смятах, че това е едно голямо приключение.

00:06:29.539 --> 00:06:32.245
Но поставете се на мястото на баща ми,

00:06:32.245 --> 00:06:34.780
той смяташе, че ни предоставя шанс,

00:06:34.780 --> 00:06:36.563
ново начало за семейството

00:06:36.563 --> 00:06:38.763
и сега, в такава ситуация, когато съдбата ни беше

00:06:38.763 --> 00:06:41.690
оставена на милостта на морето,

00:06:41.690 --> 00:06:44.845
той мислеше, че ни е обрекъл на смърт.

00:06:44.845 --> 00:06:49.373
В такъв момент човек достига дъното.

00:06:49.373 --> 00:06:52.781
Сега когато мисля отново за това се питам

00:06:52.781 --> 00:06:55.912
как изобщо оцеляхме през онази нощ?

00:06:55.912 --> 00:06:59.030
Беше истинско чудо.

00:06:59.030 --> 00:07:02.213
Хората се молеха на Бог

00:07:02.213 --> 00:07:03.341
да ни спаси,

00:07:03.341 --> 00:07:05.504
молеха го ако се удавим, да изхвърли телата ни

00:07:05.504 --> 00:07:10.115
на сушата, за да бъдем погребани в земята.

00:07:10.115 --> 00:07:13.862
На следващия ден един малък самолет

00:07:13.862 --> 00:07:16.163
се появи над нас и както си представяте, ни

00:07:16.163 --> 00:07:19.129
донесе надежда, че

00:07:19.129 --> 00:07:20.546
ще ни види и

00:07:20.546 --> 00:07:23.340
ще бъдем спасени, само че това не се случи.

00:07:23.340 --> 00:07:24.729
Тогава един човек, който седеше отзад,

00:07:24.729 --> 00:07:27.880
помисли, че знаейки английски, може да

00:07:27.880 --> 00:07:29.930
напише "SOS", така че

00:07:29.930 --> 00:07:31.795
следващият път, когато някой прелети над нас

00:07:31.795 --> 00:07:33.471
щеше да ни види.

00:07:33.471 --> 00:07:35.912
Отново обаче не се случи нищо.

00:07:35.912 --> 00:07:37.880
Утрините се превръщаха във вечери и

00:07:37.880 --> 00:07:40.995
бяхме изгубили всякаква надежда.

00:07:40.995 --> 00:07:42.980
Една вечер Бог чу молитвите ни

00:07:42.980 --> 00:07:49.155
и на хоризонта се появи MV Tampa.

00:07:49.155 --> 00:07:51.180
MV Tampa беше норвежки товарен кораб,

00:07:51.180 --> 00:07:53.313
който пътуваше от Австралия към Сингапур

00:07:53.313 --> 00:07:55.903
и долови сигнала ни за помощ,

00:07:55.903 --> 00:07:57.780
който капитанът изпрати.

00:07:57.780 --> 00:08:00.796
И ето така нашата малка лодка беше спасена от

00:08:00.796 --> 00:08:05.859
MV Tampa.

00:08:05.859 --> 00:08:09.179
Когато и последният човек слезе от Palapa,

00:08:09.179 --> 00:08:11.880
тя потъна,

00:08:11.880 --> 00:08:13.595
поглъщайки всичко, което носехме със себе си

00:08:13.595 --> 00:08:16.207
от Афганистан и Пакистан, за да започнем новия си живот някъде другаде.

00:08:16.207 --> 00:08:20.195
Потъна и сега е някъде на дъното на Индийския океан.

00:08:20.195 --> 00:08:22.696
Толкова много искахме да стигнем до тук,

00:08:22.696 --> 00:08:24.930
спяхме в контейнери, в празни контейнери,

00:08:24.930 --> 00:08:27.696
молехме се на палубата, искахме да стигнем

00:08:27.696 --> 00:08:30.030
до Австралия, до остров Рождество,

00:08:30.030 --> 00:08:33.296
защото е австралийска външна територия.

00:08:33.296 --> 00:08:36.554
Надявахме се оттам да бъдем изпратени в Австралия.

00:08:36.554 --> 00:08:38.143
И ето, това беше, бяхме тук.

00:08:38.143 --> 00:08:41.470
Последният препъни камък, който трябваше да преминем.

00:08:41.470 --> 00:08:44.191
По това време в Австралия обаче имаше избори

00:08:44.191 --> 00:08:49.705
и политиките бяха променени -

00:08:49.705 --> 00:08:52.821
Джон Хауърд затвори вратите на страната

00:08:52.821 --> 00:08:55.888
с цел да си осигури повече гласове.

00:08:55.888 --> 00:08:58.288
Тогава капитан Ринан, един смел мъж, готов да рискува,

00:08:58.288 --> 00:09:01.188
ни заведе право към остров Рождество.

00:09:01.188 --> 00:09:03.372
Само 10км преди да стигнем до островите, бяхме върнати обратно

00:09:03.372 --> 00:09:06.538
от SAS. ( Специалните военно-въздушни части)

00:09:06.538 --> 00:09:08.989
Заради натиска на шефовете си,

00:09:08.989 --> 00:09:10.504
капитанът не можеше да ни задържи повече,

00:09:10.504 --> 00:09:12.255
трябваше да се върне в Сингапур.

00:09:12.255 --> 00:09:14.072
Не можеше да останем с него.

00:09:14.072 --> 00:09:16.255
Променихме плановете си и се качихме на

00:09:16.255 --> 00:09:19.154
HMS Minora, морска фрегата.

00:09:19.154 --> 00:09:20.850
Там беше по-добре, имахме легла,

00:09:20.850 --> 00:09:24.672
душове, но все още нямахме посока.

00:09:24.672 --> 00:09:30.094
Просто чакахме навътре в океана, без да имаме идея накъде ще отидем.

00:09:30.094 --> 00:09:33.255
Точно тогава се случи 11.09.2001,

00:09:33.255 --> 00:09:35.138
но ние не го знаехме.

00:09:35.138 --> 00:09:38.872
Понеже Нова Зеландия опъна палатка.

00:09:38.872 --> 00:09:40.955
Кой или какво е Нова Зеландия?

00:09:40.955 --> 00:09:43.135
( Смях )

00:09:43.135 --> 00:09:45.939
Така си мислехме тогава,

00:09:45.939 --> 00:09:48.972
но не ни беше грижа, понеже Нова Зеландия беше края

00:09:48.972 --> 00:09:51.704
на 6-месечното ни пътуване, което започна от малкото селце,

00:09:51.704 --> 00:09:54.971
което видяхте на първата ми снимка.

00:09:54.971 --> 00:09:59.891
Така, на 28.09.2001г. пристигнахме в Нова Зеландия.

00:09:59.891 --> 00:10:04.030
На летището в Оукланд се почувствахме у дома.

00:10:04.030 --> 00:10:08.271
За пръв път стъпвахме на твърда земя.

00:10:08.271 --> 00:10:13.822
Изпратиха ни в центъра за бежанци Мангъри.

00:10:13.822 --> 00:10:15.705
Оттам отидохме да живеем в Крайстчърч,

00:10:15.705 --> 00:10:21.057
където останахме за последните 11 години.

00:10:21.075 --> 00:10:23.089
Това сме аз и баща ми когато се върнахме обратно

00:10:23.089 --> 00:10:25.172
в Афганистан тази събота.

00:10:25.172 --> 00:10:28.972
Като си помисля откъде идваме и къде съм аз сега,

00:10:28.972 --> 00:10:33.778
как стоя на тази сцена, си мисля, че това е една история за надежда.

00:10:33.778 --> 00:10:36.391
Исках да ви я разкажа. Това е моето послание към всички вас.

00:10:36.391 --> 00:10:39.788
Живеем в трудни времена,

00:10:39.788 --> 00:10:45.355
тази страна е последната земна маса, която е била колонизирана.

00:10:45.372 --> 00:10:48.488
Всеки в тази зала е или емигрант,

00:10:48.488 --> 00:10:51.654
или бежанец или потомък на такъв.

00:10:51.654 --> 00:10:54.738
Това завинаги обогатява идентичността му

00:10:54.738 --> 00:11:00.462
и го свързва с хора от цял свят.

00:11:00.462 --> 00:11:03.771
Накрая, бих искал да ви кажа, че

00:11:03.771 --> 00:11:05.822
всички преминаваме през трудни моменти,

00:11:05.822 --> 00:11:07.708
но не бива никога да губим надежда,

00:11:07.708 --> 00:11:09.480
защото има хора, които са минали и през по-трудни неща.

00:11:09.480 --> 00:11:12.390
Ние имаме силата да променим нещата,

00:11:12.390 --> 00:11:15.803
като се дипломирам и се насоча от тази сцена към

00:11:15.803 --> 00:11:17.937
университета надолу по улицата се чудя:

00:11:17.937 --> 00:11:21.187
"Как бих могъл да променя нещата?"

00:11:21.187 --> 00:11:24.922
Но всъщност всички ние притежаваме силата да променим нещата.

00:11:24.922 --> 00:11:29.558
Можем да го направим много лесно, като изслушаме нечия история например.

00:11:29.558 --> 00:11:31.221
Благодаря ви.

00:11:31.221 --> 00:11:41.603
(Аплодисменти)

00:11:42.625 --> 00:11:44.062
(Модератор) Не, не си тръгвай, не си тръгвай, остани,

00:11:44.062 --> 00:11:46.760
искаме да поговорим малко за семейство ти.

00:11:46.760 --> 00:11:58.170
(Аплодисменти)

00:11:58.916 --> 00:12:04.896
(Модератор) Думата "Тампа" има много важно значение в историята ви

00:12:04.896 --> 00:12:08.513
и сигурно да срещнеш някого, който е дошъл тук от

00:12:08.513 --> 00:12:11.201
Тампа е голяма привилегия.

00:12:11.201 --> 00:12:14.498
Ти попита: "Кой или какво е Нова Зеландия?"

00:12:14.498 --> 00:12:16.931
Простичкият отговор е: "Ти си!".

00:12:16.931 --> 00:12:19.532
И ти не си дошъл сам.

00:12:19.532 --> 00:12:21.914
И ние бихме искали да приветстваме теб, семейството и приятелите ти в залата.

00:12:21.914 --> 00:12:25.931
Бихте ли станали, моля?

00:12:25.931 --> 00:12:28.932
Ето ги там. Много ви благодаря, наистина.

00:12:28.932 --> 00:12:36.177
(Аплодисменти)