Ацтекският мит за най-необичайния бог-слънце - Кай Алмере Рийд

Целият урок можете да видите на: https://ed.ted.com/lessons/the-aztec-myth-of-the-unlikeliest-sun-god-kay-almere-read

Нанауацин, най-слабият от ацтекските богове, болнав и покрит с пъпки, е избран да създаде нов свят. Вече съществуват четири свята, всеки от които се задвижва от собствения си "бог Слънце" и всеки е унищожен. За да бъде създаден нов свят, друг бог трябва да скочи в големия огън и да стане Петото слънце. Дали Нанауацин ще изпълни саможертвата си? Кай А. Рийд разказва мита за слънцето.

Урок от Кай Алмере Рийд, режисиран от Томас Пикардо-Еспаилат.

Нанауацин, най-слабият от ацтекските
богове, болнав и покрит с пъпки,

е избран да създаде нов свят.

Вече съществуват четири свята,
всеки задвижван от своя "бог Слънце",

и всеки, на свой ред, унищожен:

първият от ягуари, следващият от ветрове,

следващият от огнени дъждове,
и четвъртият - от наводнения.

За да сътвори Петото Слънце,

бог Кетцалкоатл,
"Пернатата змия",

отива в подземния свят и
се завръща с костите на древни хора,

подхранвайки ги със собствената си
кръв, за да създаде нов живот.

Но за да има свят, в който да живеят,

друг бог трябва да се хвърли в
големия огън и да стане петото слънце.

Богът на препитанието и Богът на огъня
избират Нанауацин за тази задача,

докато Богът на дъжда и
Богът на четирите тримесечия

избират друг кандидат:
гордият, богат Текистекатл.

Първо, избраните трябва да изпълнят
четиридневен пост и кръвопролитен ритуал.

Нанауацин нямал нищо друго освен тръни от
кактус, чрез които да прокърви,

и елови клони за боядисване
с червения му принос,

но той решил да опита всичко възможно.

Междувременно, Текистекатл се подигравал
на неговите богатства,

използвайки изящни нефритени остриета и
клони, украсени с цветни кетцалови пера

за своя кръвен принос.

С изминаването на четири дни,
огънят ставал все по-голям.

Четири пъти гордият Текистекатл
приближавал пламъците,

и четири пъти се отдръпвал от страх.

Скромният Нанауацин пристъпил напред.

Другите богове го боядисали в бяло
и залепили пера по него.

Без колебание, той се хвърлил в пламъците.

Черен от сажди орел
надвиснал над огъня,

сграбчил Нанауацин и го понесъл
в небето.

Там, богът и богинята на Препитанието
го окъпали,

сложили го на трон от пера и завързали
червена лента около главата му.

Вдъхновен от Нанауацин,

Текистекатл се хвърлил в остатъка
от огъня: студена пепел.

Ягуар скочил над огнената яма, но
не можел да пренесе Текистекатл в небето.

Когато Текистекатл стигнал до хоризонта,
група богини го облекли в дрипи.

Все пак той блестял също толкова ярко,
колкото Нанауацин.

Но тъй като бе показал много по-малко
смелост и много повече гордост,

един от боговете вдигнал заек
и го хвърлил в лицето му,

затъмнявайки светлината му.

Но петият свят все още не бил
реално създаден.

Нанауацин, богът Слънце, блястял в
продължение на четири дни

без да се движи из небето, както
всички предишни слънца са правели.

Обратно в техния дом, Теотиуакан,
боговете започвали да се притесняват.

Те изпратили Обсидиански ястреб горе,
за да попита какво не е наред.

Нанауацин отговорил, че той е пожертвал
себе си, за да стане бог Слънце,

а сега се нуждае от похранващата кръв
на другите богове,

за да се движи из небето.

Разгневен от това, богът Зора пристъпил
и изстрелял стрела по бога Слънце.

Богът Слънце отвърнал

и неговите стрели с кетцалови пера
се забили в лицето на бога Зора,

превръщайки го в скреж.

Преди някой друг да действа прибързано,

другите богове се обърнали един към друг,
за да обсъдят какво да правят.

Разбира се, никой не искал
да се жертва,

но пък и никой не искал да действа
като бог Зора.

Освен това, Нанауацин удържал на дума си
да подхранва земята -

как можели те да не му
отвърнат със същото?

Те си спомнили как дори
страхливият Текистекатл

в крайна сметка успял да
подражава на смелостта на Нанауацин.

Най-накрая пет други богове се съгласили
да се жертват.

Богът Смърт ги намушквал в сърцето
един по един с обсидиантен нож,

предлагайки техните тела на новия
бог Слънце.

Когато и последният бог
направил саможертвата си,

бог Кетцалкоатл издухал жаравата
на великия огън, запалвайки го отново,

и слънцето най-накрая започнало да
се движи из небето,

известявайки петата епоха.

Благодарение на прищявката на пъпчивия
слабак, която вдъхновила другите богове,

слънцето се движи по обичайния си курс,

следвано от луна със заешко лице.