Без земеделски производители щяхме да сме гладни, голи и трезви

Земеделските производители ни хранят и поддържат икономиката ни стабилна, но в САЩ повечето се пенсионират, преди да са им намерени заместници. Ерик Санеруд ще ви въведе в селкостопанската политика, за да видите защо този проблем не може да бъде решен само с купуване на хранителни продукти от местни производители. Ще научите също как може да използвате гласа си, за да изградите едно по-добро бъдеще за земеделските производители.

Какво ни съветват
преди да излезем пред публика?

Представете си всички голи.

(Смях)

Аз ще си представя нещо подобно сега,

че земеделските производители
не съществуват.

което е близо до истината.

[Ако нямаше фермери щяхме да сме гладни,
голи и трезви]

(Смях)

Всъщност земеделците
правят повече за нас,

отколкото да ни обличат, хранят
и произвеждат отлични напитки.

Те са важна част от обществото ни,

особено от провинциалните общества.

Но отвъд изреденото,

те правят икономиката ни устойчива.

Нека го погледнем така:

Когато пивовари купуват хмел,
отглеждан в Минесота,

90% от него също остава тук,

за разлика от тези 10%
които са купени от другаде.

Това има голямо значение.

Тези 90% са работни места
за местните.

Данъчни приходи
за по-добри училища и пътища.

Означава подкрепа
за кооператорите, механиците,

за персонала, нужен за
процъфтяването на ферма.

Той е най-добрият управител на земята ни.

Този цитат илюстрира ролята
на фермерите,

управлявайки общите ни природни ресурси.

"Тази земя е общност,
основното понятие за екология,

но тя трябва да бъде обичана и уважавана
за да продължим етиката."

Земеделските производители
правят много неща за нас.

Те са страхотни и всеки ще се съгласи.

Но,

тенденциите в селското стопанство
са ужасни.

Средната възраст на фермер в САЩ,

според най-новите преброявания

е 58,3.

От всички взети заедно

33% са на възраст над 65 години.

Това е нещо като карикатура на дядо ми.

(Смях)

Той все още се занимава със земеделие,

но е много над 65 години.

Например за сравнение

друга важна обществена услуга
е преподаването

със средна учителска възраст 42 години.

Фермерите ни в САЩ са доста стари.

И за съжаление,

когато се пенсионират и ако се пенсионират

трудно им намираме заместници.

От всички нови фермери в САЩ

между 2008 и 2012 година,

и това се отнася за цялата държава,

нека видим дали улавяте разликата.

броят на тези под 30 години е 2000.

И аз съм един от тях.

По-късно ще съм на разположение
за автографи.

(Смях)

Но знаете ли, нашите фермери
остаряват,

без да можем да ги заменим

Защо?

Какво ще правим?

Мисля, че проблема

са цените.

Ще ви покажа няколко такива изображения.

Tова е средната цена
за бутилка прясно мляко в САЩ.

$4,49

Колко ли печели фермерът?

$1,32

Нека да пробваме с хляб.

Средната пазарна цена в САЩ
е $3,49.

Земеделският производител печели точно..

$0,12.

(Учудване на публиката)

Как се насърчава местното земеделие

в този случай?

Какво да правим без
местни земеделци?

И това не е само проблем
на самите земеделци,

не се изисква вътрешно решение.

Това е проблем, свързан с всички ни.

Той засяга градовете и селата
в цялата планета.

Така че какво правим по този въпрос?

Ще ви кажа, но преди това

имам една история.

Екологичното Движение -

започнало през 60-те
със засаждане на дървета.

И до сега сме изминали толкова дълъг път.

Зеленината е част от ежедневието ни.

Част от ежедневието
на топ бизнесите в света.

Това е темата
на международни договори

и президентски дебати.

Вие и аз сменяме електрическите си крушки,

използваме торби за многократна употреба,

ние участваме в това движение
всеки ден.

И така...

стигаме до идеята

за същото движение,
само че базирано на храната ни.

Може би звучи познато.

Отивате до магазина

и виждате табелка
"от местен производител",

също както и на пазара,

Някои четат известни книги
по темата.

До момента гласуването за
това движение

е като гласуване с вилици.

Всеки долар похарчен за храна

се отразява на цялата
хранителна система

и подкрепя локалните фермери.

Всичко това е прекрасно,
но какво е бъдещето?

Как да стигнем до възобновяемата енергия

ходейки по пътя на Екологичното Движение?

Тези са важните задачи.

Гласувайки с вилиците си,

не решаваме проблемите на фермерите си.

Така че е нужно нещо повече.

Вместо с вилици

да гласуваме с истински гласове.

Взимайки парите си

и влагайки ги в локална продукция.

Трябва да гласуваме за нашите фермери.

Да купуваме ягоди от локални фермери
веднъж годишно

не е достатъчно.

Трябва да полагаме целогодишни усилия

за да постигнем желаните промени.

Промени като честни цени,

квоти или управление на доставките,

или пък стабилност на цените.

Промени като честна открита търговия

означават прекратяване
на търговските войни.

Не на последно място:
трябва да гласуваме.

Това беше ясно, всъщност,

защото дава резултат.

Чакай чакай, кой е това??

(Смях)

Тази година в Минесота

постигнхме исторически данъчен кредит.

Данъчен кредит за начинаещи фермери.

Той стимулира поемането на земя

от по-младото поколение.

Благодарение на нас:
няколко млади земеделци,

които нито са много богати -
както вече видяхте,

нито имат много опит в политиката.

Но поискахме гласовете ни
да се чуят

Благодарение на земеделци и не-земеделци

извоювахме нещо уникално
тук в този щат.

Ако ние можем, то всеки може.

Всичко това звучи чудесно.

Скептиците в публиката, вие сте тук.

Това бих бил аз, ако бях в публиката.

Вие мислите:

"Леле, как ли да променим
хранителната система? "

Земеделците ни са супер.

Храна без край и то евтина,

не е ли супер?

За съжаление не.

През 80-те и 90-те политика в тази страна

е допускала само следния начин на работа:

максимално увеличаване на производството

срещу минимални цени за нея.

Това звучи доста просто.

Тази промяна обаче превръща земеделците

от почитани от обществото

в разходи които трябва да се намалят

Прадядо ми навремето

е изхранвал семейството само с 6 крави,

същата мандра днес се нуждае

от 600 крави за да направи същото.

Млекопреработватели с шест хиляди крави
не са нечувани.

Какво се случва, когато
има само една мандра

в цял един окръг,

който принципно се нуждае от стотици?

Същото може да се каже
за царевица, боб и т.н.

Какво ако трябват 10 000 акра
за издръжката на един човек?

При положение, че би било възможно
и само с 40?

Знаем какво се случва,
гледаме го в новините.

Упадъкът в селските райони,

училища затварят,

пощи и хранителни магазини също.

А хората напускат селата,

защото страдат.

Вярвам,че всички тук
дошли от селата на Минесота

знаят за какво говоря.

Това не е проблем, който можем да решим
само с добри намерения.

Трябва да правим повече
за земеделците си.

Политиката ни вкара в тази каша

и само тя може да ни изкара от нея.

Американските земеделци стават
по-възрастни, по-малко и по-бедни,

въпреки че са от решаващо значение.

Те са жизнеността
в нашите селски общности.

Те са двигателите
на икономическия растеж,

те са пазителите на ресурсите ни

ресурси като земя, вода и въздух.

Така че те се нуждаят от подкрепа.

А вие бихте ли ме подкрепили?

Нека се борим за земеделците си.

Вече видяхте,

че пожънахме огромен успех
в Минесота.

А заедно сме дори по-силни.

Длъжни сме.

Преди гласувахме с вилиците си,

това можем да го запазим.

Но една идея от мен е
да се приберете

и да гласувате и с гласа си.

Сега ще броя до три

и искам всички да го кажем заедно.

Готови ли сте?

Добре, едно,

две,

три:

(Публиката: Гласувай с гласа си)

Прекрасно, благодаря ви!

Мисля, че стана ясно.

(Аплодисменти)