Как знамената ни обединяват (и разделят)

Знамената са едновременно най-простите и най-силните дизайнерски произведения създавани някога. Според вексилолога Майкъл Грийн те могат да ни накарат да преливаме от гордост и да горим от омраза, а също и да вдъхновят хората да умират или да убиват в тяхна чест. Върнете се назад в историята, докато Грийн изследва символичния плам зад знамената, които обединяват и разделят, подканяйки ни да си представим бъдещето, където можем да се съберем под една обща идентичност - човечеството.

През 1989

художникът Дред Скот,

който също е бил на сцената на TED,

създаде едно произведение на изкуството
в Чикаго,

като просто сложи
американското знаме на земята

и покани посетителите да застанат
върху знамето

и да опишат в дневник
какво са изпитали.

Според мен едно от най-силните неща,
написани в дневника, е:

„Защо приемаме така добре

бездомниците,

човешките същества, които лежат на земята,

но не и знамената?“

За някои от вас това произведение
на изкуството е доста смущаващо.

Донякъде това е и идеята на тази реч -

не да ви разстройва или да ви ядоса,

а да ви докаже, че знамената имат
невероятна сила

и дори и да си мислите, че не ви пука
за тях, не е така.

Вие знаете, че ви пука.

Така.

Надявам се до края на тази реч
да сте вдъхновени

да излезете навън и да използвате силата
на знамената в борба за по-добър свят.

Но преди да стигнем там,

ще започнем с противоположния край
на спектъра.

Преди да ви покажа следващото нещо,
искам да изясня, че каквото показвам тук,

не е потвърждение,

а обикновено точно обратното.

Но повече от всичко друго
искам да създам едно пространство,

където можем да погледнем тези знамена
и тези дизайни,

и да изследваме
как ни карат да се чувстваме.

Ще говорим за нашите емоции.

Всички ли сте съгласни с това?

Добре.

Готови ли сте за първото си знаме?

Супер, ще започнем с нещо лесно.

Това беше шега. (Смях)

За някои от вас може би е малко неловко
да бъдат в една стая с това.

Аз определено се чувствам така,
застанал пред него.

Някои от вас пък
може да почувстват гордост.

Разбираемо е. Това е Тексас.
Това не е рядка гледка, нали така?

Но нека да започнем с фактите.

Това не е конфедеративният флаг.
Съгласни?

Това е бойното знаме на армията
на Северна Вирджиния,

водена от генерал Робърт Е. Лий.

Следващият път, когато някой ви каже,
че това е негово наследство,

той греши, освен ако семейството му
се е борило за тази конкретна войска,

съгласни ли сте?

Имате позволението на експерт
по знамената, за да им го кажете.

Този флаг стана известен
в средата на 50-те и 60-те години

като отговор за нарастващото
Движение за граждански права.

Разбира се, днес

то представлява Конфедерацията
за повечето от нас.

Но не биваше да ви напомням
за Конфедерацията.

Това беше разбойническа нация,

която въстана срещу Съединените щати,

води война срещу тях

и в един момент

това беше едно от най-неамериканските
неща, което някой можеше да има.

И все пак, това знаме е защитено

от същите закони, които защитават
знамето на Съединените щати

в щатовете Флорида, Джорджия,

Южна Каролина, Мисисипи и Луизиана.

Но нека се спрем на Джорджия за секунда.

През 1956,

няколко години след приемането
на десегрегацията в публичните училища,

Джорджия промени знамето си на това.

Мисля, че всеки, който гледа,
може да се съгласи,

че това не е било предназначено да бъде
знаме, което всеки жител на Джорджия

да развява с гордост отвън на къщата си,
нали така?

Не.

Точно като статуите на Конфедерацията,
издигнати през 50-те и 60-те години,

това е трябвало да бъде символ на това
кой е управлявал

и кой не.

Това беше знамето на Джорджия

до 2001 година,

когато щатът си смени знамето

на ето това.

Като експерт по знамената, официално
мога да кажа, че това е грозно.

Съгласни?
Няма проблем да се смеете на този флаг.

Грозен е. И понеже е толкова грозен,

това стана една от причините
да го сменят само две години по-късно.

Свикаха референдум,

на който трябваше да изберат
между онзи флаг

и между този, който е настоящият
флаг на Джорджия.

Може би някои от вас сега се чудят.

„Чакай малко, Майкъл.

Ако онова преди не беше
конфедеративното знаме,

кое е конфедеративното знаме?“

Джорджия развява първото знаме
на Конфедеративните американски щати

до днес.

Просто са сложили държавния си печат
върху него.

Нека се върнем за малко към емоциите си.

Това не ви удари така жестоко,
колкото другият флаг, нали така?

Нали?

Ето защо обичам знамената.

Те имат най-простите дизайни,

обикновено имат два или три цвята,

няколко ленти или райета.

И все пак могат да призоват
най-дълбоките емоции вътре в нас.

Те могат да ни накарат да преливаме
от гордост

или да горим от омраза.

Ние ще умрем и ще убием

за едно знаме.

Един от любимите ми дизайнери,
който се казва Уоли Олинс,

наричан
бащата на брандиране на нацията,

е цитиран да казва ето това:

„Всеки иска да принадлежи

и после да показва символи
на тази принадлежност.“

Откачено е, че тези парчета плат,
които са просто пришити или боядисани,

да се окажат такъв свещен елемент

и това е така, защото те стават част
от нашата идентичност.

Те са мощни средства както
за обединяване,

така и за разделяне.

Готови ли сте за следващия флаг?

Така.

Изчакайте една секунда.

Изследвайте какво наистина изпитахте,
когато това се появи на екрана.

Ще сменя слайда набързо,

за да не ме снимате пред него.

(Смях)

Става ли?

След Първата световна война
Германия

беше в доста лошо положение

и младият Адолф Хитлер имаше много,
да речем, „идеи“

за това как Германия беше стигнала
до тази ситуация

и как да излезе от нея.

Той е отделил цели глави
в своята книга „Моята борба“,

която аз не ви препоръчвам да четете,

за това как Германия е загубила
Първата световна война

отчасти поради британците,
които са имали по-добър графичен дизайн

и по-добра пропаганда.

Когато нацистката партия е възникнала,

Хитлер е създал един от най-дебелите
маркови ръководства, които съм виждал.

То е по-дебело от марковите ръководства
на повечето съвременни компании

и в него той подробно описва
титли и униформи

и безкрайно много знамена.

Хитлер е знаел за силата на знамената.

В „Моята борба“ той казва:

„Новото знаме... трябва е ефективен
като голям плакат,

защото в стотици хиляди случаи

наистина поразителна емблема
може да е първата причина

за пробуждане на интерес към движение.“

В крайна сметка той беше художник.

Той е знаел за силата
на визуалната идентичност

и че униформите са можели да дадат тласък
на немската идентичност.

За милиони германци
това е било знак за добре дошли.

Разбира се, това е било
белег за смърт за други.

Ние невинаги мислим за знамената
като оръжия,

но като конфедеративното бойно знаме,

германците използвали знамето си,

за да накарат външните групи
да се почувстват нежелани

и неважни.

Както виждате, създавайки едно знаме,
вие незабавно правите две неща:

създавате вътрешна група,

която е предназначена да бъде представена
от символа,

но тогава неизбежно създавате
външна група.

Обикновено тя е фина.

Тя е страничен продукт.

Обикновено не това е целта.

Но германците бяха доста категорични
за това кой е представен от свастиката

и кой не.

През 1935 година на евреите им забраниха
да развяват немски знамена.

По този начин

германците, може би повече от всеки друг
път в историята,

използваха двойната сила на знамената

да обединяват, но и да разделят.

Флаговете бяха използвани
като оръжия за идентичност.

Сега, през 2019 година, е забранено
да се развява нацисткото знаме

от когото и да е било в Германия,

в Австрия, в Унгария,
в Русия и в Украйна.

Помислете върху това.

То е парче плат, но е забранено.

Това звучи откачено.

Но не мисля, че някой в тази стая
би отрекъл,

че вероятно това е за добро.

Звучи като оръжие.

Като вексилолог

понякога най-интересното нещо
за едно знаме

е не толкова неговият дизайн,

а законите около него.

Например,

за създаването на индийското знаме в Индия

трябва да се използва
ръчно завъртяна кърпа, наречена „кхади.“

Ако направите знаме от нещо друго,

бихте могли да отидете в затвора
в срок до три години.

Откачено е.

Тук в Тексас

всички сме чували, че тексаският флаг е

единственият щатски флаг, който може
да се развява на височината

на американското, нали?

Защото ние бяхме нация,
преди да станем щат.

Кой е чувал това?

Да.

Тук съм, за да ви кажа, че това е
пълна лъжа.

Първо, ние не сме единственият щат,
който е бил нация преди да се присъедини.

И второ, всички щатни знамена
могат да се развяват на височината

на американското според
американския закон на знамето.

Не е нужно да ви питам
как се чувствате за това, нали така?

Повечето от нас израстнаха,
обещавайки вярност на това всяка сутрин,

знаейки, че не могат да допуснат никога
то да докосне земята и т.н.

Ние приемаме сериозно закона на знамето
в Съединените американски щати.

Помните, че наскоро някои играчи от НФЛ
коленичиха по време на националния химн.

Това създаде голяма полемика.

Те нарушиха закона на знамето.

В него се казва, че по време
на националния химн

трябва да се внимава,
ръката да е на сърцето и т.н.

Но това, което ме очарова като вексилолог,

беше, че не съм виждал
някого да се разстройва,

когато нещо такова се случи.

Закона на знамето казва:
„Знамето никога не трябва да се носи

плоско или хоризонтално,
а високо и свободно.“

По време на националния химн понякога

това се прави
без някой да се разстройва.

Или това. Това се случва
през цялото време.

Законът на знамето е ясен:

„Никоя част от знамето да не се използва
като костюм или спортна униформа.“

Без да ги вкарвам в беда,

тъй като това се случва през цялото време,
особено през ноември,

това е бейзболният отбор
на Тексаския А&M университет.

Сигурен съм, почти мога да гарантирам,
че когато излезете оттук тази нощ,

ще видите отзад на колата или камиона
на някого

черно-бяло американско знаме
със синя ивица,

с тънка синя линия, нали?

Синият живот е важен.

Това нарушава закона на знамето
по много начини.

Но всичките тези неща се правят
с най-добри намерения.

Никой тук не оспорва това.

Но те нарушават секция
от закона на знамето,

озаглавено „Уважение към Знамето“,

така че слагайки това на униформата си,

вие законно не уважавате знамето.

И аз смятам за интересно това,

че играчите от НФЛ,
коленичили по времето на химна

и хората, които слагат стикери
със Синият живот е важен на колите си,

са в противоположния край
на много голям проблем,

но и двете нарушават същия закон.

Закон, който е на 100% неизпълним.

Всъщност произведението на Дред Скот
от 1989 година

накара Върховния съд да се произнесе,
че законът на знамето е само ръководство.

Не могат да ви осъдят
за нарушаване на закона на знамето.

Не могат да ви принудят
да бъдете патриоти.

Тогава защо имаме тези малки закони
за това как да използваме знамето си,

ако не можем да ги прилагаме?

Това е, защото нацията

е крехка колективна идея.

То съществува само в нашето съзнание.

Може ли да го видя това?
Благодаря.

Понякога едно знаме е единственият
материален символ на тази идея.

Понякога нашетo единство се държи
заедно единствено от реални нишки.

И това е мощно.

Целта на закона на знамето е да запази
и да защити тази крехка идея

като същевременно защитава вашето право
да го нарушите.

И това му е специалното
на Съединените американски щати, нали?

И това му е уникалното нашето знаме.

Нашият флаг е невероятен.

Той се е променил повече от всеки друг
флаг на света.

Законът на знамето казва,
че когато се създаде нов щат,

да се добавя звезда
към обединението на знамето

и това допълване да се извърши
на четвърти юли.

Нашият флаг е уникален, защото е
предназначена да расте, докато растем ние.

Предназначена е да се променя с нас

по закон и по дизайн.

Той е жив символ на нашата индивидуалност,

нашето разнообразие в звездите

и нашето единство.

Това е дар за нас Съединените щати да имат
такъв всеобхватен флаг.

Ако нацисткият флаг е оръжие
на идентичността,

то американският флаг само по дизайн
стои в пряк контраст.

Като вексилолог през 2019,
трябва да кажа,

че използването на това знаме

като оръжие за идентичност
срещу когото и да е,

показва неуважение към него много повече,
отколкото да го оставим на земята

или да нарушим някой от малките закони.

Нали?

Това знаме е знак за нашето единство.

Ние никога не трябва да го използваме
като оръжие срещу някого.

Резонирам дълбоко с човека,
който е написал в дневника на Дред Скот:

„Никога не трябва да оценяваме символа
повече от нещата, които символизира.

Никога не трябва да оценяваме парче плат
повече от един човешки живот.“

И ако някога използвате парче плат
като оръжие,

никога не трябва да използвате това,

не и когато в него винаги е имало място
за повече звезди.

Дано досега сте усетили
силата на знамената

и можете да видите
какво могат да правят те.

Какво ако можехме да обуздаем тази сила

и я използвахме, за да се борим
за нещо по-велико?

Това е знамето на Земята,

проектиран от Оскар Пернефелдт от Швеция.

Представете си само за момент:

какво ако ние празнувахме
нашето човечество

толкова, ако не и повече,

отколкото празнуваме нашите националности?

Щом се превръщаме в космическа
цивилизация и отиваме до звездите,

какво значение имат нашите нации

когато застанем на повърхността на Марс
или някоя друга планета?

И тогава тук, на Земята,

тъй като нашата планета е изправена
пред климатична криза

и климатът може да бъде неподходящ
за живота на децата и внуците ни,

вярвам, че имаме нужда от силен символ,
от флаг,

който да ни обедини да се борим

не само като нации,

но и като вид.

Благодаря.

(Аплодисменти)