1983-0526 Buddha Puja Talk, Brighton, UK, DP

Днес е велик ден, на който дойдохме в Брайтън,

защото е рожденият ден на Буда.

Днес е рожденият ден на Бог Буда.

Всички сме чули за Неговото раждане

– че Неговата майка сънува слон,

голям, бял слон – преди раждането на Буда.

Тогава беше предречено:

"В семейството ви ще се роди дете,

което ще бъде или велик светец,

или много велик крал.

На санскрит "чакраварти" означава "този, който

управлява целия свят".

Бащата се обезпокои,

защото си мислеше, че ще има син, ангажиран със семейния живот,

с материалния живот,

който да му предостави всички удоволствия на живота.

И построи много специален палат за Него,

красив палат, в който да живее.

И Го жени за момиче, на име Яшодхара,

много, много красива жена.

Предостави Му всички житейски удоволствия, всичко,

което можеше да направи, за да държи момчето далече от изкушението на аскетизма.

Знаете и историята, че един ден Той отива на пътя,

където открива три вида хора

и се запитва: "Защо би трябвало човек да остарява?

Защо е необходимо човек да страда в живота?

Защо е необходимо хората да умират?".

Запита се за тези три неща

и започна да се опитва да разбере,

защо тези неща се случват на човешките същества.

Така започва проучването.

И стига до момент, в който

повече не можеше да понася удобствата, всичките обвързаности,

в които беше впримчен от Своя баща.

Той имаше син, на име Рахул.

Напусна сина и съпругата Си в търсене на истината.

Той започна, така да се каже, от неправилния край

в търсене на истината, защото

искаше да знае защо има нещастия в живота на човешките същества.

Започна от колектива към центъра.

Когато виждаме нещастия навсякъде край нас,

много хора, виждала съм, казват: "А другите?

Всички ли ще получат Реализация?"

– всеки ли ще има това.

Това идва от неправилния край, чувствам, защото,

преди всичко трябва да знаем ние дали сме наред.

Ние имаме ли? Идеални ли сме?

Изпълнени ли сме с радост?

Постигнали ли сме абсолютното познание?

Ако започнете оттук, винаги е по-добре

Защото той зпочна от неправилната гледна точка,

търсейки от колектива

– да отстрани нещастията на хората.

Трябваше да върви по много обиколен път.

Така че прочете всички книги и "Ведите", и т.н.

Отиде при големи пундити,

при всички велики сведущи хора, за да се срещне с тях,

да потърси отговора на въпроса: "Защо има тези три неща?".

"Рога", което означава "познание за здравето",

т.е. "страдащото физическо тяло";

смърт и напреднала възраст.

Отиде и попита толкова много хора!

А те казаха: "Трябва да умрете, защото сте се родили".

Казаха още,

че трябва да остареете, защото сте родени така,

а трябва да страдате,

защото сте извършили грехове.

Той не беше удовлетворен от такъв отговор.

Продължи да търси и да търси, и да търси.

И се умори, абсолютно се пренасити!

Тогава отиде на едно място, наречено Гая, много близо.

Това е Патна. Видях мястото и дървото.

Седна под едно смокиново дърво, където заспа,

защото много се умори от Своето търсене.

След съня стана

и изведнъж получи Реализацията Си.

И си помисли, че цялата драма е приключила.

Самата Негова Майка беше Ади Шакти, която Го роди

и умря след раждането на детето.

Той получи Реализацията си!

По времето, когато Той получи Реализацията Си,

нямаше някой, който да му каже какво е това,

какво означава Реализация.

Никой, който да декодира,

да му каже нещо, което Той да разбере.

Поради невероятното Му търсене

и такова ревностно желание,

което е шуддха ичха, самата Кундалини се издигна.

Но разбира се, Ади Шакти Го благослови

и Той получи Реализацията Си под смокиновото дърво.

Всяка инкарнация, която дойде на тази Земя,

трябваше първо да... самаячара – с оглед на времето,

на потребностите на времето трябваше, да действа, първо.

Второ, необходимостта

инкарнацията да дойде на тази Земя

беше първо създадена в човешките същества.

Ако по времето, когато имаше твърде много ритуализъм,

брахманизъм, свещеничество,

и хората се опитваха да свързват всичко

с онези изкуствени ритуали и пр.,

инкарнация трябваше да дойде на тази Земя, за да коригира онези идеи.

Например Кришна дойде по времето, в което каза: "Всичко е игра".

Той приключи с пуджата и с всичко.

Нищо да не се прави, никаква пуджа, нищо.

"Просто имайте раас – наслаждавайте се!"

Всичко е една шега.

Така че Той внесе тази концепция по онова време в съзнанието на хората

– че целият свят е лийла,

игра по прищявка на Бог.

"Така че просто ѝ се наслаждавайте."

Ето как създаде прекрасния фестивал Холи,

който имахме

в Делхи. Не зная дали някой от вас беше там за Холи. Не.

Ти беше ли там?

Преди две години.

Но този път не беше там. Добре.

Вероятно си направил снимки.

И така, по същия начин, когато Буда дойде,

първият проблем беше,

че си помисли, че е по-добре да не говори за Бог.

Защото по време на търсенето Му всички Му казаха,

отговорът беше: "О, Бог е Този, който прави това!

Той ви наказва. Бог е Този, който ви прави възрастни.

Бог е Този, който прави това". Но какъв е този Бог, в края на крайщата?

"Защо прави това? Те казаха: "По-добре попитай Бог".

"Къде е Бог?"

Така че всички обвиняваха Бог, както обикновено.

Дори днес се прави това. Нищо ново,

нищо необичайно, бих казала.

Така че, това вероятно се прави от Бог!

Ако си прережете гърлото:

"Бог постави ножа в ръката ми и преряза гърлото ми".

И Той си помисли, че е по-добре да не говори за Бог,

защото всички се "захващат" с Бог.

Тогава хората, които срещна, казаха:

"Сега аз съм станал Бог". Той каза: "Как?".

"Той каза: "Сега аз съм Бог". "За какво? Защо?"

Защото можеше да хипнотизира хора,

каза: "Станал съм Бог". Само си представете!

Така че Той си помисли, че е много опасно да говори за Бог,

защото хората "вземат Бог в ръката си" и Го ползват

за собствени цели.

Винаги казват: "О, това е, което Бог трябва да направи.

Бог е направил това.

Имам връзка с Бог и ще Му кажа".

Така че Той се изплаши и каза: "По-добре да не говоря за Бог,

защото това поставя вниманието на хората върху ритуализъм,

върху изкуствени неща. Строят храмове след храмове.

Просто правят всички тези ужасни неща,

които не бива да правят". Например, ако отидете на юг, ще откриете,

че в храмовете бръснат главите на жените.

Напълно ги бръснат.

И трябва да...

Покрай стената има калдъръм,

покрай някои стени на храма.

Жените, които са обръснали главите си,

просто се търкалят покрай стената.

Понякога трябва да направят това 1008 пъти – да се търкалят. Представете си!

При което върху тях се излива вода.

Бог знае какъв е този ритуал и откъде е дошъл!

Горките жени продължават да се търкалят, търкалят, търкалят така,

а някой излива вода върху тях през цялото време,

кофи след кофи!

Съпругът ѝ, брат ѝ, всички правят това един след друг.

Единият приключва, другият започва.

Горките жени се търкалят така

по калната калдъръмена част.

Искам да кажа, че бях шокирана, когато видях това. Казах: "Какво е това?!".

А после станаха съвременни

и започнаха да продават косата зад граница.

Така че всичко се превърна в голяма индустрия в Мадрас.

Косата беше превръщана в буфани, както ги наричат тук,

и ги изпращаха в Англия и на други места.

Имам предвид, че в името на Бог се вършеха нелепи неща.

Абсурдни неща се вършеха!

Така че Той просто си помисли: "По-добре да не говоря за Бог.

Първата стъпка е Себереализацията.

Той беше велик сахаджа йоги, трябва да кажа.

Защото каза: "Нищо не правете! Не говорете за Бог или за каквото и да е!

Първо получете Реализацията си".

Това беше първото условие: "Установете я!

Докато не установите Реализацията си,

нищо не правете!".

Той просто започна Свой метод за разпространяване – буддхи,

познанието на Буда или можете да го назовете будизъм, както го наричат.

Разбира се, "-изъм" се появи по-късно.

Той започна всичко това

с идеята, че хората би трябвало първо да станат буддха.

"Буддха" означава "реализиран", "буддха" е "да знаеш".

И така "буддха" означава човек, който е узнал,

т.е. който е реализирана душа.

И това, което Той казва: "Буддхам шаранам гаччами":

Покланям се... не посвещавам се; "шаранам" означава "посвещавам се",

посвещавам се на буддхи – на всички сахаджа йоги.

Всички вие сте буддхи, защото знаете.

Когато знаете, сте буддха.

Сега, без да минавате през цялата онази глупост

със себеотричане, бръснене на главите си, носене на дрехи и пр.,

постигнахте Реализацията си.

Това е кратка обиколка, кратка пътека.

Защо? Защото Той започна от другата страна.

Ако беше започнал направо от Себе Си,

щеше да е по-добре.

Ще ви кажа как е на практика.

Да предположим, че искате да ремонтирате къщата си.

Трябва да имате инструменти за тази къща.

Но ако се безпокоите за всички къщи на света

и започнете да ремонтирате. Няма да ремонтирате нито другите, нито своите къщи.

Така че първо трябва да практикувате върху себе си.

Първо поставете вниманието върху себе си.

Това е и метод, чрез който не можете

да видите истината,

не можете да видите реалността.

Ако вие не сте наред, как може да подобрите целия свят?

Така че, когато вниманието ви отива към други неща,

трябва да знаете, че нещо не е наред с вас, преди всичко,

което трябва да бъде коригирано.

Ето защо

на Него Му отне толкова много време, за да обикаля и обикаля, и обикаля.

Трябваше да се откаже от съпругата Си, от семейството Си,

да се откаже от всичко и да получи Реализацията Си.

Защото, отказвайки се от всичко, Той осъзна,

че Той е този, който би трябвало да я постигне.

Това е много заобиколен начин.

Но можете просто да си кажете: "Нищо не съществува.

Първо нека аз бъда наред". Това е Сахаджа йога.

Но какво се случи и се превърна в начин, по който хората да постигат Бог?

Много хора мислят, че трябва да страдате като Христос, за да постигнете Бог.

Че трябва да се откажете от света и тогава да постигнете Бог.

В действителност отхвърлянето на света и т.н. е просто един мит.

Как се отказвате от света?

Мит е. От какво се отказвате?

Имам предвид, че в никакъв случай не можете да вземете това със себе си, нали?

Можете ли да вземете със себе си, примерно, дори една нишка?

Нищо! Когато идвате, идвате така, раждате се

със затворени юмруци. Когато си отивате, ръцете са така отворени.

Виждали ли сте мъртво тяло?

Ръцете винаги са така. Нищо не може да вземе,

просто си отива така.

Така че не вземате нищо оттук.

Това отричане, това: "Аз се отричам от това, отричам се от онова,

ще се откажа от това, ще се откажа от съпругата си, ще се откажа от онова"

няма никакво значение.

Защото това е състояние на ума, в което

съществото ви става...

Не зная английската дума за това

– не се вкопчва в нищо. Как се нарича?

Не зная. Всяка субстанция, която не се прилепва към нищо.

Искам да кажа, че имаме всякакъв вид "прилепвания". Реплика: Необвързан?

Не, но качеството.

Има едно качество в характера, което е да не се вкопчваш в нищо.

Не се прилепва към нищо. Като го поставиш тук, то ще се оттече.

Например сапунът или нещо такова.

Като живак. Майко, като живак, просто тече.

А, като живака!

Но и живакът може да се задържи понякога,

чрез загряване. А това е нещо повече от живак.

Абсолютно е, не се прилепва към нищо.

Просто ставате такива.

Всички го правите: носите това, носите онова, имате това. Добре.

Никога не се прилепвате.

Освен това името на Богинята е Нирмала. Нирмала

– за Нея нищо не е Нейно,

не се прилепва към нищо.

Тя е във всичко, но не се пристрастявава към нищо.

Например светлината тук

не се прилепва към нищо, съществува сама за себе си.

Не се вкопчва нищо.

Това е най-близкото, което може да се каже – не се прилепва /не се вкопчва в?/ към нищо.

В каквото и да се опита да се вкопчи, то изгаря. Това е добре.

Така че това е положението.

Това се нарича озарена личност – безпристрастна е.

Към каквото и да се опита да приближи, то изгаря.

Такава личност не е обвързана към нищо.

Но това не е нещо ментално, което можете да правите:

"О, не съм обвързан към теб!".

Много обичайно е особено в тази държава: "Мразя те!".

После не можете да мразите никого. Как можете?

Нито можете да обичате някого, защото

обвързаността не може да ви даде двете качества.

Понеже сте обвързани към някого,

казвате, че мразите, а в същото време обичате този човек.

Защото това е двойствеността качество на обвързаността.

Щом сте обвързани, имате двете неща.

В един момент мразите, в друг – обичате.

В друг момент мразите,

после обичате. И не знаете какво става с вас.

В действителност качеството на ума е такова,

че или се обвързвате умствено,

или не се обвързвате на умствено ниво.

И всъщност всеки казва, че много обича някого.

Вие дори не умирате заедно, каквото и да опитате.

Не може да умрете заедно.

Единият трябва да умре по-рано, другият – по-късно.

Така че отговорът на въпроса, който Той зададе:

"Защо се случва всичко това?", беше:

"Причината е в желанието" – каза Той.

Заради човешкото желание се причиняват всичките тези проблеми,

каквато е смъртта, остаряването

или боледуването – причиняват се от желанието.

Как би трябвало да Го разбираме с оглед на сахаджа терминологията?

Както знаете, желанието е лявата страна.

Лявата страна причинява смъртта ви.

Когато лявата страна се ползва много,

умирате накрая, когато тя е изтощена.

Когато лявата страна е повлияна от желание,

също се разболявате.

А когато лявата страна се ползва твърде много, остарявате.

Разбира се, дясната страна е тази, която прави това,

но лявата страна е първопричината.

Ако нямате желание, няма да отидете в дясната страна.

Първо е желанието, началната точка е желанието.

Той достигна до същността, хубаво, обаче не каза ясно

какво означава "желание". "Желание" означава лявата страна.

Когато имаме чисто желание, което е Кундалини,

всички други неща се неутрализират.

Когато Кундалини се издига – чистото, истинското желание,

единственото желание – тя ви дава Абсолюта,

чрез което не остарявате,

не умирате и не се разболявате.

Защото достигате това, което е вечно. То не умира.

Превръщате се в Духа.

Когато поискате да умрете, умирате.

Когато искате да се преродите, се прераждате

и имате реализираната природа в себе си. Тя не умира.

Това е, което вземате със себе си.

Сега вземате Реализацията си със себе си, когато умрете.

Така че това, което Той се опита да каже, беше да осъзнаем,

че не бива да имаме никакви желания.

Защото Неговият преход беше такъв, че преминаваше

от едно към друго нещо, отказвайки това желание, онова желание, това желание,

онова желание. И накрая дойде до Кундалини.

Има един израз: "Я нети нети вашанаир нигама авочам".

Продължавате да казвате:

"Не това, не това, не това, не това, не това".

Тогава стигате до състояние, в което казвате:

"Това, което остана, е чистото желание,

желанието, което е Кундалини".

Например

казвате: "Ще имам къща. Не, не, няма да имам къща!

Ще имам кола. Не, не кола, не!

Няма да имам съпруга. Няма да поглеждам към жена.

Нямам нищо общо с това.

Ще се откажа от това, ще се откажа от онова, от онова, от онова.

Докато достигнете до точката, където сте в абсолютната точка.

Там осъзнавате, че Кундалини се издига.

Но мисля, че това отива твърде далеч.

Защо да не започнем от издигането на Кундалини?

Просто нещо.

Така че Сахаджа йога е нещо друго

– по-добре започнете от Кундалини.

Неутрализирайте цялата си лява страна.

Сега разбирате ли?

Ето защо Буда винаги беше смятан за атеист.

Не беше. Не беше атеист.

Беше въпрос на политика.

Той и Махавира, които бяха съвременници,

решиха: "Нека никъде не споменаваме името "Бог",

защото щом започнете Бог-бизнеса,

се появяват големи философии и хората започват да ги налагат.

Имам предвид, че те стават това!

Всъщност никой, който чете "Гийта" не става Кришна.

Начинът, по който говори Самият Шри Кришна

– може да се шокирате от начина, по който хората говорят, в смисъл

че са Шри Кришна, който дава съвет на Ардужуна,

седящ в колесница!

Така се държат, стилът им е такъв!

Срещнах един на име Чинмейананд.

Бях изумена от начина, по който говореше. Изненадах се.

Държеше се също като Шри Кришна.

Разбира се, изглеждаше ужасно,

обаче си мислеше, че беше Самият Шри Кришна!

Ето какво отъждествяване се случва с човешките същества,

когато започнат да говорят за Бог, за Неговите пътища и т.н.

Така че Той си каза: "Добре, остави това настрана.

Говори само за Себереализация. Това е първата стъпка".

Махавира се присъедини към Него.

По онова време това много помогна.

На всички, които бяха въвлечени в ритуализъм,

биха казали: "Много е трудно!

Хиндуизмът е най-трудното нещо".

Трябва да гладувате в неделя, заради Слънцето.

В понеделник – заради Луната.

В сряда, заради Марс. Така продължаваше и продължаваше.

И кога ще се храните?

Трябва да постигнете Бог. След това трябва да се къпете

в четири часа, да правите това, да правите онова,

да си бърснете главата и след това да станете санясин.

Не може да ядете това, не може да ядете онова,

не може да правите това! Всички онези ритуалистични неща започнаха.

Но Той почувства, че ако поемете пътя на саняса,

половината ви желания приключват. Ти си санясин,

вършиш работата на Бог

и няма нужда да имаш семейство или каквото и да е.

Така че половината от желанията ти приключват.

Ако имаш семейство, искаш да правиш нещо за него,

трябва да се грижиш за семейството си и всичко, което трябва да се прави.

Обаче Той не съзнаваше, че беше реализирана душа, а другите не бяха.

Ако реализирана душа прави това, за нея няма значение.

Дали има или няма семейство

няма значение за реализираната душа,

защото не е обвързана.

Но за човек, който не е реализирана душа,

ако се откаже от колата си, от къщата си,

ако отиде в Хималаите,

какво ще прави там?

Ще има колиба, ще има нещо бодливо около нея....

Тогава може да си мисли за Джорджия стил къща,

ако е англичанин,

защото според тях този стил е непретенциозен.

Така че: "Можем да имаме, в края на краищата всички сме саняси!".

Това е типично!

Казвам ви, че висчките ни западни умове се държат по този начин

– че би трябвало да сме скромни. "Много е претрупано!"

– така ще кажат.

Ако поставите дори нещо малко: "О, много е претрупано!".

Искат всичко да е гладко, еднообразно.

А вътре?! С какво е пълно?

Всичко е бутилирано, всякакъв вид ром и пр.

Обаче отвън трябва да е абсолютно безжизнено!

Храната не бива да е...

Ако е възможно, просто я приемайте в натуралната ѝ форма.

Иначе няма никакъв вкус.

Тя също би трябвало да е толкова безвкусна,

че всеки гост, дошъл в дома ви, трябва да гладува!

Всички тези нелепи идеи са плод на аскетизма.

Освен това имаме други хора, каквито са шамбалите,

които сега отиват в путинята Гоби.

Мислят, че тази пустиня не е достатъчнта,

така че да отидем в пустинята Гоби.

И сега отиват в пустинята Гоби.

Всякакви абсурдни идеи

излязоха от будизма, а също от джайнизма.

Джайнистите стигнаха до друга крайност – вегетарианството.

Самият Буда не беше вегетарианец, знаете ли това?

Самият Той не беше вегетарианец. Нито Махавира.

Ще се изненадате, че за тях вегетарианството беше философия.

Не беше нещо, съобразно което не ядете месо и т.н.

Самият Буда умря, когато отиде у един от Своите ученици,

който беше шикари – ловец.

Ловецът беше убил глиган.

Каза, че глиганът току-що е бил убит

и ще отнеме известно време да се сготви. Твърде полуготов е.

Искам да кажа, че бидейки индиец, Той не можеше да яде наполовина готови неща.

И се разболя, мисля че черният дроб, или нещо такова,

се разстрои и Той умря от това.

Самата Аз не мога да ям полусготвена храна.

"Това е алангле!" Аланглето е нещо ужасно,

но го ядем, защото е непретенциозно, знаете ли,

или нещо подобно.

Хората имат идеята, че е твърде близо до природата!

Това е, което идва. Но всичко е преднамерено.

Вие сте вътрешно обвързани.

Ако външно се държите така, няма да се превърнете в нещо.

Както хипитата имат идея, че ако живеят като примитивни хора,

ще станат примитивни. Не можете. Мозъкът ви е съвременен.

Ако само живея, ако нося перука като хипи,

мога ли да стана примитивна?

Не мога, умът ми е съвременен.

Това, което хората не разбират, е, че прекалено обмисляме.

Цялата тази преднамереност може да бъде намалена

само ако Себето дойде във вниманието.

Иначе всичко онова е просто наши умствени проекции.

Така че цялата саняса и всички онези идеи дойдоха постепенно

и от всички, който дойдоха на тази Земя,

хората наистина са направили бъркотия.

А кашата с Буда е стигнала до там,

че ако я видите, ще се шокирате.

Това стигна до много разновидности.

Чух от Своя зет,

че е посетил някои пещери,

в които са живели най-ранните будисти.

В пещери, защото не бяха подкрепени от крале или от каквото и да е.

Така че им беше много трудно.

И живееха в пещери.

Това, което зетят Ми каза, е, че в пещерите има написано

на санскрит, на пали и с индийско писмо,

че спонтанното събитие е това,

което може да доведе до Себереализация..

Направил е снимка.

Така че нещата се разкриват. Те са знаели за това,

за Сахаджа йога. Знаели са за нея.

Но после, както всяка религия е била объркана

и много нелепо, така да се каже,

нелепо се е изявявала, така и будизмът

е станал Махаян, Хинаян, всякакви неща.

Но едно от тях беше наречено Видхитама,

който избяга от Индия, установи се в Япония

и започна религиозната Зен система,

с която се придържаше към спонтанното събитие.

Това беше съхранено.

Другото беше Лао Дзъ стилът, който не говореше за Бог,

а също и стилът на Буда, но самото Тао

говори за енергия или, така да се каже, за Ади Шакти.

Така че тези две неща излязоха от Него.

Докато те търсеха назад в историята на Китай

и откриваха, Ади Шакти живя

преди много години там като Куан Ийн.

Така Куан Ийн беше установена

като Богиня за много будисти.

След това Буда също влезе

в друга форма, защото

имаше голямо надпреварване между хиндуизма,

между хиндуистите от онези дни и будистите.

Те искаха да образуват...

За обикновените хора хора е много трудно да разберат философията,

затова те помислиха: "Би трябвало Буда да се изявява,

така, както е бил и ще бъде".

Затова образуваха своята... Както виждате, Той е Матрея,

която ще дойде. Бъдещият Буда е Бодхисатва.

И започнаха да правят статуи и всичко.

И направиха Буда като Бог.

Започнаха да Го ползват, за да представлява Божествената енергия,

придавайки Му форми, и пр. Така много неща се случиха.

Но Самият Буда беше много изплашен от ритуализма.

Каза: "Не бива да боготворите каквото и да е,

не бива да строите никакви храмове".

Така че, виждате, беше открита голяма вратичка

– щом не трябва да се строят храмове, ще строим ступи.

В ступите поставиха зъба на Буда.

Разбира се, това беше разумно, трябва да кажа.

Но разбира се, Буда беше казал да не го правят.

Те го поставиха. Той имаше двама ученика,

Сарипутта и Моггаллана.

Бяха много добри Негови ученици

и костите им бяха събрани, след като те бяха изгорени,

и бяха поставени в ступата.

Беше нещо определено разумно да ги поставят там.

Разбира се, костите и всички онези неща не бива да бъдат обезпокоявани,

защото това не е добре, създава проблем за тялото.

Ако поне ги бяха поставили в Майка Земя,

би било добре. Но ги поставиха в ковчежета.

Първото ковчеже беше направено от злато,

второто от сребро, а третото от желязо,

четвъртото от някакво дърво. Мумифицираха онези неща.

Да се направи това беше много неправилно,

защото, ако продължавате така

с някои части от тялото на тези велики хора,

това може да е пречка за прераждането им или за тялото им

– които искат отново да инкарнират.

Коса е добре или нокти, може,

но не бива да съхранявате част от мъртвото тяло така.

Това доведе до други безсмислени идеи

на човешките същества.

Това което направиха, е, че си помислиха: "Щом можем да пазим някоя част

от човек, починал като божествена личност,

защо да не можем да отрежем ръката на някого по този начин?".

Така в Тибет и по всички онези места, особено в Ладхак,

обикновено режеха ръцете на хората, когато умрат.

Правеше се голям ритуал за главата

и тогава тръгваха към смъртта.

Така че започнаха да се движат към лявата страна.

Повечето от будистите се придвижваха към лявата страна,

което беше абсолютно забранено от Буда,

защото Той е върху дясната страна.

Той каза: "Отрежете желанията си. Правете кармите без желания".

Тази беше Неговата идея.

Активирайте дясната си страна без желания.

Тази беше Неговата философия.

Обаче те всички са левостранни.

Имат желания. Не само желания,

но каквото и да правят, го правят поради желание.

Най-лоши са японците.

Те мислят, че можете

да се самоубиете в името на нацията си.

С това желание ще направят самоубийство.

За да спасят държавата си, могат да извършат самоубийство.

Искам да кажа, че това е абсурдно!

Той каза: "Каквото трябва да направите, направете го без желания",

което е нещо трудно за човешките същества.

Колко души правят това без желанието?

Каквото и да правим, го правим поради желание.

Дори на по-фино ниво.

Дори когато правим пуджа,

я правим с желанието вибрациите ни да се подобрят.

Можем ли да помислим за състояние, което да е абсолютно без желание?

Само една личност има това; няма желание, липсва желание.

Всичко е направено без някакво желание,

така че няма разочарование.

Няма нещастие.

Отивате в Америка,

знаейки, че ще има ужасно преживяване,

но това е шега, просто отивате да видите шегата.

Без някаква надежда,

може би ще се окаже нещо невероятно,

но без желания.

Вижте, цялата личност е толкова без желания,

че дори да трябва да пожелая нещо,

трябва да ви помоля: "По-добре вие пожелайте!".

Защото съм загубила чувството за желание.

Толкова пъти съм казвала: "По-добре вие го направете вместо Мен".

Докато не Ме помолите, не мога да го направя.

Затова ви моля да напишете писмо до Мен

– защото не мога да желая,

наистина не мога. Аз нищо не правя!

Нещата се случват без да правя нещо. Така че защо би трябвало да желая?

Наистина нищо не правя.

Ще се удивите, че нищо не правя, не желая каквото и да е,

нищо такова. Нещата се случват, Аз просто наблюдавам.

Вие все още казвате:

"Майко, Вие го правите". Аз съм напълно изненадана!

Това е Тао.

Ако сте чели за Тао.

Казва се, че То нищо не прави.

Обаче всичко се осъществява.

Така че това, което Той каза и което е изцяло сахаджа,

е, че не трябва да имате желания

и да правите всичко.

А Той е този, който контролира егото ни.

Защото, ако нямате желания, няма да имате и его.

Егото се изгражда

само когато имате желание да правите нещо.

Тоест просто го правите за забавление, просто за радост, просто заради правенето.

Тогава как ще изградите его? Не можете.

Както художникът рисува само за забавление и го изхвърля.

Създава нещо просто за забавление. Това е, което Бог е.

Не с желанието да постигнете нещо.

Имам предвид, че желаниетое толкова материално; може да е изключително материално.

То може да става фино и все по-фино. Това е добре.

Но може и да е много, много материално.

Например някои хора може да вярват:

"Би трябвало да рисувам, защото ще получа много пари".

Или: "Мога да продам това на някого,

който може да е най-лошият човек, но ще му го продам, защото мога да получа повече пари".

Това е абсолютно най-материалното от всичко!

Можете да стигнете до най-греховни неща. Не зная.

Може да има по-лоши желания от това.

Много могат да са.

Но на този благоприятен ден, би трябвало да не мислим за тези,

които са такива. Но най-малкото,

ако дойдете, просто направете своята пуджа заради радостта от нея,

не с някакви желания.

Просто заради радостта от нея.

Имам предвид, че правим толкова много неща така.

Например ние се наслаждаваме на взаимната си компания.

Само помислете за това!

Ние, всички сахаджа йоги се наслаждаваме на взаимната си компания.

За какво е това? Изобщо за нищо. Няма нещо. Нищо!

Само се наслаждаваме на това без някакво желание.

Просто в името на наслаждението. Наслаждение.

Когато тази чистота дойде, виждате в характера ни,

че правим всичко без някакво желание.

Освободили сме се от цялото его.

Буддха е събуден в нас.

Значението на Буда е,

че Самият Той се е установил

на място, което е най-трудното

– в лявата страна на главата ви.

Понякога, виждала съм, се проектира до тук

в някои хора и те получават ужасна болка.

Изскача оттук. Не можете да си представите!

Това ужасно място, което е

толкова смешно! Понякога може да разцъфне така!

Понякога може да прониже! Това е нещо ужасно,

което всички сте развили твърде много.

То приема формите си по различни начини и методи.

За това трябва да кажем: "Буддхам шаранам гаччами",

т.е.: "Посвещаваме се на буддха.

Какво още казва Той? Второто е много добро:

"Сангам шаранам гаччами"

– "Посвещавам се на колектива". Сангхам.

"Сангха" е колективът.

Посвещавам се на колектива. Егото спада.

Преди всичко Буда, който седи, който е Божеството,

което е озарението,

и казвате: "Посвещавам се на буддха".

Второ, казвате: "Посвещавам се на колектива".

Егоистичните хора не могат да се посветят.

Така че: "Посвещавам се на колектива".

И казваме: "Сангхам Шаранам Гачхами".

Правим това към Вират.

Третото е... Буддхам Шаранам Гачхами,

Сангхам Шаранам Гачхами и третото е:

"Дхаммам Шаранам Гачхами".

"Дхаммам Шаранам Гачхами". "Дхаммам" означава

"религията – балансът".

"Посвещавам се на религията", което е същността.

Или можете да ги подредите по друг начин:

"Буддхам Шаранам Гаччами, Дхамам Шаранам Гачхами,

Сангхам Шаранам Гачхами".

Това е всичко. Ако сте постигнали това, тогава можем да говорим за Бог.

Не преди това.

Тези три неща трябва да бъдат постигнати.

Ще поставим нещата по Сахаджа йога начин така:

Преди всичко: "Дхаммам Шаранам Гаччами"

– "Посвещавам се на целомъдрието си".

Всички желания могат да бъдат отдадени на целомъдростта.

Целомъдрено ли е да постъпвам така?

Можете! Ако сте възпитани по този начин, просто няма да го правите.

Няма да имате желания да правите нещо,

което не е целомъдрено и праведно.

Просто няма да го правите.

И така: "Дхаммам Шаранам Гачхами".

След това казвате: "Буддхам шаранам Гачхами", т.е.:

"Посвещавам се на озарението си".

Това е второто състояние, когато сте извисени.

Отдавам се на озарението.

Озарението, което полуцчих на своя Дух.

Духът е този, който ще ви води.

Повече никакви физически, умствени и емоционални глупави изкушения.

Но какво? Духът!

И трето: "Сангхам Шаранам Гачхами" – на колектива,

на цялото, на Вират.