5 стъпки за избягване на драмата на работното място.

Без значение индустрията, в която работите, вие сте имали драма на работното място. В тази забавна и обединяваща всички беседа, лидерът на общността Анастейжа Пенрайт очертава пет стъпки, които можете да следвате, за да съжителствате по-добре с вашите колеги и да се съсредоточите върху истински важните неща.

Така. Имам тесен кръг от близки приятели.

Ние всички сме в различни градове
и в различни сфери.

От местните новини до градската управа,

до право и финансови услуги...

И въпреки тези различни сфери на работа,

като че ли имаме сходни истории
за драмата на работното място.

За мен драма на работното място означава

досада, която добавя
повече стрес към работата.

Отново, това е, когато хората ви дразнят,

а не самата работа.

Докато изживяваме тези истории,

осъзнавам, че трябва да има по-добър начин
на съжителстване с нашите колеги

без толкова много драма.

Създадох няколко стъпки,
които работят при мен,

и съм щастлива да ги споделя днес с вас.

Стъпка 1:
Върнете се назад и разсъждавайте,

също известно като: „Какво направих?“

Искам да повторите последната си
драматична ситуация на работното място

в главата си като филм.

Игнорирайте всички емоции
и просто се съсредоточете върху себе си.

Сега, нека да помислим върху
тази хипотетична ситуация.

Да кажем, че сте част от групов проект,

всеки един от вас има
индивидуални задачи

и си разделяте работата.

Но после някой спира да работи -

не отговаря на обажданията
и се превръща в „призрак“.

Сега вие или някой друг трябва да поемете
допълнителната работа.

Така в съвсем кратка, малка
грешка в преценката,

вие давате израз на вашите мисли
пред колегата наблизо.

Тогава изведнъж
„призракът“ се връща

и някак изненадващо знае всичко,
което вие току-що сте казали.

(Смях)

Така, какво направих аз в тази ситуация?

Споделих мислите си с някого,
който не беше мой довереник.

Защо го направих това?

Понякога създаваме
невербална връзка с хората,

която съществува само
в нашите глави.

Те не ми дължат своята дискретност.

Аз просто преположих, че е там.

Така че ние няма да задълбаваме,

опитвайки се да разберем
защо те са направили това.

Няма значение. Направили са го.

Целта на тази стъпка е самоанализ.

Ние трябва да се фокусираме
върху онова, което сме направили,

за да го избегнем в бъдеще.

Стъпка 2: Върнете се в реалността,

познато още като: „Това трябва да спре.“

(Смях)

Така, случвало ли ви се е да мислите
за проблеми преди да започнете работа?

Ох, само аз ли съм?

(Смях)

Е, аз съм виновна тук.

Мисля си за всички тези ситуации
в главата си

и после се ядосвам,
само мислейки си за това.

И казвам на себе си:
„Ти просто се подготвяш, Стейси. “

(Смях)

„Ти просто се уверяваш,
че можеш да се справиш

с всичко, с което могат да те замерят.“

Но ти не се подготвяш.

Ти всъщност се настройваш

и създаваш напрежение в главата си,

което не съществува.

Също трябва да внимаваме

за слушането на сценариите,
измислени от други хора.

Ето какво имам предвид.

Да кажем, че сте в стаята за отдих

и си говорите с някои от вашите колеги.

Изведнъж друг колега влиза в стаята.

Той изглежда потънал в дълбок размисъл -

не е прекалено весел, но не е и груб.

Той влиза и излиза.

Тогава колегите
започват да диагностицират

какво не е наред с този човек
според тях.

Те казват неща като:

„Ох, той е ядосан,
защото не получи работата. “

Или те казват: „Ох, не, не, не -

през този сезон той винаги е разстроен.“

И вие седите там, съгласявайки се с тях.

Вие слушате тези неща все едно са факти.

Междувременно този колега
може да е потънал в размисъл

буквално за всичко.

Възможно е да е отворил
пакет бонбони Старбърст,

намерил е четири жълти
един след друг

и той просто се опитва да разбере
какво е станало.

(Смях) (Аплодисменти)

Но вие ги слушате там.

Слушате техните измислени сценарии,

което сега може да повлияе

върху това как вие ще се отнасяте
към този човек през целия ден.

Независимо дали създаваме
фалшиви истории в главата си

или слушаме измислените истории
на други хора,

трябва да спрем.

Целта на тази стъпка е:

спрeте да се стресирате за неща,
които не са се случили.

Така. Стъпка 3:

отпуснете се и се освободете.

Хубаво е да имаш приятел-отдушник.

Това е вашият коуч, терапевт,

човекът, който ви развеселява -

каквото ви е нужно те да бъдат
в дадения момент.

Това не е като човекът в първа стъпка,
който ви изслуша съвсем случайно.

Вие имате изградена връзка
с вашия приятел-отдушник.

Ето още един сценарий.

Вие се подготвяте да кажете нещо
на клиент или купувач,

нещо, което те не искат да чуят.

Вие сте по средата на разговора,

когато идва колега

и ви прекъсва

и започва да казва точно това,
което вие казвахте.

Вие не можете да правите сцени
пред клиент.

Трябва просто да седите и да слушате
докато те правят това.

И горите вътрешно.

Какво правим сега?

Ние отиваме при нашия отдушник.

Говорим за случилото се.
Ядосваме се.

И това е моментът да се ядосаме.

Разгневете се.

Псувайте, крещете,

направете, каквото е нужно,
за да го изкарате.

Тук е и трудната част:

след това трябва да превърнете
този тон в позитивност.

Вярвам истински
в позитивната и негативната енергия

и че има начин да контролира
нашето настроение през целия ден.

Трябва да мислите за неща ато:
„Добре, какво правя оттук нататък?

Какво мога да направя различно?“

И ако вие сте приятелят-отдушник,

ваша е отговорността да поведете
приятеля си обратно към положителното.

Сега, другата трудна част:

вие трябва да приложите наученото
към ситуацията.

Не можете да разнасяте
това негодувание наоколо.

Ако го направите, тази еднократна ситуация
се превръща в модел.

Моделът на поведение е по-труден
за игнориране от еднократната ситуация.

Целта на тази стъпка е:

„Да превърнем сесията с приятеля-отдушник
в продуктивен разговор.“

Стъпка 4:

научете нов език,

познато и като „Трябва да поговорим.“

Лично аз не харесвам да отговарям
на телефона по време на работа.

Просто не ми харесва.

Чувствам, че каквото трябва да ми кажете,
може да бъде мигновено съобщение

или имейл.

Това е моят работен език.

(Смях)

Единственият проблем е,

че не можете да чуете тона през имейла.

Чета имейлите по начина, по който говоря,

така че съм сигурна, че съм разбрала
някои тонове погрешно преди,

освен ако не ви познавам.

Ето ви пример.

Ще ви покажа един имейл и искам
вие да го прочетете

и после аз ще го прочета на глас.

Така, това беше достатъчно бързо,
трябваше да го прочетете.

(Смях)

„Стейси,

Благодаря, че се свърза с моята група.

Засега няма да имаме нужда
от допълнителна подкрепа.

Ако почувствам, че имаме нужда от помощ,
ще звънна, без да е нужно да го правиш ти.

По последния ми имейл,
(приложен по-надолу),

обясних какво правя аз и какво ти,

за да го избегнем в бъдеще.

Както винаги,
благодаря ти за сътрудничеството!!“

Хора...

(Смях)

Така ли го прочетохте?

(Смях)

Тука има определени думи,

които ако чуете
или ги видите написани в имейл,

безопасно е да предположите,
че са ги въвели със средните си пръсти.

(Смях)

Не го знаех преди. Сега го знам.

(Смях)

Мисля, че обърках имейлите на някои хора.
Поправят ги в момента.

(Смях)

С всичкото това казано,

вие трябва да знаете
кога да вдигнете телефона.

Трябва да знаете
кога е врeме да застанете лице в лице.

И тези разговори лице в лице
не са лесни.

Те са трудни, но и необходими.

Целта е да се опитаме да разберем
перспективата на другия.

Започнете разговора с нещо като:

„Добре, ти се разстрои, когато аз...“

или кажете нещо като:

„Ти се беше справил вече със ситуацията

и тогава аз...“

По този начин може да видите
откъде идват те.

Също така,
не се опитвайте да се харесате на другите.

Ние всички имаме собствено възпитание.
Всички имаме собствен опит.

И ние всички имаме собствен
комуникационен стил.

Понеже новите поколения навлизат
в работната сила,

ние също се адаптираме към тях.

Срещите сега са имейли.

Имейлите сега са съобщения.

Срещите извън работното място са по скайп.

Така приспособявайки се към това,

ние трябва поне да се опитаме да разберем

какъв комуникационен стил използват те.

Целта на тази стъпка е

да се опитаме да разберем истински
техния работен език

и да приемем факта,
че може да се различава от нашия.

Стъпка 5: разпознайте и защитете,

познато още като
„Трябва да се разходим.“

Ето го и последният ми сценарий
от един от моите приятели, който е учител.

Вие ще имате среща с родител,

и преди това вие и вашият колега
го обсъждате,

и той ви казва:
„Всичко е наред, пазя ти гърба.

Ще се съглася с твоите препоръки.“

Вие ги гледате малко недоверчиво,
защото са ви разиграли преди,

но вече сте имали „Трябва да говорим“,

и вие си мислите „Сега сме в синхрон,
ще му се доверя.“

Вeче сте на срещата,

родителят не е съгласен с вас

и като по часовник, колегата се съгласява
с родителя пред вас,

като ви кара да изглеждате като глупак.

Но ние не можем да правим сцени
пред хората, нали така?

Така че трябва да го задържите.

По-късно, след срещата,

този същият колега с цялата си наглост

се приближава към вас и казва:
„Откачена среща, нали? “

(Смях)

Да.

Той сега ви тества.
Това е тест. (Смях)

Това е перфектното време да избухнете,
нали?

Това е повторен нарушител.

(Смях)

Вие се отдалечихте
и той се върна с това.

Но ние се опитваме да избегнем драмата
на работното място, не да скачаме в нея,

така че трябва да се отдалечим.

Вие водите разговора,
като тръгвате по първия достъпен изход.

Вие не правите това за него.

Правите го за себе си.

Трябва да пазите своята енергия.

Не се опитвайте да разберете
защо той е направил това

и без повече просветителни разговори.

Станалото-станало,
той е направил, каквото е направил,

и ако има възможност, би го направил пак.

Но вие вече знаете това.

Сега го разпознавате.

По този начин
можете да действате съобразно с това.

Обикновено ние налагаме очаквания,
нашите очаквания,

на други хора

и се разочароваме,
когато те не ги следват.

Трябва да се научим да приемаме хората
където са те

и да се настроим да се справим
с тези ситуации.

Целта на тази стъпка е

да разпознаем кога е време да се отдалечим
от някого професионално.

Осъзнавам, че тези стъпки звучат
като приказката „Поеми по правилния път. “

И хората винаги го казват.
„Просто поеми по правилния път.“

И го описват като някакъв
елегантен път на правдата.

изпълнен с дъги и еднорози.

Не е така.

Неприятен е.

Унизителен е.

Оставя един възел на негодувание
във вашия стомах.

И докато пътувате
по този „невероятен“ път,

виждате билборди на неща,
които би трябвало да кажете,

и неща, които би трябвало да направите.

Отивате там и виждате лесния път

и те там релаксират,
без да се притесняват за нищо.

Но трябва да призная,

че колкото повече пътувам по този път,
започва да става малко по-лесен.

Дребните ситуации не ме безпокоят много.

Научавам малки неща навсякъде.

И като продължавам по този път,

сякаш има повече възможности,
които ме очакват.

Имам съмишленици,
които искат да се свържат с мен.

Проекти, в които хората ме искат.

Лидери, протягащи ръка,

защото са чули за мен от някого.

И най-добрата част?

Необходимостта да се тръгне по лесния път

дори вече не е там.

Ние няма да променим начина, по който
възрастните действат на работното място.

Не, няма.

И по тази причина
винаги ще има драма на работното място.

Но ако се придържаме към тези стъпки

и се включим в работата,
която идва с тях,

можем да се научим да я избягваме.

Благодаря ви, че бяхте
моите приятели-отдушници

(Смях)

И благодаря за отделеното време.

(Аплодисменти)