Прогнозиране на вида на връзката (електроотрицателност) | Химия за напреднали | Кан Академия

В други видеа започнахме да говорим

за видовете връзки, които може да се образуват

между атоми от даден елемент.

Например ако имаш два метала, образуващи връзка,

те ще имат метална връзка.

Ако имаш два неметала,

участващи в някакъв вид свързване,

това вероятно ще е ковалентна връзка.

И общото правило е,

ако имаш един метал

и един неметал,

вероятно ще образуват йонна връзка.

Това са общите правила.

В това видео искам по-добре да оценим,

че свързването е по-скоро спектър.

Има връзки –

и говорихме за неща като полярни ковалентни ръзки –

които започват да изглеждат повече

с йонна природа.

За това ще говорим в това видео

и ще мислим за него в контекста на електроотрицателността.

Като припомняне, говорим за електроотрицателността

в много видеа,

но това е свойството на атом, който е в една връзка,

да привлича електрони,

да иска електронната плътност да е по-близо до него,

електронната двойка да прекарва повече време

около този определен атом.

Нещо с висока електроотрицателност

ще е по-алчно за електрони

от нещо с ниска електроотрицателност.

Можем да помислим за спектъра между тях.

В този край имаш йонна,

а в този край има ковалентна.

Един начин да помислим за това е при екстремния ляв край

нямаш много разлика в електроотрицателностите.

И двата атома, които участват във връзката,

са приблизително равни по това колко силно искат електроните.

Докато в една йонна връзка

имаш много голяма разлика в електроотрицателностите,

толкова много, че единият атом отнема електрон

от другия.

Един начин да помислим за това е –

нека начертая една стрелка тук,

това е увеличена разлика

в електроотрицателността, докато преминаваш отляво надясно.

И някъде по средата,

или докато преминаваш от ляво надясно,

ставаш все повече полярно ковалентен.

Например, ако имаш връзка

между кислорода и водорода,

и двата са неметала.

Така че това ще е ковалентна връзка

по общото правило.

И всъщност разделението между метали и неметали –

ще го направя тук,

тази синята линия е едно разделение,

въпреки че нещата

всъщност са по-интересни.

Но кислородът и водородът са неметали,

но имаш доста голяма разлика в електроотрицателностите.

Това тук е електроотрицателността,

измерена на скала на Паулинг,

наречена на известния биолог и химик, Линус Паулинг,

и можеш да видиш, че на тази скала кислородът е 3,44,

един от най-електроотрицателните елементи.

Моделите на електроотрицателността, както говорихме в други видеа,

преминават от долу вляво до горе вдясно.

Нещата горе вдясно, които не са благородни газове,

са тези, които са "алчни" за електрони.

И кислородът е един от най-алчните.

Докато водородът, не че не е електроотрицателен,

но е по-нисък, при 2,20.

В този сценарий

тези електрони ще прекарат повечето от времето си

около кислорода.

Ако прекарваха равно количество време,

кислородът можеше да е неутрален,

но тъй като прекарват малко повече време тук,

ще кажем, че това има частично отрицателен заряд,

гръцката малка буква делта,

а от страната на водорода,

понеже споделените електрони прекарват повече време

около кислорода, отколкото около водорода,

ще имаш частично положителни заряди тук.

И това ще е полярна ковалентна връзка.

Може би на спектъра седи тук,

в зависимост как искаш,

как гледаш тази скала.

Другият въпрос е –

това е спектър между ковалентни и йонни,

ами металните?

Металните връзки по принцип ще бъдат образувани,

ако имаш две неща, които не са толкова различни

по електроотрицателността си,

и двата имат разумно ниски електроотрицателности.

Затова нещата долу вляво тук...

ако две от тях образуват връзки

един с друг,

това вероятно ще са метални връзки.

И това е логично, понеже в металните връзки

всички електрони се смесват

в един общ басейн,

което им дава някои свойства като проводимост.

И ако имаш много неща,

които са доста подобни по електроотрицателност

и всички са с ниска електроотрицателност,

те може да искат да споделят тези валентни електрони

в общ басейн.