Епидемия от болест на красотата: Рене Енгелн в TEDxUConn 2013

Рене Енгелн обявява обсебеността на жените от красотата за болест на красотата. Тя предкага някои начини за справяне със ситуацията.

И така, днешната тема е бъдещето.

Ще говоря за растяща епидемия и какво
можем да направим, за да я спрем.

Но първо, ще започна с миналото.

Преди около 15 години бях
ентусиазиран, млад завършил студент

и прекарвах доста време преподавайки.

Наистина харесвах студентите си,
опознах ги много добре

и колкото повече слушах
момичетата сред моите студенти,

толкова повече усещах
нещо много притеснително.

Тези умни, талантливи
млади жени

прекарваха плашещо количество време,
мислейки, говорейки,

опитвайки се да променят
външния си вид.

Те искаха толкова много да се
почувстват красиви.

Нашите възприятия за красота
са сложни.

Те имат дълбоки еволюционни корени.

От научна гледна точка
красотата не е просто желана,

но също така и рядка.

Озадачи ме не, че тези жени
искаха да се чувстват красиви

или, че не винаги се
чувстваха красиви.

По-скоро ме озадачи, че
тяхното преследване на красотата

изглеждаше, поне понякога,
че ги завладява, надделява

над всяка цел или интерес,
който те имаха.

Това бяха млади жени, току-що
започнали живот като възрастни

и те бяха притеснени.

Те се притесняваха, че са прекалено
дебели, че кожата им не е гладка,

притесняваха се, че вече, на крехката
възраст от 20 години, имат бръчки,

притесняваха се, че не изглеждат като
модел на бански от "Sports Illustrated"

или ангелите на
"Victoria's Secret".

Притесняваха се, че имат целулит,
притесняваха се, че не са размер 00,

а аз се притеснявах за тях.

И така, отидох при моя ментор

и казах, "Имам идея,
искам да изследвам това,

точно така, това ще е
моята сфера

и най-вече искам снимки да разгледам
как изображенията като тази

влияят на жените."

А тя каза, "Амии, не,
не се занимавай."

"Не е нужно да разглеждаш това,"
каза тя,

"защото истински интелигентните
жени не обръщат внимание на това.

Те знаят, че не трябва да се влияят
от неща като снимките в медиите."

А аз казах, "Ами,
това е емпиричен въпрос."

И така, базирайки се на проучването,
което провеждам от тогава,

трябва да кажа, че тя беше
малко или много права.

В някои случаи жените
наистина го знаят.

Това е реклама, която използвам
в едно от проучванията си

и ще Ви покажа някои отговори
от участниците в проучването.

И така, жените знаят, че жените,
които виждат на снимки в медиите,

са необикновено слаби,

дори може би имат
хранителни разстройства.

Те знаят, че жените, които
виждат на тези снимки,

не са представителна част на
общото население от женски пол,

те разбират, че това
са статистически отклонения.

И отгоре на всичко,

жените знаят много добре,
че в реалния свят

никой, никой всъщност
не изглежда така.

И това е добрата новина,
че жените знаят това,

те знаят за хранителните разстройства,
знаят за Photoshop, страхотно.

Но лошата новина е, че това не помага,
няма значение за тях.

Знанието не е достатъчно.
Същата жена, която каза това, например,

"Това тяло е нереално слабо
и ребрата и се виждат,"

и Вие си казвата: точно така.
Тя продължи с,

"Аз не съм толкова слаба.

Дали трябва да започна драстични
програми за отслабване и да хвана тен,

рискувайки здравето си?
Чувствам, че искам да съм такава,

иска ми се да бях модел.

Може би след като видях тази снимка,
няма да искам да се храня."

Това не е нещото, което искате като
изследовател, използвайки тази снимка,

трябва да Ви кажа, но продължихме.

Това не е грешка при
обработването на информация,

не е липса на интелект

и със сигурност не е
незнание.

Това е болест на красотата и
за това ще говоря днес.

Само жените ли страдат от
болестта на красотата?

Не, може да засегне и мъжете,

но жените са по-склонни
да мразят телата си.

Жените харчат повече пари за красота,
посвещават повече време на красотата,

при тях има 10 пъти по-голям
риск от анорексия и булимия.

Жените са по-склонни да получат
коментар за външния си вид

от приятели, от половинки,
понякога от напълно непознати.

Има малко повече от 1,5 милиона
козметични операции в САЩ през 2012.

Почти 90% от тях са на жени.

Днес ще говоря за жените.

Какви са симптомите на
болестта на красотата?

Виждам болест на красотата, когато
жени, които са редовни студентки,

а не професионални модели,

ми кажат, че знаят какво точно да
правят, когато някой извади фотоапарат.

Жените, на които преподавам са много
добри в това, ще Ви демонстрирам.

Настрани, навън, надолу,
накланяне, слаби ръце.

И очевидно, получавате
допълнителни точки за това.

Не знам дали го разбрахте.

Ето една от моите студентки, която
беше достатъчно мила

да ми позволи да използвам
тази снимка в презентацията.

Ето още две, които демонстрират
позата като шега

на завършването си.

Толкова е разпространено.

И какво е лошото да се позира по
начин, по който изглеждаме по-добре,

когато ни снимат?
Нищо ....

.... Но си струва да за запитаме
как стигнахме до точка,

където толкова много от
времето и енергията на жените

се отнема от притеснения,
които бяха характерни

само за професионалните модели
и актрисите?

И по-важното,
какво се случва с жените,

когато тяхната енергия се фокусира
така интензивно върху външния им вид?

И така, физическата красота се
състои от много характеристики,

но за жените има една, която
засенчва останалите по важност.

Знаете ли коя е?

Да, теглото, точно така,
размерът на тялото.

Има статистика, която често
се подхвърля в разговорите

за манията на жените относно
размера на тялото,

но всъщност идва от анкета в
списание "Esquire" от 1994.

Но получава доста внимание,
защото, очевидно,

54% от жените предпочитат да ги блъсне
камион, отколкото да са дебели.

Искам първо да отбележа, че "Esquire",

не е мястото, към което се
обръщаме за точна научна информация!

Но ... съм впечатлена от
реакциите от тази статистика.

Повдигнах тази тема в час веднъж.
Казах, "Студенти,

54% от жените предпочитат да ги блъсне
камион, отколкото да бъдат дебели."

И очаквах да видя възмущение.

Но вместо да видя ужас, изписан
на лицата на студентките ми,

чух серия от въпроси.

Чух, "Колко голям е камиона?"
(Смях) "Какъв модел камион?"

"Колко бързо се движи?"
(Смях)

и, "Колко точно
ще боли?" (Смях)

И някак си имаше смисъл,
мисля, че да те блъсне камион....

боли.

Но има и още нещо,
което боли също

и това е да живееш в култура,
където си бомбардиран

с тези три послания,
отново и отново и отново:

Послание 1:
Красотата е най-важното,

най-могъщото нещо, което едно
момиче или жена може да притежава.

Послание 2:
Така изглежда красотата, и

Послание 3, което понякога е
скрито, понякога е по подразбиране:

Ти не изглеждаш така.

Не трябва да е изненада за никого,
че в лабораторни проучвания,

когато покажем на жени
снимки като тази,

дори и само за няколко минути,

това увеличава депресията и срама,
намалява самочувствието,

намалява удовлетвореността от тялото,
тази красота е болест.

Нашето чувство за това кое е истинско,
какво е възможно за красотата,

е изкривено от прекомерното
излагане на такива снимки.

Вместо да ги виждаме като това, което
са, което е нещо много рядко,

започваме да виждаме това
като средностатистическо.

Можете да погледнете по цял свят
и ще видите, че мъжете и жените

напълняват, но идеалът
за тялото на жените

става все по-слаб и по-слаб, така че
разстоянието между това какви са жените

и какви искат да бъдат става
все по-голямо и по-голямо.

Не е малко разстояние,
а зееща пропаст.

Ако погледнете в тази пропаст,
ще видите болестта на красотата.

Когато еволюционните психолози
погледнат снимки като тези,

те поднасят аргумента, че красотата
е като захарта.

В наши дни, получаваме прекалено
много от нея, в прекалено големи дози.

Мозъците ни не знаят
какво точно да правят с това.

Това не е добре за нас.
Дава ни посланието,

че това е обичайно,
дори и да не е.

Изкривява чувството ни за това
какво е реално и ни разболява.

Какви други знаци виждам в нашата
култура на болестта на красотата?

Гледаме популярни онлайн
източници на новини,

ще вземем "The Huffington Post"днес --

те отразяват неща като престъпност и
политика, световни новини и образование,

и както може би знаете, отразяват
наистина важни неща като

как изглеждат известните жени,
какво обличат,

дали са напълняли,
как са отслабнали.

Това всичко е от един ден
е "The Huffington Post",

две от тези са на заглавна страница,
когато направих скрийншота.

Болестта на красотата е това,
което се случва,

когато жените прекарват много време
притеснявайки се не за образованието си,

кариерните си цели, семейството си
или връзките си,

не за състоянието на икономиката,
състоянието на околната среда,

състоянието на света,
защото са прекалено заети

да се притесняват за
целта си да отслабнат,

режима за грижа за кожата,
състоянието на ръцете им,

състоянието на корема им,
състоянието на бедрата им.

Как стигнахме до тук?

Според набор от идеи,
наречени теория на обективизацията,

това работи по следния начин.

Жените живеят в свят,
където са научени,

че основната валута
е техният външен вид.

И не може да се избяга от това.

Вървите си по улицата и
хората коментират външния Ви вид,

рекламодателите Ви казват
как да бъдете по-красиви,

телевизионните програми,
дори новините,

осмиват жените, които не отговарят
на традиционните стандарти за красота.

Вашият външен вид е под
хроничното наблюдение на другите

и след време интернализирате
тази перспектива,

така че се превръщате в наблюдател
на самия себе си.

Вместо да пътувате,
да изучавате света,

Вие прекарвате цялото това време,
представяйки си как изглеждате за света.

Косата ми добре ли е?
Челото ми лъскаво ли е?

Стоя ли изправена?
Глътнала ли съм си корема?

Усмихвам ли се правилно?
Тези дънки правят ли ме дебела?

Излиза ли ми корема?
Слаби ли са ръцете ми?

Изглеждам ли добре?

Нали? Вие интернализирате
тази идея,

че вашето тяло е винаги, винаги
пред погледите на другите хора,

винаги оценявано,
така че по-добре да го наблюдавате.

Психолозите отдавна са ни казали,
че имаме краен брой когнитивни ресурси.

И въпреки протестите
на моите студенти,

аз твърдя, че не може да сте във
Facebook, да пишете SMS-и

и да внимавате в час едновременно.
(Смях)

Също не може и хронично да
наблюдавате външния си вид

и да бъдете част от света.

И това е най-лошият резултат
от болестта на красотата.

Страдайки от болестта на красотата,
не можете да сте част от света,

защото между Вас и
света има огледало.

И това е огледало, което
пътува с Вас навсякъде,

изглежда сякаш
не можете да го оставите.

Болестта на красотата е тази, която
кара жените да се самообектифицират,

която кара младите момичета
да иската да бъдат секси обекти.

Говорих на семинар миналата есен
за снимките в медиите

и получих въпрос от млада
дама от публиката.

И тя каза, "Това не е ли власт?"

Нали? Ако жените могат да
получават неща, ценни неща

в тази култура като
бъдат красиви,

не трябва ли да приемем това като форма
на власт, достъпна само за жените?"

И аз разбирам, наистина,
разбирам какво иска да каже тя.

Но какъв вид власт,
поне какъв вид истинска власт,

е толкова краткотрайна,
какъв вид власт изчезва,

когато сте на 30, може би 40,
ако имате късмет или сте известни?

Какъв вид власт е с
обратна зависимост

с придобиването на мъдрост
и опит в живота?

Искам да повторя тук, че няма
нищо лошо в красотата.

Нашите мозъци са много чувствителни
спрямо красотата.

Познаваме я като я видим,
отчитаме я за милисекунди.

Това желание да сме красиви,
желанието да сме желани,

не е нещо, което може
напълно да блокира мозъка.

Искането да сме красиви
не е проблем;

проблемът е, когато е всичко, което
младите момичета и жени искат да бъдат.

Бих искала младите момичета и
жени да бъдат такива,

искам те да са много
повече от готини.

Как можем да обърнем нещата
срещу болестта на красотата?

Ето няколко идеи.

Първо: да инвестираме по-малко
в красотата.

Вместо това да инвестираме в
по-постоянни неща,

неща, за които не трябва да се борим да
запазим в средна и напреднала възраст.

Ако телевизионните предавания като
това ви карат да мислите

повече за външния си вид,
отколкото по-малко,

спрете да ги гледате.

Ако има списания, които Ви карат да се
вманиачавате върху идеал за тяло,

който повечето жени реално
не могат да постигнат,

спрете да ги четете.

Опитайте се да не мислите за тялото си
като сбор от части,

които другите хора ще оглеждат.

Мислете за тялото си като
обединение, като едно цяло,

като Вашият инструмент за изследване
на света.

Спрете да се тревожите за
размера на бедрата си,

а мислете за силата на
бедрата си,

защото тези крака,
в крайна сметка,

са краката, които ще
Ви водят по света.

И спрете да говорите за горната част
на ръцете си, сякаш те са "болни".

Това са ръцете, които ще се протегнат
и донесат нещата, които искате до Вас.

Както тази анти-анорексия
реклама казва,

не позволявайте хората да Ви превърнат
в скица, можете да сте повече от това.

Защото Вашето тяло не е за гледане,
а за вършене на неща.

Друго, на което да обърнете
внимание е,

както някои хора ограничават времето
пред телевизора на децата си днес,

така и Вие ограничете времето си
пред огледалото.

И тъй като днешната лекция
е за бъдещето,

ето директен начин, по който
да повлияете на бъдещето

по отношение на болестта
на красотата.

Можете да спрете да казвате на
малките момиченца, че са красиви.

И така всеки път --
звучи нелогично, нали?

-- не им казвайте, че са грозни!

(Смях)

Не правете това също!

Но всеки път, когато Ви се иска
да коментирате вида на малко момиченце,

опитайте се да направите комплимент за
някое друго нейно добро качество.

Имате ли нужда от помощ?
Ето няколко идеи.

Опитайте се да забележите кога тя е
умна, или старателна или щедра

или упорита или мила или смела,
и когато направите това,

Вие надделявате над системата,
която учи малките момиченца,

че най-големият шанс за социален
статус е преследването на красотата.

Опитайте се да възпитате дъщери,
които виждат външния вид

като допълнение към характера им
и техните усилия.

Можете да промените този разговор,

Никога няма да живеем в свят,
където красотата няма значение.

Нашите мозъци не са създадени така.

Но можем да живеем в свят,
където красотата значи по-малко,

а тези видове качества
означават повече.

И, всъщност, малките промени
в начина, по който мислим

и начина, по който говорим и начина,
по който общуваме помежду си,

могат да поставят основите за
едно наистина по-красиво бъдеще.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)