Защо да прочетете "Божествена комедия" от Данте? - Шейла Мари Орфано

Вижте пълния урок: https://ed.ted.com/lessons/why-should-you-read-dante-s-divine-comedy-sheila-marie-orfano

„Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук...“ Вписано над Портата на Ада, това пророчество дава началото на епично пътешествие към спасението. Написана за над 10 години, повествователната поема на Данте Алигиери „Божествена комедия“ е едновременно алегорично, въображаемо пътуването на душата към Бога и яростен политически коментар. Шейла Мария Орфано споделя нейните вечни теми за любовта, греха и изкуплението.

Урок на Шейла Мари Орфано, режисьор Томас Пичардо-Епилат.

„Надежда всяка тука оставете,
вие, що пристъпвате тук..."

Вписани над портата на Ада,

тези зловещи думи предават
тъмно предупреждение за Данте,

когато той започва слизането си в ада.

Но въпреки мрачния тон,

това пророчество е началото на може би
най-великата разказана любовна история;

епично пътешествие, което обхваща и
човешкото, и божественото.

Но за да достигне Данте
желаното спасение,

първо трябва да премине през Ада.

Този пейзаж на изтезания е
обстановката в „Ад“,

първата в повествователната
поема от три части,

написана от Данте Алигиери
през 14 век.

В ролята си на протагонист,

Данте пътува все по-дълбоко
в бездната,

ставайки свидетел на зверски наказания
във всеки от деветте ѝ кръга.

Започвайки в Лимбо, той пътува през
кръгове от похот, лакомия, алчност, гняв,

ерес, насилие и измама,

до ужасяващия девети кръг
на предателството,

където грешниците са приковани под
зоркото око на самия Сатана.

Следващите две части, "Чистилище" и "Рай",
продължават пътуването на Данте,

докато изкачва Хълма на Чистилището,

за да достигне до деветте небесни
сфери на Рая.

Написани за над 10 години, тези три части
съставят "Божествена комедия",

алегорично представяне на пътуването
на душата към Бога.

Но Дантевата "Божествена комедия" е повече
от религиозна алегория.

Тя е и остроумен, язвителен коментар
на италианската политика.

Войник и държавник от Флоренция,
Данте е ревностно верен на Бога,

но често критикува
Римокатолическата църква.

Особено не харесва безконтролния непотизъм
и практикуването на симония,

купуването и продажбата на религиозни
облаги като помилване за греха.

Много групи се възползват от тези
корупционни практики,

но малко от тях колкото гвелфи нери,
или черните гвелфи.

Това е политическа и религиозна фракция,

която се стреми да разшири политическото
влияние на папата.

Данте е бил член на гвелфи бианки,
или белите гвелфи,

които вярват, че Флоренция има нужда от
повече свобода от Римско влияние.

Като обществен представител на
белите гвелфи,

Данте често се изказва срещу
силата на папата,

докато черните гвелфи се възползват
от своята позиция,

и го прогонват от Флоренция през 1302.

Но вместо да го накарат да мълчи,

това доживотно изгнание довежда Данте
до най-силната критика от всички.

Безчестен и с малка надежда за завръщане,

авторът свободно споделя недоволство си
от Църквата и италианското общество.

Пишейки "Божествена комедия"
на италиански език,

вместо на традиционния за
образования елит латински,

Данте си подсигурява възможно най-широката
публика за хапещия политически коментар.

В кръга на "Ад" на Гневните,

Данте с нетърпенние става свидетел
как грешници

разкъсват крайниците на
черния гвелф Филипо Аргенти.

В кръга на измамите,

Данте разговаря с мистериозен грешник,
изгарящ в най-горещите пламъци на кръга.

Той научава, че това е папа Николай III,

който казва на Данте, че наследниците му
ще заемат мястото му, когато умрат -

те тримата са признати за виновни за
симония и корупция.

Въпреки мрачните и понякога насилствени
описания в "Ад",

"Божествена комедия" е и любовна история.

Въпреки че Данте имал уговорен брак

с дъщерята на влиятелно
флорентинско семейство,

също бил несподелено влюбен в друга жена,
откакто е девет годишен:

Беатриче Портинари.

Макар, евентуално да са се срещали само
два пъти, тя се превръща в муза на Данте,

служейки като вдъхновение и тема за много
от неговите произведения.

Всъщност Беатриче е тази, която започва
безстрашно му пътуване в ямите на Ада

и нагоре по терасите
на Хълма на Чистилището.

Превъплътена като могъща, небесна фигура,

тя води Данте през концентричните
небесни сфери на "Рай",

докато най-накрая той не се изправя
лице в лице с Бога.

През вековете след публикуването ѝ,

темите в „Божествената комедия“ за
любовта, греха и изкуплението

са приети от много художници -

от Огюст Роден и Салвадор Дали,
до Езра Паунд и Нийл Геймън.

А самият поет получава своето закъсняло,
земно изкупление през 2008,

когато град Флоренция окончателно оттегли
античното изгнание на Данте.