< Return to Video

Беатрис Корон : Истории, изрязани от хартия

  • 0:03 - 0:09
    (Аплодисменти)
  • 0:17 - 0:21
    (Аплодисменти)
  • 0:27 - 0:30
    Аз изрязвам хартия.
  • 0:30 - 0:32
    Смях в залата.
  • 0:32 - 0:35
    Аз изрязвам истории.
  • 0:35 - 0:38
    И така, процесът на моята работа е ясно определен.
  • 0:38 - 0:40
    Взимам парче хартия.
  • 0:40 - 0:43
    Видимо си представям моята история,
  • 0:43 - 0:46
    понякога я скицирам, понякога не.
  • 0:46 - 0:48
    И тъй като моята визия
  • 0:48 - 0:51
    е вече вложена в хартията,
  • 0:51 - 0:53
    аз само трябва да махна
  • 0:53 - 0:56
    това, което не е част от тази история.
  • 0:56 - 0:59
    Все пак, не стигнах до художественото изрязване на хартия
  • 0:59 - 1:01
    направо.
  • 1:01 - 1:03
    Всъщност,
  • 1:03 - 1:05
    възприемам го по-скоро като спираловидно развитие.
  • 1:05 - 1:07
    По рождение не ми е било дадено
  • 1:07 - 1:10
    острие в ръката.
  • 1:10 - 1:13
    И не си спомням да съм изрязвала хартия като дете.
  • 1:13 - 1:15
    В юношеските ми години
  • 1:15 - 1:17
    скицирах, рисувах,
  • 1:17 - 1:19
    и исках да стана художничка.
  • 1:19 - 1:23
    Но също бях и бунтарка.
  • 1:23 - 1:25
    И зарязах всичко,
  • 1:25 - 1:29
    и се отдадох на дълги поредици от странни занимания.
  • 1:29 - 1:31
    Сред които
  • 1:31 - 1:34
    да бъда овчарка,
  • 1:34 - 1:36
    шофьорка на камион,
  • 1:36 - 1:38
    работничка във фабрика,
  • 1:38 - 1:40
    чистачка.
  • 1:40 - 1:42
    Работих в туристическия сектор
  • 1:42 - 1:44
    една година в Мексико,
  • 1:44 - 1:47
    една година в Египет.
  • 1:47 - 1:49
    Преместих се за две години
  • 1:49 - 1:51
    в Тайван.
  • 1:51 - 1:53
    И чак след това се установих в Ню Йорк,
  • 1:53 - 1:55
    където станах екскурзовод.
  • 1:55 - 1:58
    И продължих да работя като туристически водач,
  • 1:58 - 2:00
    пътувах напред, назад
  • 2:00 - 2:03
    до Китай, Тибет и Централна Азия.
  • 2:03 - 2:06
    Е разбира се, това ми отне време, и вече наближавах 40-те,
  • 2:06 - 2:08
    когато реших, че е настъпил момента
  • 2:08 - 2:11
    да започна да творя като художничка.
  • 2:12 - 2:17
    (Аплодисменти)
  • 2:17 - 2:19
    Избрах художественото изрязване на хартия,
  • 2:19 - 2:21
    защото хартията е евтина,
  • 2:21 - 2:23
    лека,
  • 2:23 - 2:25
    и човек може да я
  • 2:25 - 2:27
    преобразува по много различни начини.
  • 2:27 - 2:31
    И аз избрах езика на силуета,
  • 2:31 - 2:34
    защото графично, той е дълбоко изразителен.
  • 2:34 - 2:40
    А също дава възможност да се стигне до същността на нещата.
  • 2:40 - 2:42
    А пък думата "силует"
  • 2:42 - 2:45
    идва от името на един министър на финансите,
  • 2:45 - 2:48
    Етиен де Силует.
  • 2:48 - 2:52
    Той орязвал толкова много бюджетите,
  • 2:52 - 2:54
    че хората казвали, че не могат да си позволят
  • 2:54 - 2:56
    вече картини
  • 2:56 - 2:58
    и само портрети
  • 2:58 - 3:00
    по модела на Силует.
  • 3:00 - 3:02
    (Смях в залата)
  • 3:02 - 3:08
    И тъй направих поредица от картини, изрезки
  • 3:08 - 3:13
    и ги подредих в творчески албуми.
  • 3:13 - 3:15
    И хората ми казваха -
  • 3:15 - 3:18
    подобно на албума с 36 изгледа на Емпайър Стейт Билдинг -
  • 3:18 - 3:22
    та те ми казваха, "Ти правиш художествени книги".
  • 3:22 - 3:25
    А пък художествените книги имат различни определения
  • 3:25 - 3:28
    Биха могли да приемат различни форми.
  • 3:28 - 3:30
    Но за мен,
  • 3:30 - 3:32
    това са вълнуващи предмети, с които
  • 3:32 - 3:35
    видимо разказваш история.
  • 3:35 - 3:37
    Могат да бъдат словестни
  • 3:37 - 3:40
    или без слова.
  • 3:40 - 3:42
    Аз имам страст
  • 3:42 - 3:45
    и за картини и за думи.
  • 3:45 - 3:47
    Обичам играта на думи
  • 3:47 - 3:50
    и връзката с подсъзнателното.
  • 3:50 - 3:53
    Обичам особеностите на езиците.
  • 3:53 - 3:55
    Където и да живеех, аз учех езика,
  • 3:55 - 3:57
    но никога не го усъвършенствах.
  • 3:57 - 3:59
    Затова винаги търся
  • 3:59 - 4:01
    подвеждащите сходства
  • 4:01 - 4:04
    или буквално - идентични думи в различните езици.
  • 4:04 - 4:07
    Както можете да предположите, родният ми език е френски.
  • 4:07 - 4:11
    А езикът, който използвам в ежедневието е английски.
  • 4:11 - 4:13
    И тъй направих поредица от произведения
  • 4:13 - 4:16
    в които използвах буквално - идентични думи
  • 4:16 - 4:19
    на френски и английски
  • 4:19 - 4:21
    Едно от тези произведения
  • 4:21 - 4:23
    е "Правописният Паяк".
  • 4:23 - 4:25
    А" Правописният Паяк"
  • 4:25 - 4:28
    е братовчед на правописната пчела.
  • 4:28 - 4:30
    (Смях в залата)
  • 4:30 - 4:33
    Но той е много повече свързан с мрежата.
  • 4:33 - 4:35
    (Смях в залата.)
  • 4:35 - 4:37
    И този паяк
  • 4:37 - 4:40
    преде двуезична азбука.
  • 4:40 - 4:44
    С която можеш да прочетеш "архитектурата активна"
  • 4:44 - 4:47
    или "активна архитектура"
  • 4:47 - 4:50
    И тъй, този паяк преминава през цялата азбука
  • 4:50 - 4:54
    с буквално - идентични прилагателни и съществителни.
  • 4:54 - 4:57
    И ако човек не знае един от двата езика,
  • 4:57 - 5:00
    се получава мигновено научаване.
  • 5:01 - 5:04
    Една древна форма на книгата
  • 5:04 - 5:06
    са свитъците.
  • 5:06 - 5:09
    Свитъците са много удобни,
  • 5:09 - 5:12
    тъй като можеш да изобразиш картина с голям размер
  • 5:12 - 5:15
    върху много по-малкък по размер отрязък
  • 5:16 - 5:20
    И неочакваният ефект от това е,
  • 5:20 - 5:25
    че виждаш само част от изображението,
  • 5:25 - 5:29
    а това дава усещането за освободена архитектура.
  • 5:29 - 5:33
    И аз правя всякакви такива различни видове витрини.
  • 5:33 - 5:36
    А това е, за да се прозре отвъд очевидното.
  • 5:36 - 5:38
    То е за да надникнеш
  • 5:38 - 5:40
    в различни светове.
  • 5:40 - 5:42
    И много често съм била от външната страна
  • 5:42 - 5:45
    И тъй, аз искам да видя как се извършват нещата
  • 5:45 - 5:47
    и какво се случва.
  • 5:47 - 5:49
    Така всяка витрина
  • 5:49 - 5:51
    е изображение
  • 5:51 - 5:53
    както и отделен сят,
  • 5:53 - 5:55
    който аз често посещавам отново.
  • 5:55 - 5:57
    И връщайки се обратно в този свят,
  • 5:57 - 5:59
    си мисля за изобразеното
  • 5:59 - 6:02
    или клишето за това, което искаме да представим
  • 6:02 - 6:04
    и за същносттта на думите, разговорните изрази,
  • 6:04 - 6:07
    които използваме, за да се изразим.
  • 6:07 - 6:10
    Всичко е относително
  • 6:10 - 6:15
    А какво би станало, ако живеем в къщи-балони?
  • 6:15 - 6:19
    Светът би бил много извисен.
  • 6:19 - 6:24
    И щяхме да нанасяме много малка вреда на планетата.
  • 6:24 - 6:27
    И щеше да бъде толкова леко.
  • 6:27 - 6:32
    И така, понякога аз гледам отвътре,
  • 6:32 - 6:34
    като ЕгоЦентриПолис
  • 6:34 - 6:37
    и вътрешните кръгове.
  • 6:37 - 6:40
    Понякога перспективата ми е глобална,
  • 6:40 - 6:43
    за да видя общите ни корени
  • 6:43 - 6:47
    и как можем чрез тях да виждаме сънища.
  • 6:47 - 6:49
    А можем също така да ги използваме
  • 6:49 - 6:51
    като безопасна мрежа.
  • 6:51 - 6:54
    И моите вдъхновения
  • 6:54 - 6:57
    са много еклектични.
  • 6:58 - 7:01
    Влияе ми всичко, което чета,
  • 7:01 - 7:04
    всичко, което виждам.
  • 7:04 - 7:07
    Някои от историите ми са смешни,
  • 7:07 - 7:10
    например "Глухи Удари"
  • 7:10 - 7:12
    (Смях в залата)
  • 7:13 - 7:15
    Други са насочени към историята.
  • 7:15 - 7:17
    Ето например "Бонбонения Град"
  • 7:17 - 7:19
    Това е незахаросана
  • 7:19 - 7:21
    история на захарта.
  • 7:21 - 7:24
    Тя започва от търговията с роби
  • 7:24 - 7:27
    и стига до свръх-консумацията на захар
  • 7:27 - 7:31
    с някои сладки моменти по средата.
  • 7:31 - 7:34
    А понякога давам емоционален отговор на новини
  • 7:34 - 7:38
    като земетресението в Хаити през 2010.
  • 7:40 - 7:43
    Понякога това не са дори моите истории.
  • 7:43 - 7:45
    Хората ми разказват техните истории,
  • 7:45 - 7:48
    спомени, стремежи,
  • 7:48 - 7:51
    по които аз създавам изображение в съзнанието си.
  • 7:51 - 7:54
    Насочвам техните истории
  • 7:54 - 7:57
    за да имат те място, на което да се върнат
  • 7:57 - 8:01
    и да видят живота си и възможностите си.
  • 8:01 - 8:05
    Наричам ги Фройдистки градове.
  • 8:05 - 8:07
    Не мога да изрека всичките си картини,
  • 8:07 - 8:11
    затова, ще премина през няколко от моите светове
  • 8:11 - 8:13
    само със заглавие.
  • 8:13 - 8:16
    "МодиСити"
  • 8:17 - 8:20
    "ЕлектриПолис"
  • 8:22 - 8:26
    "Луд Растеж на Колумбовия Кръг"
  • 8:30 - 8:33
    "Коралов Град"
  • 8:34 - 8:38
    "Мрежата на Времето"
  • 8:40 - 8:43
    "Град-Хаус"
  • 8:45 - 8:48
    "Дневни Битки"
  • 8:50 - 8:52
    "Щастлив-Град"
  • 8:54 - 8:57
    "Плуващи Острови"
  • 8:58 - 9:00
    И в един момент
  • 9:00 - 9:03
    трябваше да направя "Всичките 9 Ярда"
  • 9:03 - 9:06
    Което е всъшност изрязана хартия, дълга девет ярда.
  • 9:06 - 9:08
    (Смях в залата)
  • 9:08 - 9:10
    Както в живота така и в изрязването на хартия,
  • 9:10 - 9:12
    всичко е свързано.
  • 9:12 - 9:15
    Една история води до друга.
  • 9:15 - 9:17
    Беше ми интересна
  • 9:17 - 9:19
    и физическата страна на този формат,
  • 9:19 - 9:22
    защото трябва да се отдалечиш, за да я видиш.
  • 9:22 - 9:24
    Паралел на моето изрязване
  • 9:24 - 9:26
    е бягането ми.
  • 9:26 - 9:28
    Започнах с малки изображения,
  • 9:28 - 9:30
    започнах с малки разстояния.
  • 9:30 - 9:33
    С големите картини, започнах да правя маратони.
  • 9:33 - 9:36
    След това започнах да бягам 50К, после 60К.
  • 9:36 - 9:41
    После бягах 50 мили - супермаратони.
  • 9:41 - 9:44
    И все още имам чувството, че бягам.
  • 9:44 - 9:46
    А то е просто тренировка
  • 9:46 - 9:49
    за да стана изрезвач на хартия на дълги разстояния.
  • 9:49 - 9:51
    (Смях в залата)
  • 9:51 - 9:55
    А бягането ми дава много енергия.
  • 9:55 - 9:58
    Това е 3 седмичен маратон по изрязване на хартия
  • 9:58 - 10:01
    в Музея на Изкуствата и Дизайна
  • 10:01 - 10:03
    в Ню Йорк.
  • 10:03 - 10:07
    Резултатът е "Ад и Рай"
  • 10:07 - 10:10
    Това са 2 пана, високи 13 фута.
  • 10:10 - 10:13
    Бяха изложени в музея на два етажа,
  • 10:13 - 10:15
    ала, всъшност са продължаваща картина.
  • 10:15 - 10:18
    И аз я наричам " Ад и Рай"
  • 10:18 - 10:22
    защото това са дневните ни "Ад и Рай"
  • 10:22 - 10:24
    Нама граница между тях.
  • 10:24 - 10:26
    Някои хора са родени в Ада,
  • 10:26 - 10:29
    и въпреки всичките пречки, стигат в Рая.
  • 10:29 - 10:31
    Други хора правят обратното.
  • 10:31 - 10:33
    Това е границата.
  • 10:33 - 10:35
    Намират се сладкарници и в Ада.
  • 10:35 - 10:38
    Има хора, които дават под наем крилете си в Рая.
  • 10:38 - 10:41
    Съществуват и всички тези лични истории,
  • 10:41 - 10:45
    в които понякога се получава същото действие,
  • 10:45 - 10:50
    и според резултата се озоваваш в рая или ада.
  • 10:50 - 10:52
    Цялата история за "Ад и Рай"
  • 10:52 - 10:55
    а за свободната воля
  • 10:55 - 10:57
    и решителността.
  • 10:57 - 10:59
    А в изрязването на хартия,
  • 10:59 - 11:03
    картината е и самата структура.
  • 11:03 - 11:06
    Тъй че, можеш да я свалиш от стената.
  • 11:07 - 11:10
    Ето, това е инсталация на художествена книга,
  • 11:10 - 11:13
    наречена "Проект Идентичност"
  • 11:13 - 11:17
    Не става дума за автобиографични идентичности.
  • 11:17 - 11:21
    Това са по-скоро нашите социални идентичности.
  • 11:21 - 11:23
    И така човек би могъл да се разходи зад тях
  • 11:23 - 11:25
    и да ги изпробва.
  • 11:25 - 11:27
    Това е като различните пластове,
  • 11:27 - 11:29
    които ни изграждат
  • 11:29 - 11:31
    и които ние представяме пред света
  • 11:31 - 11:33
    като идентичност.
  • 11:33 - 11:36
    А това е друг проект на художествена книга.
  • 11:36 - 11:40
    В същност в картината има два от тях.
  • 11:40 - 11:42
    Единият го нося аз,
  • 11:42 - 11:44
    а другият е в изложбата
  • 11:44 - 11:46
    в Центъра за Изкуство на Книгата в Ню Йорк.
  • 11:46 - 11:48
    Защо наричам това книга?
  • 11:48 - 11:50
    Нарича се "Становище за модата"
  • 11:50 - 11:52
    и в него има цитати за модата,
  • 11:52 - 11:54
    които човек може да прочете
  • 11:54 - 11:56
    а също
  • 11:56 - 11:59
    и защото определението за художествена книга
  • 11:59 - 12:02
    е многолико.
  • 12:02 - 12:04
    И така художествените книги, могат да бъдат свалени от стената.
  • 12:04 - 12:06
    Можеш да се разходиш с тях.
  • 12:06 - 12:09
    Можеш да ги представиш като публично изкуство.
  • 12:09 - 12:12
    Това е Скотсдейл, Аризона,
  • 12:12 - 12:15
    и се нарича "Плаващи спомени"
  • 12:15 - 12:18
    Това са спомени от мястото,
  • 12:18 - 12:21
    които вятърът движи напосоки.
  • 12:23 - 12:25
    Обичам изкуството, изложено пред публика.
  • 12:25 - 12:28
    Участвах в различни конкурси
  • 12:28 - 12:30
    дълго време.
  • 12:30 - 12:33
    След 8 години неуспех,
  • 12:33 - 12:36
    въодушевено получих първата си поръчка
  • 12:36 - 12:39
    от Процент за Изкуството в Ню Йорк.
  • 12:39 - 12:42
    Беше за обща станция
  • 12:42 - 12:45
    на бригада за спешна помощ и пожарникари.
  • 12:45 - 12:48
    Направих художествена книга
  • 12:48 - 12:50
    от неръждаема стомана
  • 12:50 - 12:52
    вместо от хартия.
  • 12:52 - 12:56
    Нарекох я "Да работим в една посока".
  • 12:56 - 12:58
    Но добавих ветропоказатели он двете страни
  • 12:58 - 13:02
    за да покажа, че те покриват всички посоки.
  • 13:02 - 13:04
    Чрез публично изложено изкуство
  • 13:04 - 13:07
    можех също да изрязвам стъкло.
  • 13:07 - 13:10
    Това е фасетирано стъкло в Бронкс.
  • 13:10 - 13:12
    И всеки път, когато правя изкуство за публиката
  • 13:12 - 13:14
    искам нещо, което е действително стойностно
  • 13:14 - 13:16
    за мястото, на което ще бъде изложено.
  • 13:16 - 13:18
    Например в метрото в Ню Йорк,
  • 13:18 - 13:21
    видях връзката
  • 13:21 - 13:24
    между пътъването в метрото
  • 13:24 - 13:26
    и четенето.
  • 13:26 - 13:29
    Това е пътуване във времето, пътуване навреме.
  • 13:29 - 13:31
    А литературата от Бронкс,
  • 13:31 - 13:33
    всичко е за писателите от Бронкс
  • 13:33 - 13:35
    и техните истории.
  • 13:37 - 13:39
    Друг проект от стъкло
  • 13:39 - 13:41
    се намира в обществената библиотека
  • 13:41 - 13:44
    в Сан Хосе, Калифорния.
  • 13:44 - 13:47
    Там, изразих растежа на Сан Хосе
  • 13:47 - 13:49
    от растителна гледна точка.
  • 13:49 - 13:51
    Започнах от центъра
  • 13:51 - 13:53
    с жълъд, изобразяващ
  • 13:53 - 13:57
    Индианската цивилизация Охлоне.
  • 13:57 - 13:59
    След това сложих европейски плод
  • 13:59 - 14:01
    за животновъдите и земеделците.
  • 14:01 - 14:04
    После плод на света за днешната Силиконова Долина.
  • 14:04 - 14:06
    И това продължава да расте.
  • 14:06 - 14:09
    И техниката е чрез изрязване,
  • 14:09 - 14:11
    пясъчно изтъргване, офорт
  • 14:11 - 14:15
    и печат, стъклото да се превърне в архитектурно стъкло.
  • 14:15 - 14:17
    А отвън на библиотеката,
  • 14:17 - 14:21
    исках да направя място за култувиране на ума.
  • 14:21 - 14:24
    Взех материали от библиотеката,
  • 14:24 - 14:27
    в чиито заглавия се съдържаше думата плод
  • 14:27 - 14:30
    и ги използвах, за да оформя пътека с овошки,
  • 14:30 - 14:32
    с тези плодове на знанието.
  • 14:32 - 14:35
    А също насадих и библиотечно дърво.
  • 14:35 - 14:37
    То е дърво,
  • 14:37 - 14:40
    по чието стъбло има корените на езиците.
  • 14:40 - 14:44
    Отася се за световните писмени системи.
  • 14:44 - 14:46
    А по клоните
  • 14:46 - 14:49
    расте библиотечен фонд.
  • 14:50 - 14:53
    При публичното изкуство има също
  • 14:53 - 14:55
    функция и форма.
  • 14:55 - 14:57
    Например, в Аврора, Колорадо е пейка.
  • 14:57 - 15:00
    Но има също и награда с тази пейка.
  • 15:00 - 15:03
    Защото, ако седиш дълго време през лятото по къси панталони,
  • 15:03 - 15:05
    си тръгваш
  • 15:05 - 15:08
    с времени отпечатъци
  • 15:08 - 15:10
    от елемента на историята върху себе си.
  • 15:10 - 15:13
    (Смях в залата)
  • 15:15 - 15:17
    Друга функционална творба
  • 15:17 - 15:19
    се намира в южната част на Чикаго
  • 15:19 - 15:21
    в станция на метрото.
  • 15:21 - 15:25
    Нарича се "Семената на бъдещето се садят днес".
  • 15:25 - 15:28
    Това е история за превъплащението
  • 15:28 - 15:30
    и връзките.
  • 15:30 - 15:32
    Служи като екран,
  • 15:32 - 15:35
    който предпазва релсите и хората, които ежедневно пътуват до работните си места
  • 15:35 - 15:38
    и не допуска падащи предмети по релсите.
  • 15:38 - 15:41
    Да си способен да преобразиш оградите
  • 15:41 - 15:44
    и решетките на прозорците в цветя
  • 15:44 - 15:46
    е фантастично.
  • 15:46 - 15:49
    А по това работих през последните 3 години
  • 15:49 - 15:51
    заедно с предприемач от Южен Бронкс,
  • 15:51 - 15:53
    с цел да върна към живот изкуството
  • 15:53 - 15:55
    при сградите с ниска стойност
  • 15:55 - 15:58
    и скромни условия за живот.
  • 15:58 - 16:01
    И така всяка сграда има свой, собствен облик.
  • 16:01 - 16:05
    Понякога, това е наследството на квартала,
  • 16:05 - 16:09
    както е с Морисания и историята на джаза.
  • 16:09 - 16:12
    А при други проекти, както при Париж
  • 16:12 - 16:14
    връзката е името на улицата.
  • 16:14 - 16:17
    Нарича се улица Прерия или Прерийна улица.
  • 16:17 - 16:19
    И така аз върнах обратно заека,
  • 16:19 - 16:21
    морското конче
  • 16:21 - 16:23
    на тази улица.
  • 16:23 - 16:25
    А през 2009
  • 16:25 - 16:28
    ме помолиха да направя плакат,
  • 16:28 - 16:31
    който да бъде поставен по вагоните на метрото в Ню Йорк
  • 16:31 - 16:33
    за една година.
  • 16:33 - 16:37
    Ставаше дума за изключително "пленена" аудитория.
  • 16:37 - 16:41
    И аз исках да им дам възможност за бягство.
  • 16:41 - 16:44
    Създадох "Около Целия Град"
  • 16:44 - 16:46
    Използвах изрязване на хартия
  • 16:46 - 16:49
    и след това, добавих цвят чрез компютър.
  • 16:49 - 16:52
    Така че, мога да го нареча техно-изработване.
  • 16:52 - 16:54
    И така по целия път
  • 16:54 - 16:57
    аз изрязвам хартия
  • 16:57 - 16:59
    и същевременно добавям други техники.
  • 16:59 - 17:02
    Но целта е винаги да има истории.
  • 17:02 - 17:05
    А историите имат много възможности.
  • 17:05 - 17:07
    Различни сценарии.
  • 17:07 - 17:09
    Аз не знам историите.
  • 17:09 - 17:13
    Взимам картините от нашето общо въображение,
  • 17:13 - 17:15
    от всеобщо приетото, от нещата за които мислим,
  • 17:15 - 17:17
    от историята.
  • 17:17 - 17:19
    А и всеки е разказвач,
  • 17:19 - 17:22
    тъй като всеки има история, която да разкаже.
  • 17:22 - 17:24
    Но още по-важно,
  • 17:24 - 17:26
    че всеки трябва да измисли история,
  • 17:26 - 17:28
    за да си обясни света.
  • 17:28 - 17:30
    И всички тези светове,
  • 17:30 - 17:33
    сякаш при тях въображението е превозното средство,
  • 17:33 - 17:35
    с което пътуваме,
  • 17:35 - 17:38
    но целта е нашето съзнание
  • 17:38 - 17:40
    и начина, по които се свързваме отново
  • 17:40 - 17:42
    със същественото и вълшебното.
  • 17:42 - 17:45
    Ето затова са историите изрязани от хартия.
  • 17:46 - 17:54
    (Аплодисменти)
Title:
Беатрис Корон : Истории, изрязани от хартия
Speaker:
Béatrice Coron
Description:

С ножици и хартия, художничката Беатрис Корон създава сложни светове, градове и държави, райски небеса и адски преизподни. Появявайки се на сцената наметната с изумителна мантия, изработена от тънка хартия, тип "Тивек", тя описва творческия си процес и начина, по който историите й се зараждат чрез художествено изрязване и оформяне на хартията.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
17:55
Youlia Todorova added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions