Sykes-Picot Agreement and the Balfour Declaration

Както ще видим в този урок,

а и в някои други, корените
на много от съвременните

разногласия в Близкия Изток,

на много от конфликтите в
Близкия изток

могат да се проследят
до Първата световна война.

Знам, че това е много
чувствителна тема,

и че има много хора, които
са страстни привърженици

и на двете страни, но моята цел
тук е наистина

да се опитам да обясня
възможно най-добре случилото се.

Насърчавам те да се отнесеш
със съмнение към това

да се заровиш в темата
и да направиш

свои собствени изводи.

Връщаме се към октомври 1915 г.,

или по-точно към 1915 г.

Британците вече са във война
с османците.

Само да припомня какво
се случва

през 1915 г., кампанията
Галиполи,

до края на 1915 г. вече
е много ясно,

че това ще бъде катастрофа
за Съюзниците.

Османците успяват да
отблъснат Съюзниците,

те са в отстъпление.

Британците успяват да отблъснат
османците,

когато те опитват да нападнат
Суецкия канал през 1915 г.

Това е фонът, и се досещаш, че
британците

са нетърпеливи да се сблъскат
с всеки друг от Съюзниците,

в тяхната война срещу османците.

По-точно те са нетърпеливи
да получат помощ

от арабите, които са били
под властта

на османците за стотици години.

Това е моментът, в който се води

тази кореспонденция между
върховния комисар

в Египет, британския върховен
комисар,

сър Хенри Макмеън и шерифа на Мека

Хюсеин бин Али, който
има свои собствени амбиции

да бъде крал на независима
арабска държава.

Те си разменят писма
от средата на 1915 г.

до началото на 1916 г., обсъждайки
каква да бъде тази държава.

Очевидно британците искат
неговата подкрепа,

искат той да поведе бунт
срещу османците.

Той вече е определил границите

на държавата, която
би искал да види.

Така това ни дава контекста
на тази кореспонденция

през октомври 1915 г.

Това е от сър Хенри Макмеън
до Хюсеин.

"...с голямо удоволствие
Ви предавам

от тяхно име" – от името на
британското правителство,

следното изявление, за което
аз съм убеден,

че ще приемете със задоволство.

Двете области Мерсина
и Александрета,

и части от Сирия, лежащи
на запад

от района на Дамаск, Хомс, Хама

и Алепо не могат да бъдат
определени като чисто арабски,

и трябва да бъдат изключени
от границите, които искате."

Това се отнася за границите,

които иска Хюсеин бин Али
в предишните писма.

"С горните изменения" – това е само
тази област ето тук, това са

Мерсина, Александрета, това е Хама,

Хомс, Дамаск, така че
той говори за

ето тази област на запад
от тези градове ето тук.

Той казва: "Вие не можете да ги
считате за чисто арабски, така че

ще ги изключа от границите
на тази потенциална

независима арабска държава.

"С горните промени и без
предразсъдъци

към съществуващите договори
с арабските водачи,

ние приемаме тези граници" –
ние приемаме тези граници.

"Относно областите, които
лежат в тези граници,

където Великобритания
е свободна да действа

без ограничения в интерес
на своя съюзник Франция",

т.е. стига да не си създаваме
проблеми с Франция,

"аз съм натоварен от името на

правителството на Великобритания
да дам следните

гаранции и дам следния отговор

на твоето писмо; по отношение
на горните промени" –

като изключим горната част,
"Великобритания е готова

да признае и да подкрепи
независимостта

на арабите във всички
региони в границите,

поискани от шерифа на Мека."

Значи това включва
целия този регион

и всъщност доста повече от това,
което показвам тук,

един вид днешна Сирия,
Йордания, Ирак,

части от днешна Саудитска
Арабия.

За всичко това всъщност
британците казват:

"Ние ще ви позволим
да вземете това

в независима арабска държава."

Великобритания ще пази
Свещените места

срещу външна агресия

и ще признае тяхната
ненарушимост."

"...Аз съм уверен, че тази
декларация ще ви убеди

без капка съмнение,

в симпатиите

на Великобритания към
желанията на нашите приятели

арабите, и ще доведе до здрав

и дълготраен съюз, непосредствените
резултати от който

ще бъдат изгонването на турците

от арабските страни и освобождението

на арабските народи
от турско робство,

което толкова дълги години
ги е потискало силно."

Това наистина помогнало
да убеди арабите

да въстанат срещу турците,

срещу Османската империя,
като те са изиграли важна роля

в кампанията в Палестина.

Те въстават през юни 1916 г.

За видеото, което направих
за кампанията в Палестина,

получих няколко коментара
от хора, които са цинични

по отношение намеренията
на британците, и изглежда, че

самите британци, разбира се,
са били цинични.

Т. Е. Лорънс, известният
Лорънс Арабски,

често е представян като
загадъчна личност,

който имал близки връзки
с арабите.

Неговата действителна
кореспонденция

с британското правителство
показва, че той е имал...

той е използвал един вид,

както казва Джордж Буш младши
той е играл стратегически,

имал е по-практично отношение
към връзките с арабите.

Това е писмо, което той е написал
в началото на 1916 г., точно по времето

когато се разиграва всичко това.

Тук се обсъжда възможно арабско
въстание или действията на Хюсеин.

"Действията на Хюсеин изглеждат
полезни за нас,

защото съответстват на
непосредствените ни цели,

разцепването на "ислямския блок"

и победата и разрушаването
на Османската империя."

Предполагам, че той не
е казвал това,

че той не е... че британците

не са споменавали това, когато
са разговаряли с Хюсеин.

"Ако можем да уредим
тази политическа промяна

да бъде насилствена, ние
ще премахнем

опасността от исляма, като го обърнем
срещу него, в самото му сърце."

"Тогава Халифатът... –

един вид столицата на исляма
(в Турция)

"и Халифатът в Арабия ще бъдат
в религиозна война."

Това е Т. Е. Лорънс, взех това от
"Златният воин: животът

и легендите за Лорънс Арабски".

Дори тук, донякъде представен
като героична личност,

но той е действал по много
стратегически начин.

За да влоши още повече
нещата за арабите,

докато британците ги убеждават

да въстанат, е имало
и тайни преговори

с французите как ще разделят

Близкия Изток, ако успеят

да победят османците.

В този момент от войната
британците вече имали

известен напредък в Месопотамия,

но те все още не са започнали
кампанията в Палестина.

Така че всичко това са били
предположения.

Британският представител
бил Сайкс,

а френският представител
бил Пико,

като това е станало със
съгласието на Русия.

Революцията в Русия

още не е избухнала, това е
началото на 1916 г., май,

когато е сключено това
тайно споразумение.

Споразумението Сайкс-Пико
е било тайно споразумение.

Ще го запиша – това е секретно
споразумение

между Великобритания и Франция,
като те всъщност

те разделят целия Близък Изток
помежду си.

Тази област в синьо тук,
това е щяло да бъде окупирано

от французите, част
от Източна Турция,

или източната част на днешна
Турция трябвало да бъде

дадена на руснаците.

Британците щели да окупират

южна Месопотамия,

евентуално като осигурят защита
на петрола, добиван в Персия.

Петролът ставал все по-важен
фактор, един вид глобална сила.

После имаме тези два
протектората ето тук,

които биха били независима
арабска държава

или две независими арабски
държави под протекция.

Ще поставя кавички,

защото "протекторат" обикновено
не е така прекрасно нещо,

както звучи, под протекцията
на французите или британците,

което един вид означава, че
те ще имат независима държава, но

ще бъдат защитавани в случай,
че някой поиска да ги нападне.

Всъщност протекторатът обикновено
включва това, че

хората, които дават протекция, имат

цялата реална власт
и цялото реално влияние.

Споразумението Сайкс-Пико
дава тази малка

извивка тук, за да могат
британците да имат достъп

до Средиземно море.

Палестина, или римското
царство Юдея,

е отделено като отделна
международна собственост,

нещо, което ще се управлява
от няколко държави,

и предполагам, че тук спорът
ще бъде, понеже това са Светите земи,

че няколко религии имат тук
техните най-свещени градове,

така че те го отделили ето така.

Пак повтарям, че това
е било тайна,

те очевидно не са искали
арабите да знаят това,

защото е трябвало да убедят
арабите

да се обединят в бунт
срещу османците.

И за да станат нещата...
повтарям, че всичко това е тайна,

до този момент през 1916 г.,
когато се споразумяват за това.

След това прескачаме до
1917 г., когато идва

прочутата декларация на Балфур.

Това е декларацията на Балфур,

която всъщност е писмо

от външния министър на
Великобритания Балфур

до лорд Ротшилд, който
е лидер, (той е британски гражданин)

водещ член на еврейската общност.

Той пише: "Уважаеми
Лорд Ротшилд,

с най-голямо удоволствие
Ви предавам

от името на правителството
на Негово Величество,

следната декларация на симпатия

към исканията на еврейските
ционисти, които бяха

представени пред и одобрени
от Правителството.

Правителството на Негово
Величество се отнася благосклонно

към създаването в Палестина
на национален дом,

за еврейския народ,

и ще направи всичко по своите
възможности, за да помогне

за постигането на тази цел.

Ние ясно разбираме, че
нищо няма да бъде направено,

което може да накърни
гражданските и религиозни права

на настоящите нееврейски
общности в Палестина,

нито правата и политическия
статут на евреите

в никоя друга държава.

Ще бъда много благодарен, ако
Вие можете да доведете

тази декларация до знанието
на Ционистката федерация."

Подпис: Артър Балфур.

Тук той не казва конкретно...

те са много внимателни тук,

той не казва ние ще подкрепим
държава

за еврейския народ, а казва,

че подкрепя завръщането
на националния дом

на еврейския народ, но
в същото време казва, че

трябва да се разбере ясно,

че нищо няма да се направи,
което може да накърни

гражданските и религиозните
права на съществуващите

нееврейски общности в Палестина.

Излишно е да казвам, че това

е твърде неприятно за арабите.

От една страна изглежда, въз
основа на

кореспонденцията на Макмеън
и Хюсеин, че...

особено през 1915 г., че
на тях им е обещана

независима арабска държава,
която включва

повечето от тази територия,
а в същото време

с декларацията на Балфур
британците обещават

на еврейската диаспора,

че могат да получат
своята родина тук,

и това може един ден,
кой знае, един ден

това може да стане
някакъв вид държава.

За да направи арабите
даже още по-неспокойни,

това е 2-ри ноември 1917 г.

В края на ноември,
трябва да го запомниш,

през 1917 г. избухва революция

в Русия и царят е свален
през февруари,

после през март 1917, а през октомври
на власт идват болшевиките.

Те искат да излязат от войната,

те не харесват всички тези
секретни договорки,

не е ясно дали изобщо ще получат

договореното в тези
тайни договори,

така че те всъщност
публикуват пълния текст

на Споразумението Сайкс-Пико.

Те разкриват това, като в същия месец

когато арабите и османците,

като османците са били
много доволни от това,

защото то подкопава вярата
на арабите,

и може подкрепата
на Съюзниците,

но в един и същ месец арабите
научават

за декларацията на Балфур,
която е публична декларация,

и по късно същия месец научават
от оповестяването на руснаците

официално тайното Споразумение
Сайкс-Пико,

така че това ги прави повече
или малко повече подозрителни.

Досещаш се, че Британската
империя се опитва

и по двата начина, един
вид да има

подкрепата на еврейската
диаспора,

докато има подкрепа и от арабите,

чийто бунт срещу османците

ще доведе до много сериозни
конфликти

в следващите десетилетия.

Независимо от коя страна
на спора си,

много от причините са посяти
точно в този момент,

във времето на Първата
световна война.

Това е признато от
британското правителство.

Ето този човек е Външният секретар

Джак Строу, Външен министър
на Великобритания през 2002 г.

Това е изявление, което той прави

за списанието "Ню Стейтсмън"
през 2002 г.

"Много от проблемите, с които
се сблъскваме в момента...

това е външният министър –"...
са резултат от колониалното минало..."

Резултат от колониалното минало.

"Декларацията на Балфур и
противоречивите уверения..."

противоречивите уверения –

"които са били дадени на
палестинците

поверително, докато в същото време

те са били дадени и на израелците..."

"отново, това е интересна
история за нас,

но не е достойна история."

Това наистина е самото начало

и както ще видиш в следващите
уроци, когато стигнем

до периода между войните,
британците лавират напред-назад

по този въпрос отново и отново,

като е излишно да казвам, че
това води до тази толкова объркана

ситуация в Близкия Изток днес.

Преведено от екипа на "Образование без раници"
с подкрепата на посолството на САЩ в България