1 00:00:00,571 --> 00:00:02,785 Днес ще изследваме крива, за която 2 00:00:02,785 --> 00:00:07,180 х-координатите и у-координатите са дефинирани 3 00:00:07,320 --> 00:00:10,460 или са функции от трети параметър t. 4 00:00:10,467 --> 00:00:13,476 Можем да кажем, че х е функция от t, 5 00:00:13,476 --> 00:00:17,004 и че у е функция от t. 6 00:00:17,004 --> 00:00:19,561 Ако това ти изглежда непознато, 7 00:00:19,561 --> 00:00:22,523 ти препоръчвам да видиш уроците за параметрични уравнения 8 00:00:22,523 --> 00:00:24,202 в Кан Академия. 9 00:00:24,202 --> 00:00:27,700 Сега ще разгледаме общия случай в това видео, 10 00:00:27,760 --> 00:00:32,720 а в следващи уроци ще имаме конкретни примери. 11 00:00:32,760 --> 00:00:35,760 Сега ще изследваме графиката, която съответства на това, 12 00:00:35,860 --> 00:00:42,040 от t = а, това ето тук е t = а, 13 00:00:42,180 --> 00:00:48,960 когато тази точка е с координати (х(а); у(а)). 14 00:00:49,080 --> 00:00:50,055 Това е тази точка, 15 00:00:50,060 --> 00:00:56,240 и после отиваме от t = а до t = b. 16 00:00:56,240 --> 00:00:59,668 Кривата изглежда може би ето така, 17 00:00:59,668 --> 00:01:03,080 когато t = b. 18 00:01:03,220 --> 00:01:08,580 Тази точка тук има координати (х(b); у(b)). 19 00:01:08,740 --> 00:01:10,611 Да помислим как ще определим дължината 20 00:01:10,611 --> 00:01:12,806 на действителната крива, 21 00:01:12,806 --> 00:01:17,311 действителната дължина между t = а до t = b. 22 00:01:17,311 --> 00:01:18,400 За да помислим върху това, 23 00:01:18,400 --> 00:01:20,686 ще увелича мащаба, за да видим какво ще стане, 24 00:01:20,686 --> 00:01:25,880 когато имаме малка промяна в стойността на t. 25 00:01:26,040 --> 00:01:28,616 Да започнем от тази точка тук, 26 00:01:28,616 --> 00:01:30,636 и нека да има съвсем малка промяна на t, 27 00:01:30,636 --> 00:01:34,957 така че, да кажем, че отиваме от тази точка в тази точка 28 00:01:34,957 --> 00:01:36,803 с тази много малка промяна на t. 29 00:01:36,803 --> 00:01:38,091 Би трябвало да е много по-малко от това, 30 00:01:38,091 --> 00:01:39,102 но ако но начертая по-малко, 31 00:01:39,102 --> 00:01:40,487 няма да го виждаш. 32 00:01:40,487 --> 00:01:43,085 Да кажем, че това е нашата много малка промяна 33 00:01:43,085 --> 00:01:47,820 по протежение на кривата, по която се движим, 34 00:01:47,860 --> 00:01:50,179 и искаме да намерим тази дължина. 35 00:01:50,179 --> 00:01:52,246 Можем да го разделим 36 00:01:52,246 --> 00:01:54,244 на разстоянието, изминато спрямо оста х, 37 00:01:54,244 --> 00:01:56,603 и разстоянието, изминато спрямо оста у. 38 00:01:56,603 --> 00:01:58,792 Спрямо оста х, 39 00:01:58,792 --> 00:02:00,490 оста х ето тук, 40 00:02:00,490 --> 00:02:03,002 има съвсем малка промяна на х, 41 00:02:03,002 --> 00:02:04,640 и на какво е равна тя? 42 00:02:04,640 --> 00:02:05,823 Това е скоростта на промяна, 43 00:02:05,823 --> 00:02:08,794 с която се променя спрямо t, 44 00:02:08,794 --> 00:02:11,963 с която х се променя спрямо t, 45 00:02:11,963 --> 00:02:14,368 по съвсем малката промяна на t, 46 00:02:14,368 --> 00:02:17,620 като тук го записвам като диференциал, 47 00:02:17,680 --> 00:02:20,000 използвам идеята, че 48 00:02:20,002 --> 00:02:23,813 диференциалът е много малка промяна 49 00:02:23,813 --> 00:02:25,731 на тази променлива. 50 00:02:25,731 --> 00:02:27,449 Това не е формално доказателство, 51 00:02:27,449 --> 00:02:29,011 но искам да разбереш логиката 52 00:02:29,011 --> 00:02:30,898 откъде получаваме дължината на кривата, 53 00:02:30,898 --> 00:02:33,163 когато работим с параметрични уравнения. 54 00:02:33,163 --> 00:02:35,736 Надявам се, че разбираш, че 55 00:02:35,736 --> 00:02:36,868 това е нашето dх. 56 00:02:36,868 --> 00:02:38,184 Даже можем да го запишем и така: 57 00:02:38,184 --> 00:02:43,240 dx/dt, което е същото като х'(t)dt. 58 00:02:43,440 --> 00:02:47,000 После имаме промяната на у, където използваме същата идея. 59 00:02:47,160 --> 00:02:49,680 Промяната на у, изключително малката промяна на у, 60 00:02:49,686 --> 00:02:52,117 когато имаме нищожно малка промяна на t, 61 00:02:52,120 --> 00:02:55,240 можем да я разглеждаме като скорост на изменение на у спрямо t, 62 00:02:55,400 --> 00:02:59,080 по промяната на t, нищожно малката промяна на t, 63 00:02:59,280 --> 00:03:04,740 което ще бъде равно на: можем да го запишем като y'(t)dt. 64 00:03:05,360 --> 00:03:07,816 Сега, въз основа на това, колко е дължината на 65 00:03:07,816 --> 00:03:12,498 тази изключително малка крива ето тук? 66 00:03:12,498 --> 00:03:15,219 Можем да използваме питагоровата теорема. 67 00:03:15,219 --> 00:03:18,392 Това ще бъде корен квадратен от – 68 00:03:18,400 --> 00:03:20,880 това е хипотенуза на правоъгълния триъгълник ето тук. 69 00:03:21,000 --> 00:03:24,160 Значи е равно на квадратен корен от квадратите на двете страни. 70 00:03:24,360 --> 00:03:26,497 Значи корен квадратен от, 71 00:03:26,497 --> 00:03:28,390 ще си направя повече място, 72 00:03:28,390 --> 00:03:30,110 защото мисля, че ще ми трябва доста, 73 00:03:30,110 --> 00:03:32,190 значи израза в синьо на квадрат, dx, 74 00:03:32,190 --> 00:03:39,200 на квадрат, можем да го преработим като x'(t)dt на квадрат, 75 00:03:39,360 --> 00:03:47,840 плюс това на квадрат, което е y'(t)dt на квадрат. 76 00:03:47,980 --> 00:03:50,520 Сега да опитаме малко да опростим. 77 00:03:50,520 --> 00:03:54,260 Спомни си, че това е изключително малка дължина ето тук. 78 00:03:54,440 --> 00:03:58,798 Можем да изнесем пред скоби dt на квадрат, 79 00:03:58,798 --> 00:04:00,654 то участва и в двата израза. 80 00:04:00,654 --> 00:04:02,985 Можем да преработим това като, 81 00:04:02,985 --> 00:04:05,540 мога да го преработя, 82 00:04:05,540 --> 00:04:07,642 а после поставям знак за корен квадратен. 83 00:04:07,642 --> 00:04:10,828 Значи изнасяме пред скоби dt на квадрат, 84 00:04:10,828 --> 00:04:14,224 получаваме dt на квадрат 85 00:04:14,224 --> 00:04:19,600 по x'(t) на кадрат 86 00:04:19,820 --> 00:04:26,400 плюс у(t) на квадрат. 87 00:04:26,440 --> 00:04:27,280 И сега се вижда, че това 88 00:04:27,280 --> 00:04:31,020 е умножено по целия този израз ето тук. 89 00:04:31,060 --> 00:04:34,620 Ако това dt^2 е под знака за корен квадратен, 90 00:04:34,620 --> 00:04:36,880 можем да го изнесем и ще получим dt. 91 00:04:36,900 --> 00:04:40,740 Всичко това е равно на корен квадратен от... 92 00:04:40,750 --> 00:04:44,127 този израз е още под знака за корен, 93 00:04:44,127 --> 00:04:50,400 това ще бъде х'(t) на квадрат 94 00:04:50,400 --> 00:04:55,140 плюс у'(t) на квадрат. 95 00:04:55,420 --> 00:04:59,740 Сега изнесохме dt, 96 00:04:59,860 --> 00:05:03,020 Можех да го напиша ето тук, 97 00:05:03,029 --> 00:05:04,260 но просто го пиша от другата страна, 98 00:05:04,260 --> 00:05:06,268 просто умножаваме по 2. 99 00:05:06,268 --> 00:05:08,655 Още веднъж ще преработим израза 100 00:05:08,655 --> 00:05:12,830 за тази нищожно малка промяна на дължината. 101 00:05:12,830 --> 00:05:15,512 За щастие в анализа имаме 102 00:05:15,512 --> 00:05:17,856 инструменти, за да съберем 103 00:05:17,856 --> 00:05:21,559 всички тези нищожно малки изменения, 104 00:05:21,559 --> 00:05:24,141 и това става с определен интеграл. 105 00:05:24,141 --> 00:05:27,820 Какво да направим, за да съберем това и това, и това. 106 00:05:27,940 --> 00:05:30,016 Запомни, че това са нищожно малки изменения. 107 00:05:30,020 --> 00:05:34,180 Аз ги показвам по-едри, само за да можеш да ги виждаш, 108 00:05:34,280 --> 00:05:35,857 но ако съберем всички тези, 109 00:05:35,857 --> 00:05:38,614 това е равно на интеграл, 110 00:05:38,614 --> 00:05:40,647 като интегрираме спрямо t, 111 00:05:40,647 --> 00:05:46,140 започваме от t = а до t = b. 112 00:05:46,600 --> 00:05:52,100 Ето така поне теоретично изведохме 113 00:05:52,940 --> 00:05:55,522 формулата за дължината на кривата, когато 114 00:05:55,522 --> 00:05:59,456 имаме параметрични уравнения. 115 00:05:59,456 --> 00:06:00,840 В следващите уроци 116 00:06:00,840 --> 00:06:04,224 ще използваме тази формула, за да намираме дължини на криви.