Защо обичаме? Едно философско изследване - Скай Клиъри

Виж целият урок на: https://ed.ted.com/lessons/why-do-we-love-a-philosophical-inquiry-skye-c-cleary

Ах, романтичната любов; красива и опияняваща, разбиваща сърца и потъпкваща душата...често е всичко едновременно! Ако романтичната любов има цел, то все още нито науката, нито психологията са я открили, но с течение на времето едни от най-уважаваните философи са предложили някои интригуващи теории. Скай Клиъри описва някои от тези философски разбирания защо обичаме.

Урок от Скай Клиъри, анимация от Ави Офер.

Ах, романтичната любов:

красива и опияняваща,

разбиваща сърца и потъпкваща душата,

често е всичко едновременно.

Защо избираме да преминем
през тази емоционална цедка?

Прави ли любовта нашия живот по-смислен

или е бягство от самотата
и страданието ни?

Прикритие за сексуално ни
желание ли е любовта

или биологичен трик,
за да се размножаваме?

Това ли е всичко, което ни е нужно?

Нужнo ли ни е въобще?

Ако романтичната любов има цел,

то все още нито науката,
нито психологията са я открили.

Но с течение на времето

едни от най-уважаваните философи
са предложили някои интригуващи теории.

Любовта ни прави отново цели.

Античният гръцки философ Платон

изследвал идеята, че ние обичаме,
за да станем цели.

В своя "Пир" той писал за вечерно парти,

на което драматургът Аристофан,
автор на комедии,

забавлява гостите със следната история:

някога хората били същества с четири ръце,
четири крака и две лица.

Един ден те разгневили боговете

и Зевс ги разсякъл на две.

Оттогава всеки човек е лишен
от половината от него или нея.

Любовта е копнежът да открием сродна си
душа, която да ни направи отново цели,

или поне Платон е вярвал, че това е нещо,
което пиян комик би казал на парти.

Любовта ни изиграва да имаме деца.

Много, много по-късно немският философ
Артур Шопенхауер

твърдял, че любовта,
основана на сексуално желание,

e чувствена илюзия.

Той мислел, че обичаме, защото
нашите желания ни карат да вярваме,

че друг човек ще ни направи щастливи,
но ние жестоко грешим.

Природата ни кара да се размножаваме

и любовното сливане, което търсим,
се изчерпва с нашите деца.

Когато задоволим сексуалните си желания,

ние сме хвърлени обратно
към нашето мъчително съществуване

и успяваме само да поддържаме видовете

и да продължим цикъла
на робски труд.

Звучи така сякаш някой
има нужда от прегръдка.

Любовта е бягство от нашата самотата.

Според английския философ и нобелист
Бъртранд Ръсел,

ние обичаме, за да задоволим
нашите физически и духовни желания.

Хората са създадени да се размножават,

но без екстаза от страстната любов

сексът е незадоволителен.

Страхът ни от студения и жесток свят
ни кара да построим здрави черупки,

с които да се защитим и да се изолираме.

Любовната наслада, интимността и топлината
ни помагат да преодолеем страха от света,

да избягаме от черупките си,

и да се впуснем в живота.

Любовта обогатява нашето съществуване,
правейки го най-хубавото нещо в живота.

Любовта е подвеждащо страдание.

Сидхарта Гаутама,

който станал известен като Буда
или като Просветеният,

най-вероятно е щял да има
някои интересни спорове с Ръсел.

Буда считал, че обичаме, защото опитваме
да задоволим основните си желания.

Въпреки това нашите страстни копнежи
са дефекти

и привързаността, дори и любовта,
са огромен източник на страдание.

За късмет Буда открил
Благородния Осмичен Път,

нещо като програма за потушаване на
огньовете на желанието,

така че да можем да постигнем Нирвана,

просветено състояние на мир,
чистота, мъдрост и съчувствие.

Романистът Цао Сюецин илюстрирал
това будистко схващане,

че романтичната любов е лудост, в един от
най-великите китайски, класически романи,

"Сън в алени покои".

Във второстепенната сюжетна линия
Дзя Руй се влюбва в Ши-Фенг,

която го подвежда и унижава.

Противоречивите чувства
на любов и омраза го разкъсват

и затова Даоист му дава вълшебно огледало,
което може да го излекува,

но само ако той не поглежда в него.

Но разбира се той поглежда.

Вижда Ши-Фенг.

Неговата душа влиза в огледалото

и той е повлечен с метални вериги
към смъртта си.

Не всички будисти мислят така за
романтичната и за еротичната любов,

но изводът от историята е,

че подобна привързаност
води до трагедия

и трябва, заедно с магическите огледала,
да бъде избягвана.

Любовта ни позволява да стигнем
отвъд пределите си.

Нека завършим с едно
малко по-позитивно тълкуване.

Френският философ Симон дьо Бовоар

предложила, че любовта е желанието
да се обединим с друг

и че тя изпълва живота ни със смисъл.

Въпреки това тя била незаинтересована
от това защо обичаме

и по-заинтригувана от това
как можем да обичаме по-добре.

Тя видяла, че проблемът
с традиционната романтична любов е,

че може да бъде толкова пленителна,

че ние сме изкушени да я направим
единствената си причина за съществуване.

Зависимостта на друг човек да оправдае
нашето съществуване обаче

може лесно да доведе
до отегчение и игри за надмощие.

За да избегнем този капан, Бовоар
съветва да обичаме истински,

което е нещо като чудесно приятелство.

Влюбените се подкрепят
в своето себеопознаване,

в достигането отвъд пределите си

и в съвместното обогатяване
на техния живот и на света.

Въпреки че може никога
да не разберем защо се влюбваме,

можем да бъдем сигурни, че ще е едно
емоционално возене на влакче на ужасите.

Страшно и вълнуващо е.

Кара ни да страдаме

и ни кара да се реем в небето.

Може би се изгубваме.

Може би се намираме.

Може да е сърцераздирателно

или да е най-хубавото нещо в живота.

Ще се осмелиш ли да разбереш?