Най-мистериозната книга на света - Стивън Бакс

Вижте пълния урок на: http://ed.ted.com/lessons/the-world-s-most-mysterious-book-stephen-bax

Зад стените на Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет се съхранява книга, която съдържа 240 страници. Извършеното ѝ наскоро радиовъглеродно датиране установява, че е създадена около 1420 г. Страниците ѝ са изписани ръкописно с виеват почерк и включват ръчно изрисувани илюстрации, сякаш откраднати от света на сънищата. Нарича се ръкописът на Войнич и е една от най-големите неразрешени загадки в световната история. Причината за това? Никой не може да го разчете. Стивън Бакс изследва този загадъчен текст.

Урок на Стивън Бакс, анимация на TED-Ed.

В Библиотеката за редки книги и
ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет

се съхранява книга,
съдържаща 240 страници.

Радиовъглерното ѝ датиране установява,
че е създадена около 1420 г,

Пергаментовите страници
са изписани виевато

и изпълнени с изрисувани на ръка
илюстрации, сякаш идващи от сънищата.

Действителни и въображаеми растения,

плаващи замъци,

къпещи се жени,

астрологични диаграми,

зодиакални пръстени,

персонифицирани слънца и луни
съпровождат текста.

Тази книга с размери 24x16 см
се нарича ръкописът на Войнич

и е една от най-големите
неразрешени загадки в историята.

Причината?

Никой не може да я разчете.

Дължи името си на Вилфрид Войнич,

полски книготърговец, който попада
на документа в йезуитски колеж

в Италия през 1912 г.

Бил озадачен.

Кой го е написал?

Къде е създаден?

Какво означават тези чудновати думи
и ярки илюстрации?

Какви тайни крият страниците?

Купува книгата от изпаднал
във финансово затруднение свещеник

и я донася в САЩ,

където експертите повече от век
си блъскат главите над ръкописа.

Криптолозите твърдят, че текстът има
всички характеристики на естествен език,

просто никой никога не е попадал на него.

Изглежда реален по това,
че в естествените езици

буквите и комбинациите от букви се
срещат с постоянна честота,

а езикът в ръкописа на Войнич

съдържа модели, които не се срещат
при случайно генериране на букви.

Като изключим това, знаем съвсем малко
повече от това, което виждаме.

Буквите са различни
по стил и височина.

Някои са заемки от друга писменост;
много други са уникални.

По-високите букви са наречени
„скелетни символи“.

Ръкописът е изцяло богато орнаментиран

с приличащи на завъртулки орнаменти.

Изглежда е писан от двама
или повече души,

като авторът на рисунките
е различен човек.

През годините са разработени
три основни теории за текста на ръкописа.

Първата е, че е написан на шифър,

таен код, специално разработен
за скриване на тайни послания.

Втората е, че документът е изфабрикуван,

написан на безсмислен език,
с цел печалба от лековерен купувач.

Някои смятат, че авторът е
средновековен мошеник.

Трети, че е самият Войнич.

Третата теория е, че ръкописът
е написан на естествен език,

с неизвестна писменост.

Може би средновековните учени
са се опитали да създадат азбука

за говорим тогава език без писменост.

В такъв случай ръкописът на Войнич
може да бъде като писмеността ронго-ронго,

създадена на Великденските острови,

която днес е неразчетена,
след краха на културата на създателите ѝ.

Въпреки че ръкописът на Войнич
остава неразчетен,

предположенията за съдържанието му
не секват.

Някои вярват, че ръкописът
е опит за създаване

на нова форма на писмен език;

смятат, че вероятно е енциклопедия,

съдържаща знанията
на създалата го култура,

Други вярват, че е написан
от Роджър Бейкън, философ от 13 век,

направил опит да открие универсалните
закони на граматиката,

или през 16 век
от елизабетинския мистик Джон Дий,

който практикува алхимия и гадаене.

Още по-крайни теории гласят, че книгата
е написана от сборище от италиански вещици

или дори марсианци.

След 100 години на пълно безсилие,

наскоро учените хвърлиха малко
светлина върху мистерията.

Първият пробив
е извършеното радиовъглеродно датиране.

Съвременните историци установиха още,
че ръкописът е създаден

на територията между Рим и Прага
още около 1612 г.,

когато вероятно е предаден
от свещения римски император Рудолф II

на неговия лекар Якубос Синапиус.

Освен тези исторически открития,

езиковедите изследователи наскоро
предложиха условно разчитане

на някои от думите в ръкописа.

Дали буквите до тези седем звезди
не изписват „Тауран“,

латинското име на съзвездието телец,

в което попадат седемте звезди,
наречани Плеяди?

Дали тази дума не е „Centaurun“, името
на растението метличина на илюстрацията?

Вероятно, но учените напредват бавно.

Ако успеем да разчетем кода,
какво ще научим?

Дневник на сънищата на
илюстратор от 15 век?

Компилация от небивалици?

Или загубеното знание
на забравена култура?

А според вас какво съдържа ръкописът?