Overview of Chinese History from 1911 - 1949

За тези от вас, които за първи път се сблъскват

с историята на Китай

през първата половина на 20-ти век,

може би е млако объкващо.

Но целта на този урок

е да представи,

да изгради схема на важните събития

през първата година на 20-ти век в Китай.

В ранните години на 1900

имаме краят на импеската династия в Китай.

Това е било много важно събитие.

Китай е бил управляван от много династии

в продължение на хиляди години.

Но в ранните години на 20-ти век

династияческото управление, в частност династията Цин,

все повече е отлабвало.

То е било заслабено от японците

по време на Първата китайскояпонска война

в края на 19-ти век.

Рястяло недоволството от това,

че династията, че императорите

не полагали достатъчно усилия да модернизират Китай.

Не забравяйте, това се случва в началото на 20-ти век.

Останалата част от света е

била много модерна.

В края на 20-ти век Китай страдал от

западните сили, които упражнявали

своята власт в Китай.

Много хора смятали, че това се дължало

на факта, че Китай не е достатъчно

модернизиран - икономически, политически

и технологически.

И така през 1911

имаме Учанкото въстание,

което довежда до свалянето от власт на династията Цин.

През 1912 била основана Република Китай в Нанкин.

В Нанкин, ето тук, била основана.

Нанкин, разбира се, било седалището на династическото управление в Китай.

Първият временен президент

на Република Китай бил Доктор Сун Ятсен,

ето тук.

Той не взел участие в този

бунт, който най-накрая

славил от власт династията Цин.

През това време той е бил в Денвър.

Денвър, Колорадо, САЩ.

Но той е бил една от водещите фигури

в подготовката за този бунт,

една от водещите фигури на опозицията

и е опитвал много пъти да свали от власт династията.

Сун Ятсен бил в тайно споразумение с

Юен Шъкей, който бил генерал при старата династия.

Той си имал своето интересно минало.

И Сун Ятсен сключил договор с Юен Шъкей,

който бил политически много амбициозен.

Юен Шъкей предложил да накара император Пуи,

последният император на Китай,

да абдикира, а в

замяна поискал да стане президент.

И Сун Ятсек се съгласил на това.

И така Юен Шъкай станал официалният

презединет на Република Китай.

Но това не му било достатъчно.

Той се провъзгласил за император през 1915,

който, както се досещате, не се харесало на много хора.,

понеже те били уморени от императорите.

През 1916 той абдикира (и всъщност умира).

И това дава началото на едно

много накъсано управление в Китай.

Дори под императорското управление

китайската войска не била обединена.

Тя била управлявана от различни военноначалници

в различни региони, които били предани на императора.

Когато Юен Шъкай абдикирал

и в последствие умрял през 1916, и дори преди това,

когято той се обявил за император,

хората не искали да се закълнат във вярност към него.

В последствие започва

така наречената "Ерата на военноначалниците" в Китай.

Това е период,

пред който в Китай няма централизирано управление.

И всеки от тези региони

(тази карта показва

как е бил разделен Китай

по време на Ерата на военноначалниците)

всеки от тези региони бил контролиран от

различни военноначалници, които били на чело на различни войски.

Когато това се случва,

особено в началото на 20-те години на 20-ти век,

по-точно през 1921, Сун Ятсен не се предал.

Той отива на юг в Гуанджоу и основава

революционно правителство с желанието

отново да обедини силите в Китай

и да утвърди Република Китай.

И така, той отива там.

Но за съжаление, през 1925 той умира от рак.

И начело на движението, който той започва

и което сега се нарича Гоминдан,

(само да запиша)

Гоминдан,

та, на чело на това движение

застава Генералисимус Чан Кайшъ.

А Чан Кайшъ, причината, поради която

казваме, че властта преминала в негови ръце,

той бил начело на голяма част от

войската в Гуанджоу.

Това са началните етапи

на зараждащата се Китайска гражданска война,

защото в периода 1921 до смъртта на Сун Ятсен

се наблюдават много сътрудничество между

китайските националисти (Гуанджоу), Съветския съюз

и китайската комунистическа партия.

Те се опитвали да се съюзят,

за да може и Китай да се обедини.

Но след смъртта на Сун Ятсен

на чело на Гуанджоу застава

Генералисимус Чан Кайшъ.

Той започва да затвърдява властта си.

Той не застава срещу

комунистите от самото начало.

Но през 1927 той започва да обединява

различни разногласия от останалите части на Китай.

Значи, той затвърдява властта си.

И също така се обявява срещу комунистите.

През 1927 Чан Кайшъ

се обявява срещу комунистите.

Но комунистите тръвдят,

че те са тези, които олицетворяват

идеите на Сун Ятсен,

докато Гоминдан под властта на

Чан Кайшъ твърдели,

че те олицетворяват идеяте на Сун Ятсен,

когато той основал Република Китай.

И така, през 1927 избухва

Китайската гражданска война.

Тогава Гоминдан, опитвайки се

да затвърди властта си, не само се опитва да се обедини

с военноначалниците, но също се обявява срещу комунистите.

Докато всичко това се случва,

пре0 30-те години

Япония отново се опитва

да присвои части от Китай.

Япония вече е завладяла Формоза,

(днешен Тайван),

и Корея през първата Китайскояпонска война

в края на 19-ти век.

И тогава през 1931

японците нахлуват в Манджурия.

Той се разраства в няколко годишна

окупация и инфилтрация на Япония в Китай.

Това продължава до 1937,

когато официално избухва война

между Китай и Япония.

Тази карта тук показва

върха на японския контрол през този период.

Така че в Източна Азия,

между китайците и японците,

Втората световна война е просто част от Китайскояпонската война.

Японците били вече нахлули

в Китай преди официалното

избухване на Втората световна война.

Докато всичко това се случва,

(японската окупация на Маджурия),

през 1934 Гоминдан,

националистическата партия под управлението на Чан Кайшъ,

се е обявила срещу комунистите.

И през 1934 те ги обкръжават.

Комунистите са почти победени.

Те се предават на националистичеката партия.

И това завършва с едно много важно събитие

в китайската история - Великият поход,

където армията на китайската комунистическа партия

е прекарана през много труден терен

до северната част на Китай.

Това тук е карта на Великия поход.

Китайската комунистическа партия

изглеждала победена през 1934.

Но всъщност по време на този Велик подох

Мао Дзъдун започнал да се отличава и доказва като лидер.

Неговото водачество по време на Великия поход,

по време на отстъпването към северен Китай,

позволили на Мао Дзъдун

да поеме контрола над китайската комунистическа партия.

Ако преминем нататък,

знаем, че китайскояпонската война

(на която може да се гледа като

на сцена за Втората световна война),

накаря, САЩ се присъединява на страната на Антихитлеристка коалиция

срещу Япония, след като тя напада САЩ в Пърл Харбър.

През 1945 имаме над Япония в градовете

Хирошима и Нагасаки с атомни оръжия,

които довеждат до края на Втората световна война в тихоокеанската част.

Япония е победена. Тя губи Втората световна война.

По това време нова гражданска война

избухва в Китай между двете водещи партии.

Китайската гражданска война започнала през 1927.

И все не свършвала.

Но изправянето пред общ вгар, Япония,

който много агресивно се опитвал да завладее

все повече и повече от хората и ресурсите на Китай,

отивал се да останови своето имперско влияни,

тогава двете партии

загърбили враждебността помежду си

и решили да се фокусират върху борбата срещу японците.

Но когато Втората световна война свършила през 1945,

когато японците били победени,

гражданската война между китайската комунистическа

партия и Гоминдан отново започнала.

Това вероятно е едно от

най-ярките примери за отплата.

Китайската комунистическа партия

през 1934 и 1935 изглеждала напълно победена,

те били принудени да отстъпват.

Но те успели да се възвърнат.

През 1949 ,

и съществуват много теории

как те са успели да осъществят това,

но те получили много повече подкрепа

от провинциалното население, отдало им се

да получат повече подкрепа като цяло от Гоминдан.

Ще говорим за това по-обширно в следващите уроци.

Но през 1949 те успели да победят Чан Кайшъ

и Гоминдан и да ги принудят

да напуснат континенталната част и да отидат в Тайван,

където те остонали своя държава.

След 1949 на континенталната част

била основана

от китайската комунистическа партия

Китайската народна република.