Анди Уорхол, „32 консерви със супа Кембъл“: Защо това е изкуство?

Разговор на Стивън Зукър и Сал Кан пред картината на Анди Уорхол „32 консерви със супа Кембъл“. Създадено от Бет Харис, Стивън Зукър и Сал Кан.

Гледаме едно от цяла серия
с платна от 1962 г. –

на супите в консерва "Кембъл" от Анди Уорхол,
изложени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

И един от наистина важните въпроси,
които изскачат, особено когато

стане въпрос за модерно изкуство, е
„Това защо е изкуство?“

Когато ме попитате това,
цял куп неща изплуват в съзнанието ми.

Това тук наистина пробужда нещо в мен,
затова трябва да кажа „да, изкуство е“,

но куп други неща ми казват,
че ако не бях видял това в музей,

а просто в отдела по маркетинг
на "Супи Кембъл",

сигурно щях да го възприема
по-различно.

Защото тогава е реклама.
- Да.

Но в контекста на музея,
в контекста на студиото на Анди Уорхол,

това вече не е реклама, нали?

Дори и да е абсолютно същото нещо.
- Да.

И идеята тук е, че с поставянето му
в музея, то вече казва

„Гледай на това по различен начин“.

Да, така е. Наистина
сменя мястото му,

сменя значението му,
трансформира го,

а това е една от основните идеи
на модерното изкуство.

Че наистина можеш
да вземеш нещо,

което не разкрива непременно
технически умения –

защото не мисля, че ще кажеш,
че това е много красиво представено –

но да смениш мястото му и да ни накараш
да мислим за него по друг начин.

Предполагам, че той ще бъде оценен
за това, че е взел нещо,

което е било много просто, банално,
нещо, което виждаш в кухненския шкаф,

и го е превърнал в централна точка.

Като че ли е казал
„Трябва да обърнеш внимание на това“.

Мисля, че е точно така.
И той го прави за тема,

толкова тривиална, колкото въобще
може да бъде една тема тривиална.

Евтиното изкуство за реклама е било

толкова далеч от изящното изкуство,
от Големите майстори,

а тук се съсредоточаваме върху нещо
толкова просто като супа в консерва,

дори пилешка крем супа.

И имам предвид, че има много неща,
които ако беше направил 50 години по-рано,

много хора щяха да го мислят за луд.

А ако ги направи сега, просто ще си помислят,
че е неоригинален.

Тоест точно тогава хората случайно
започват да смятат това за изкуство.

Да, вярно е.

През 1962 г. това, което Уорхол прави,
показва кое е наистина важното

и присъщото на нашата култура,
а то е масовото производство, фабриката.

В този смисъл той казва да не гледаме на природата така,
както го прави една аграрна култура,

защото ние сме индустриална култура.

Кои са нещата в живота ни сега?

На 80% вече го разбирам.

Помня, че имаше организирана
от студенти изложба, когато бях в колежа.

Един студент си направи шега –

постави един малък подуим
и отгоре сложи поднос за обяд.

На табелката отстрани написа
„Поднос за обяд в събота“.

Така че той се пошегува
и всички го намериха за смешно,

но до някаква степен това, което направи,
наистина беше изкуство.

Било е смешно, защото е толкова близко.

Ето, когато някой взе подноса,
сложи подходящо осветление,

постави го на подиум и дори написа
пояснително описание за него,

аз наистина погледнах на този поднос
по различен начин.

Горе-долу същата идея е.
Нещо банално е, но го ползваш всеки ден и така...

Ти как мислиш? Това закачка ли е било,
или изкуство?

Мисля, че е било закачка, но много близка с важни творби
на изкуството от по-ранните години на века.

Позволено му е да стори това благодарение
на един човек на име Марсел Дюшан.

Всъщност Уорхол е имал
същото позволение –

да не се съсредоточава върху
правенето на нещо,

върху работата с четката, композицията
или цветовете,

а върху идеите.

Причината да говорим за Уорхол,
Дюшан или който и да е,

както ти казваш, е не че са създали
нещо дълбоко като техника.

Очевидно е, че отделът по маркетинг на "Супи Кембъл"
вече е направил нещо също толкова прозорливо.

Става въпрос, че те са били хора, които гледат
на света по различен начин и подчертават това.

Да, така е. Уорхол съзнателно работи
в тази насока, пита същите въпроси,

които твоят състудент шегаджия пита.

Той пита: „Това може ли да бъде изкуство?“

И всъщност наистина му се получава.

Погледни отблизо картината за момент.

Това е една от последните картини,
които той рисува.

Той е постигнал калиграфията на надписа "Кембъл",
отблясъка на върха на консервата.

И там спира, казва, че не иска да рисува
малките мотиви на лилии.

Виждаш ли малките хералдически лилии на дъното?

Казал, че не иска да ги рисува, така че
поръчал гумен печат и ги поставял механично.

Какво значи това за един художник – да каже,
че дори не иска да рисува тези неща?

Че просто ще изнамери механичен процес,
за да се улесни?

Уорхол прави нещо важно,
което отразява начина,

по който произвеждаме,
изграждаме света,

мислим за нещата,
с които се обграждаме.

Почти всичко е произведено във фабрика.

Почти нищо в света вече не е единствено.

Не е свят, който обикновено
ще намерим за красив.

Поправи ме, ако греша, но понякога
имам чувството, че някой е решил

дали Уорхол е интересен или велик,

и хората тълкуват произведенията му така,
че да оправдаят това величие.

Казват си „О, той използва принтер
вместо да рисува, което показва,

че той отразява индустриалното...“

Но ако беше го направил по другия начин,
ако беше рисувал с ръце, дори и с лакът,

с пръсти или нещо такова,

хората биха казали: "Това е страхотно.

Обикновено виждаме това принтирано с машина,
а той го е нарисувал със собствените си ръце.“

До каква степен мислиш, че става въпрос за това?
Или просто съм твърде циничен?

Мисля, че има смисъл в определена доза циничност.

И мисля, че това, за което
става въпрос всъщност, е:

Какво значи да си авангарден творец?

Какво значи да променяш езика на изкуството
и да търсиш начин да отразиш

сегашния исторически момент
по някакъв директен и оригинален начин?

И може би за мен е лесно да го кажа,
защото си спомням как гледах на тази картина

в часа по изобразително изкуство в пети клас,
а сега ми изглежда не толкова уникална.

Но доколкото знам, през 62-ра Уорхол
наистина е бил забележителен,

защото е предизвикал мисленето на хората.

Мисля, че през 1962 г. Уорхол е търсил тема,

която да е изцяло извън контекста на това,
което бихме сметнали за изкуство.

Един от съвременниците му, Рой Лихтенщайн,
бил запитан да даде определение за попарт

и казал, че всъщност са търсели тема,
която да е толкова ужасна и жалка,

че никой да не повярва,
че това е изкуство.

Мисля, че си прав и това до такава степен е станало
част от нашата визуална култура,

че вече сме го приели.

Но мисля, че е наистина интересно да се разбере
колко шокиращо и радикално е било това.

Това е удивително!
Има много потенциал в това

какво се случва с псевдоизкуство,
създадено за други цели, комерсиални,

когато насочиш прожекторите към него...

Така, както се е случило тук.

В твоето съзнание това
пресича ли границата на изкуството?

Мисля, както стана дума, че ако някой
го направи сега, то ще изглежда неоригинално.

Така е, това подчертава колко трудно
е сега в нашата култура

да се намери нещо, което
да ни покаже нов поглед към света.

Да, удивително е.