Consumer surplus introduction | Consumer and producer surplus | Microeconomics | Khan Academy

Consumer surplus as difference between marginal benefit and price paid

Watch the next lesson: https://www.khanacademy.org/economics-finance-domain/microeconomics/consumer-producer-surplus/consumer-producer-surplus-tut/v/total-consumer-surplus-as-area?utm_source=YT&utm_medium=Desc&utm_campaign=microeconomics

Missed the previous lesson? https://www.khanacademy.org/economics-finance-domain/microeconomics/consumer-producer-surplus/consumer-producer-surplus-tut/v/demand-curve-as-marginal-benefit-curve?utm_source=YT&utm_medium=Desc&utm_campaign=microeconomics

Microeconomics on Khan Academy: Topics covered in a traditional college level introductory microeconomics course

About Khan Academy: Khan Academy offers practice exercises, instructional videos, and a personalized learning dashboard that empower learners to study at their own pace in and outside of the classroom. We tackle math, science, computer programming, history, art history, economics, and more. Our math missions guide learners from kindergarten to calculus using state-of-the-art, adaptive technology that identifies strengths and learning gaps. We've also partnered with institutions like NASA, The Museum of Modern Art, The California Academy of Sciences, and MIT to offer specialized content.

For free. For everyone. Forever. #YouCanLearnAnything

Subscribe to Khan Academy's Microeconomics channel: https://www.youtube.com/channel/UC_6zQ54DjQJdLodwsxAsdZg
Subscribe to Khan Academy: https://www.youtube.com/subscription_center?add_user=khanacademy

В предишното видео видяхме как кривата на търсенето може да се представи

като крива на пределнатите ползи,

като за всяко дадено количество от продаваната стока

точката от кривата всъщност представлява пределната полза от тази допълнителна единица.

Значи това е пределната полза от тази първа единица,

това е пределната полза от тази втора единица - има множество начини, по които това може да бъде видяно,

допускайки че говорим за тази нова кола тук,

вероятно ако продаваш само една единица, някой много, ама много, я иска

ползата за тях, пределната полза от тази първа единица за тях,

ще бъде $60,000.

Сега да кажем

че искаш да продадеш 2 единици, тази втора единица може да бъде купена от същия човек

и той може да каже, че вече има една кола и ползата от втората кола е само $50,000

това е точката, в която аз съм безразличен, това е точката, в която

съм на границата да искам да купя тази кола

или може да има друг човек, друг човек, който не е толкова отчаян, колкото първия и си казва "Добре,

за $50,000 тази кола ми харесва." И тогава третият човек там, който отново не е толкова отчаян,

колкото първите двама, би се съгласил да купи колата за $40,000. Това, което видяхме, е че в определен момент

по някаква причина цената се оказва $30,000.

И когато цената е $30,000,

(нещо като традиционното разбиране за количеството, което продаваме, при определена цена)

но като помислиш, това което всъщност се случва е,

че този 4-ти човек е точно на границата - неговата пределна полза е точно $30,000.

Така той си казва "Отказвам се от $30,000 и в замяна получавам нещо на стойност $30,000."

Така излиза нещо като "Хей, би ли се съгласил да размениш долар за долар?"

Е, ти вероятно си някъде на границата

много близо и до двете - смяташ, че е добра сделка, ако можеш да купиш за пени по-малко

и лоша сделка, ако купиш за пени повече,

тоест на границата, на косъм ще убедиш този 4-ти човек да сключи сделка на тази цена.

Това, което се опитахме да подскажем, е че ако има една цена за всеки,

(и в бъдеще ние ще говорим за различна цена за всеки)

но ако имаше една цена за всички, тези първи единици биха били продадени под възможната цена,

биха били продадени под тяхната пределна полза.

Така че запомнете, представяме същата крива на търсене като крева на пределните ползи.

Така тази първа единица ето тук можеше да се продаде за $60,000, но сега

я продаваме за $30,000

ето тук, това беше $30,000

(ще напиша 30 за $30,000)

Пределната полза е с $30,000 повече от цената в действителност.

Пределната полза от тази единица, ползата, която пазарът извлича от нея

е с $30,000 по-висока от цената.

Пределната полза за 2-рата единица е с $20,000 по-висока от цената, на която стоката се продава.

Пределната полза за тази 3-та единица е $10,000.

Или казано по друг начин, потребителският излишък за тази първа единица е $30,000.

Потребителите получават $30,000 повече под формата на пределна полза (стойност за тях), отколкото трябва да платят.

Тук, потребителският излишък беше $20,000. Потребителят получи $20,000 повече стойност, отколкото този 2-ри потребител

беше готов да плати.

И тук имаме $10,000. Тогава този 4-ти потребител е безразличен,

пределната полза е равна на това, което е платил за нея.

И така казваш си:

"Е, колко е общият потребителски излишък тук?"

ли казано по друг начин

"Колко общо са пределните ползи над платената цена?"

И така колко допълнителни ползи са получили, ако се приспадне платената цена?

Ето тук общият потребителски излишък ще е $30,000 за първата единица

плюс $20,000 за 2-рата единица

плюс $10,000 за 3-тата единица.

И така общият потребителски излишък в този пример,

в който продаваме 4 единици на цена $30,000

(и тук приемаме, че продаваме коли - не можем да продаваме части от коли

като например 1.1 коли. Е, ако говорим за средни, може и да можем,

но да кажем, че в този случай продаваме цели коли)

общият потребителски излишък в този пример е 30 + 20 + 10

което прави $60,000 (всичко е в хиляди)

значи $60,000

Така в този пример, тази седмица потребителите биха получили

$60,000 повече ползи за тях, под формата на желани ползи, отколкото реално

са платили за тях.

И ако помислиш,

това е леко ощетяващо за продавача, защото той

е продал нещо на цена, която е по-ниска от потенциалната,

която е можел да получи от първите няколко потребители тук.

И това се дължи на факта, че трябваше да се определи една цена.