Патофизиология на хроничния бронхит

Преди да навлезем в как точно

се случва хроничният бронхит,

исках да прегледам набързо

нещо за тялото.

Това е всеки отвор,

който тялото има
към въшната среда...

Нека отбележим това
като външна среда.

Всеки път, когато имаш отвор

и дразнители влязат в тялото,

под дразнители имам предвид всичко,
което не принадлежи тук,

това възпалява тъканта.

Първата защита на тялото

са жлезите, които лежат в тъканта.

Те секретират или течност, или мукус
в пространството.

И целта е тази течност, този мукус

да се смеси с дразнителите
и, в крайна сметка,

да ги изкара навън.

Със сигурност можеш да се сетиш за примери

за това,
за което говоря,

като сълзи.

Ако нещо влезе в окото ти,

то кара очите ти да сълзят.

Това е нещо механично,

сълзите изкарват
дразнителя от окото ти.

И имаме сополи.

Съжалявам, това е гнусно,

но ако в носа ти влязат неща,

които не трябва да са там,

сополите трябва
да ги изкарат.

И трето нещо, което е свързано с това,

за което ще говорим днес, е,

разбира се, храчките.

Когато неща влязат в гърлото
или белите ти дробове,

стените на белите дробове
секретират мукус,

който образува храчка.

Системата в белите дробове също

задейства кашличен рефлекс.

Така че стените тук,

ако ги начертая в червено...

Стените тук са оградени
с гладък мускул

и когато областта бива раздразнена,

гладкият мускул навлиза в спазъм

и така получаваме
кашличния рефлекс,

за да изкараме храчките.

Помни, казах, че това е

първата защитна линия на тялото.

Добре е да имаме това,

искаш тялото ти да прави това.

Хроничният бронхит, по същество,

е твърде много от нещо добро.

Имаме свръхпродукция на мукус,

така че тялото не може да я изчисти –

твърде много от нещо добро,

тогава имаме
хроничен бронхит.

И, разбира се, "ит" просто означава,
че това бива възпалено,

а бронх се отнася
за белите дробове.

Тоест хронично възпаление и раздразнение
на белите дробове.

Нека начертаем
няколко въздушни пътища.

Имаме трахеята си,

големият бронх се разклонява
на разклонения.

Ето, просто продължава.

Има 20 или 30 разклонения,

схващаш идеята,

стават по-малки и по-малки.

Така се разширяват
белите дробове.

И, както знаеш, кислород навлиза
в белите дробове,

а въглероден диоксид от тялото
излиза навън.

Имаш дразнители тук,

запълващи това, което обикновено
е чист път,

е, това няма да се хареса
на белите дробове.

Един от най-честите
хронични дразнители,

които имаме в белите дробове,

е цигареният дим.

Ето, ще запалим
тази цигара.

И когато видиш дим,
издигащ се от цигара,

той всъщност е милиарди, милиарди частици,

които могат да навлязат
и да заседнат в белите ни дробове.

Като отговор, жлезите
в страната на стените

започват да секретират мукус.

Помни, това е част
от нормалния ни отговор

към дразнители.

Но, разбира се,
това е хронично,

така че е постоянно с годините.

Така е всеки ден.

В крайна сметка, това, което трябва
да е чист път,

става запълнено с мукус.

Все едно, ако пиеш през сламка от чаша,

вместо да имаш чиста сламка,

засмукваш млечен шейк,

млечният шейк е гъст
и запушва сламката,

така че ще трябва
да всмукваш по-силно

и да се потрудиш, за да го прекараш.

Подобно, с мукуса

понякога имаш твърде много натрупване,

което може да запуши
един малък клон на белите дробове.

Тук повече не може да има
газов обмен

и, в зависимост от тежестта на заболяването,

различни области на белите дробове

може да не работят,
поради мукуса.

Разбира се, винаги говорим
за пушенето,

но има и други неща,

които могат да доведат
до хроничен бронхит.

Едно важно нещо
е замърсяването.

Отново, замърсителите също
са милиарди частици

във въздуха постоянно.

В някои страни това е
особено голям проблем

и там хроничният бронхит
е много често срещан.

Или може да имаме въглищен прах

за хора, които работят
във въгледобивни мини,

или хора, които работят с азбест,

хора, които работят с вълна.

Общата тема тук е,

че това се случва,
когато вдишаме дразнител

и се случва всеки ден.

Ако просто пуша няколко дни

и имам много мукус,

това не означава, че имам
хроничен бронхит.

Патофизиологията тук говори за

свръхрастеж на жлезите.

Тоест, търсим промяна на тъканта.

При пациент, за да диагностицираме
хроничен бронхит,

той обикновено е
клинична диагноза,

което означава,
че нямаме изследвания,

а само анамнеза.

Но знаем от изследване на бели дробове на хора,

които са починали,

че всъщност има
промяна в тъканта.

Увеличавам един клон
на въздухоносните пътища тук.

Ще наречем това лумен.

Лумен просто означава
вътрешността на тръбата.

Луменът е тук,

откъдето преминава въздухът.

Черното пространство
от двете страни

са стените на бронхите.

Ако вземем напречно сечение
на въздушния ни път,

в средата е луменът.

И сега ще говоря

за стените на бронхите.

Имаме гладки мускули

около стените.

Отново, техният спазъм е това,

което ни дава кашличния рефлекс.

И близо до повърхността,
близо до лумена

имаме слоеве жлези.

Те са отговорни за производството
на мукуса,

за който говорим.

Както можеш да видиш,
те са точно под повърхността.

Работата им е да секретират неща
в лумена.

И, за да е пълна картинката,

нека начертая няколко дразнители
в лумена.

Добре.

Обикновената стена
изглежда така.

Има начин да поставим число на това.

И правим това само...

виждали сме го само при хора,
които са починали

и белите им дробове се озовават
в лабораторията,

и можем да погледнем
под микроскоп,

за да видим индекса на Райд.

Което е начин да изчислим
съотношението на жлезите,

дебелината на жлезите
към цялата стена.

Нормалният индекс на Райд
е по-малко от 40%.

Можем да видим дебелината тук

срещу дебелината
на цялата тази стена.

При теб или мен трябва
да е по-малко от 40%.

И, разбира се, в средата

има други неща,
като хрущял

или съединителна тъкан.

Ще запълним малко това.

При хроничния бронхит

дебелината на слоя жлези
нараства.

Жлезите започват
да пролиферират,

понеже ни трябва
толкова много мукус,

че оригиналният брой
не е достатъчен,

така че тялото трябва
да създаде повече жлези

и те преминават
към гладкия мускул.

При хроничния бронхит

индексът на Райд обикновено
е над 50%.

Определено повече от половината от дебелината

на цялата стена
е изградена от жлези.

Помни, не можем да направим това
при живи хора,

понеже трябва да разрежем
белите им дробове.

Това е просто начин да поставим
число на това заболяване,

но пациентите биват диагностицирани

и лекувани съгласно
симптомите им.

И симптомите идват
от тази тъканна промяна

и свръхпродукцията на мукус.