-
Секуща пресича кривата
-
y = ln(x) (натурален логаритъм)
-
в две точки
-
с x координати 2 и 2 + h.
-
Какъв е наклонът на секущата?
-
Добре, дават ни две точки от правата.
-
Може да не е видно веднага, но ни дават
-
точките, когато x = 2.
-
Когато x = 2, колко е y?
-
Казват ни, че y = ln(x),
-
така че в такъв случай ще бъде ln(2).
-
A когато x e равно
-
на 2 + h,
-
колко е y?
-
y винаги ще бъде натурален логаритъм
-
от това, което е x.
-
Следователно ще бъде
натурален логаритъм от (2 + h).
-
И така, това са две точки,
които лежат на секущата.
-
Това се случва там, където
секущата пресича
-
нашата крива. Но това са
две точки от правата,
-
а ако знаеш две точки от една права,
-
ще можеш да намериш
какъв е наклонът на тази права.
-
Сега можем да си припомним,
-
че наклонът е просто ∆y/∆x
(изменение по y върху изменение по x).
-
А на колко ще бъде равно това?
-
Ако разглеждам втората точка
като крайна такава,
-
то ∆y ще бъде от ln(2) до ln(2 + h).
-
Следователно изменението по y
ще бъде нашата крайна точка или
-
ln(2 + h) минус началната точка,
-
т.е. крайната стойност за y
минус началната стойност за y,
-
т.е. ln(2).
-
Тогава ∆x,
-
изменението по x, ще бъде равно
на крайната стойност за x
-
(2 + h) минус началната стойност
за x, т.е. минус 2.
-
Тези двете разбира се,
се съкращават, и ако погледнем тук
-
изглежда, че имаме възможност,
която директно отговаря
-
на това, което току-що записахме.
-
Ето това тук,
-
ln(2 + h)
-
минус ln(2) върху h.
-
Ако искаш да визуализираш това по-добре,
-
може да направим чертеж,
така че ще изчистя това,
-
за да имам място да направя графиката.
-
Само, за да може наистина
да видиш, че това е секуща.
-
Нека да начертая моята ос y,
-
и нека да начертая моята ос x.
-
И y = ln(x) ще изглежда...
-
нека да подчертая това:
-
ще изглежда като нещо такова.
-
Чертая го на ръка,
-
така че няма да стане
перфектно ето тук.
-
И когато имаме точката
-
(2; ln(2)),
-
която ще бъде, нека да кажем над,
-
ако това например е 2,
-
тогава това тук е ln(2),
-
следователно това е точката (2; ln(2)).
-
Тогава имаме още една точка, която
означихме абстрактно като (2 + h),
-
така че е 2 плюс нещо.
-
Нека да кажем, че това е (2 + h),
-
а това ще бъде точката,
-
която лежи на графиката.
-
Тоест това ще бъде ((2 + h); ln(2 + h)),
-
а упражнението, което току-що
направихме, е намиране
-
наклона на правата, която
свързва тези две точки.
-
Следователно правата
ще изглежда като нещо такова
-
и начина, по който направихме това, е
-
като се запитахме: "Добре,
какво е изменението за y?".
-
И така, изменението за y...
нека да видим. Ние се движим
-
от y = ln(2)
-
до y = ln(2 + h).
-
Следователно изменението за y,
-
т.е. нашето ∆y,
-
e ln(2 + h) минус ln(2).
-
Минус ln(2). А колко е
нашето изменение за x?
-
Движим се от 2 до (2 + h).
-
Тръгваме от 2 до (2 + h), така че
нашата промяна за x,
-
e просто нарастването h.
-
Тръгваме от 2 и стигаме до (2 + h),
-
така че ∆x = h.
-
Наклонът на секущата,
-
която пресича нашата графика
в две точки,
-
ще бъде ∆y/∆x,
-
което още веднъж е точно това,
което имаме тук.